Вечерта, 12.11.1934 г.
Като служи на нозете на Учителя, този, който изостави всички други пътища и се отдаде напълно на Садгуру, става истински „Завършен” или Сиддха. Този, който има активния елемент на Всемогъщия Бог, служи на Учителя. Никой друг дори няма да се сети за това. За това е необходимо качеството "Чиста Саттва". Този, който вярва, че Гуру е всичко, постига състоянието на Параматман. Ако имате това чувство, бъдете сигурни, че това е признак на липсата на желания, което носи голямо вътрешно блаженство. Знайте със сигурност, че този, който е лоялен предан в нозете на Учителя, придобива Себепознание. Точно както човек, който няма късмет, изгонва свещената крава Камадхену (крава, изпълняваща желания), тези с притъпен интелект никога не достигат по-задълбочена мъдрост. Човек, който няма късмет, страда от резултатите от собствените си пороци и никога не би послушал Светиите. Мнозина имат късмета да срещнат Садгуру веднъж в живота си, но само този, който има вяра, е спасен и издигнат. Каквато вярата, такъв и резултатът. Човек, който не харесва увлеченията на телесните удоволствия, лесно става човек с ведическа мъдрост, човек, който е „върховно интелигентен“. Това е, което се нарича "Щастлива Съдба". Какво му пука на такъв човек за духовните сили, след като се е отказал от всичко? Човек, чието его е изчезнало, не придава никаква стойност на силите и следователно Предаността, Освобождението, Богатството и Силите (Сиддхи) са в нозете му. Обикновените хора не разбират това. Всички те полагат напразни усилия. Всички сили идват при този, който не очаква абсолютно нищо.
Бик не се наема да пази реколтата, защото ще я изяде, а кой би поставил котка да отговаря за млякото? Този, който няма желание, получава плода. Този, който няма никакви очаквания или желания, получава тези сили, но няма нужда от тях. Те могат да останат с него, въпреки че той им казва „не“. Всъщност сиддхите, силите, се нуждаят от мир и почивка. Те са уморени, след като изпълняват всякакви трудни задачи за света. Те се приближават до човек без желания, за да си починат малко, докато бягат от човек, който е алчен за удоволствия. Този, който е лишен от желания, придобива Себепознание и сам по себе си става Параматман. Невъзможно е човек, който няма вяра в Гуру, да постигне Брахман. Самата природа на Брахман е такава. Себереализацията е трудна за разбиране. Всички онези, които са придобили духовно познание, са го направили само като са се предали на Гуру. Как човек може да получи духовно знание без Гуру? Обикновените училищни знания се научават от даскала, докато това, което е дадено от Гуруто е висше знание, което се отнася до Брахман. За постигане на Реалността, Истинската природа на човек, свидетелят е Себе-преживяването. Има това, което е засвидетелствано и трябва да има някой, който да е свидетел на това. Религията, родена от Брахман, е такава. Следователно човек трябва да има преданост към Садгуру.
Тези, които са по-малко интелигентни, лесно се съблазняват от сиддхи, защото без дори да го осъзнават, умът таи фино чувство за его. Усещането за собствена значимост е много привлекателно. Въпреки че може би знаете, че сте Параматман, вие все още възприемате себе си като индивид и напразно сте готови да страдате от болка и скръб. Знаете значението на израза „напразно“, но не осъзнавате значението му. Като гледате петте елемента в Невежеството, вие ставате индивид (Джива), а като виждате с „Окото на Знанието“, вие ставате Бог (Шива). Ако погледнете с концепцията, че „Всичко е Брахман“, вие ставате едно с Параматман.
Думата "кумбхака" означава не толкова задържане на дишането, колкото осъзнаването, че "Аз изпълвам цялата вселена, както водата изпълва глинения съд или кумбха". Да опознаеш света такъв, какъвто е, е издишването или „Речака“, а единството на „аз-а“ със „света“ е поемането на дъх или „Пурак“. Думата Шваса означава дъх, а Вишваса, или доверие, означава да имаш скръб. Това означава, че скръбта се усеща, докато мислите, че вие сте този, който диша. Човек, чието чувство за дуалност е изчезнало, е „Синът на Гуру“ (Гурупутра). Когато човек живее като шестия елемент, Азът отвъд петте елемента, той става Бог, който е вездесъщ. Тогава това, което човек вижда, вече не са хора или Джана, а вижда всички като „Единния Бог“ или „контролиращия във всички хора“, Джанардан. Ако гледаш по този начин, ставаш Бог, иначе живееш като ограничен индивид.
Бог никога дори не хвърля поглед към човека, който очаква сили. Отказът от всички желания е основното средство за истинско Освобождение. Да бъдеш без каквото и да е очакване е най-висшето състояние. Пълната свобода, „състоянието Саюджя“, се вкопчва в нозете на човек, който е лишен от желания, като буца глина. Очакването е желание. Да бъдеш без очакване само по себе си е състояние на липса на желания. Вярата в Садгуру е най-висшето щастие. Има една история за обущар на име Басанна. Веднъж обущарят направил обувки за Гуру от собствената си кожа. Кралят чул за това и поискал чифт за себе си. Когато обущарят не се съобразил с това изискване, кралят го принудил да осигури обувките. Въпреки това, когато кралят носеше обувките, тялото му започна да има усещане за парене. Кралят помоли да му бъде простено. Когато Гуруто каза на краля да се потопи във водата в банята на обущаря, усещането за парене беше облекчено. Бог не толерира принуда, упражнявана върху преданоотдадения на Гуру. Гуруто каза, че самият той също не е подходящ да носи тези обувки, защото това увеличава гордостта и че те трябва да бъдат предложени на неговия Гуру, Шри Садгуру Линга-Джангам Махарадж. След това чрез своята липса на желания и отказ от гордост, този преданоотдаден на Гуру осъзна Истинската си Природа. Такава е вярата в Гуру. Ако има пълна вяра в Гуру, можете дори да възкресите някой мъртъв, като поставите малко пръст върху него.
Казвам ви под клетва, че Гуруто е този, който дава плода, който е в собственото ви сърце. Той знае, каквото и да правите. Самият Той дава правилния плод. Задължението на Гуруто е само да дава съвети. Да имаш преданост и вяра, и да учиш, е работата на преданоотдадения. Трябва да учиш. Не се отказвайте от предаността, дори ако върху вас се стоварят много нещастия. Как могат един преданоотдаден и неотдаден някога да се съгласят един с друг? Тези, които нямат преданост, само ще се бият. Един преданоотдаден ще трябва да се изправи пред огромен антагонизъм и трябва да издържи тежка критика и страдание. В това се крие духовността на предаността. Такъв е Бог в процес на създаване. Параматман го чака. Значението на централно важната част от Упанишадите е: „Не очаквайте“. Това е най-голямата мистерия. Екнатх Махарадж казва, че с благословията на своя Гуру, Джанардан Свами, той е постигнал това състояние. С вътрешен мир той стана „Без желание“ и постигна „Вътрешна Радост“.