Сутринта, 12.12.1934 г.
Когато умът и обектите на сетивата имат триене и започват да се карат, дървата за огрев се запалват, което изгаря гората на невежеството и я унищожава. Този, който се сприятели със и приеме Садгуру, получава „Благословията на Гуру“. Този, чието невежество е унищожено от огъня на благословията на Гуру, постига Себепознание. Когато човек се подбуди поради Божията благодат и стане решителен в отношението си, тогава колко още може да се отдаде на светския живот? Той толкова се пресища от света, че зверовете на света, чакалите, кучетата и тигрите на похотта, гнева, алчността и т.н., започват да бягат, защото джунглата на светския живот е в пламъци и гората на невежеството гори.
Когато човек се откаже от привързаностите от обич и притежанията, всички болести и бедствия бягат. Връзките на привързаността и чувството за принадлежност са тръните на живота. Със Себе-познанието тези тръни на лъжата започват да горят. Питонът на съблазънта е изпепелен. Дори смъртта, която е Времето, което означава напредването на моментите, започва да гори и изгаря. Тигърът на егоизма не намира къде да избяга. Силата на "Огъня на Знанието" е много запалима. Изгаря всичко в Илюзията и след това самата тя изгасва, след като изчерпи собствената си сила на изгаряне. Такова е величието на Огъня на Знанието.