“Живите същества са обвързани единствено с желания и с концепцията да бъдеш ограничена индивидуална джива. Човек става освободен от мъдреците, чрез силата на различаването.” (Дасбодх – Глава 8, Подглава 7)
По-рано, стремящият се изследва относно времето, необходимо за постигане на освобождение в компанията на мъдрец. Отговорът на това е: “Веднага щом човек приеме убежище при мъдрец и отдаде своето его, той ще бъде освободен.” Така, както е, е много трудно дори да имаш склонност да приемеш убежище при нозете на Учителя. Възникването на такова желание е само по себе си голяма благословия. Чрез пълно отдаване на Учителя, сърцето става чисто. Садгуру е Парабрахман, самата Лишена от мисли Реалност. Наистина е голям късмет да имаш вяра в Учителя. Чрез милостта на Светеца Васиштха, Господ Рама е разбрал същественото качество на това да бъдеш Рама. Светското съществуване и стремежът към Духовно Знание са двете колела на смилащия камък. Цялото зърно, поставено във воденичния камък, бива смляно, но зърното, което се придържа към централната ос, не е смляно. Подобно, тези, които живеят в съответствие с ръководството на Учителя, са спасени от мъките на това светско съществуване. Брахма, Вишну и Шива също са станали Бог, чрез милостта на Гуруто.
Когато човек говори за Истината, той я забравя. Когато човек казва ОМ (първото слово), той забравя “Сохам” (Аз съм Това). Ако човек взема себе си за пробуден, той забравя будността. Само Учителят е този, който е способен да те свърже с Реалността. Когато човек е изморен от заклинания, аскеза, благотворителност, добродетелни дела и т.н., накрая той бива убеден, че нищо не е възможно без Учителя. Писанията казват, че човек трябва да получи доказателство за Реалността, като я преживее. Дори за да се стигне до разбирането, че без Учител не е възможно да се получи спасение, може да отнеме милиони години. Учителят е необходим отвъд грубото, финото и причинното тяло. Човек, който разбира, че няма спасение без Учител, се отдава на Учителя. Да се поклониш с главата, означава да отдадеш собствения интелект. Каквото е трябвало да бъде направено чрез интелекта, е било направено, но няма осъществяване.
В продължение на дълго време, търсещият е пътувал без Гуру в търсене на Истината. Но няма кой да му покаже дестинацията. Еони преминават по този начин в безплодно пътуване, докато Истината е на една ръка. На човека отнема много дни, за да постигне освобождение. Причината е, че умът не е чист. Ето защо човек бива освободен, след като отиде при Учител. В началото, никой не знае какво е освобождение. Някой казва: “Ти трябва да извършваш добродетелни дела.” Бидейки алчен, човек започва да се ангажира с добродетелни дела. Ако наистина вярваш, че получаваш обратно това, което даваш за благотворителност, защо не раздадеш крайниците си един след друг за благотворителност? Но поради алчност, човек взема себе си за тяло и започва да се ангажира с благотворителност (с надеждата за награда). Човек извършва добри дела и с нетърпение очаква плода (наградата). Но някой готов ли е да приеме плода на греховно действие? Няма никой, който е способен да даде това “Знание на Себето”, освен Учителят. Той те освобождава от цялата карма (действие). Господ Кришна е казал на Арджуна просто да остави всички действия и единствено да се отдаде на него, тъй като той е бил Гуруто.
Всички карми, или “духовни” действия, имат за цел пречистването на ума. Само Учителят дава Знание. Така че, отдай се на Мен (Учителя), тъй като всички твои действия и религиозни задължения са предназначени да Ме постигнат. Без Учителя, ти не можеш да получиш “Истинско Знание.” Когато Учителят ти обещае да те освободи, в самия този момент ти биваш освободен. Няма съмнение относно това. Той има способността да дава освобождение. Учителят ти обяснява това знание по безброй начини. Той го доказва, докато то не стане кристално ясно на стремящия се. Учителят има монопол над освобождението. Вземи го за даденост, че предаността е майката на Знанието, а мъките на света и Бог, които те стресират, си отиват. Преданост означава вяра в Учителя. Няма разлика между твоето Себе и Себето на Учителя.
Всъщност не е възможно да обожаваш Себето. Обожавай Знанието или обожавай вътрешния ум (Съзнанието). Учителят дава, без да очаква нещо в замяна. Невъзможно е по някакъв начин да се отплатиш за това, което Той е дал. Затова всеки поклонник трябва да изразява преданост към своя Учител. Всеки духовен живот, който няма подкрепа от сагуна обожанието (с атрибути), е без основание. В деня, в който оставиш обожанието, няма връзка между теб и Мен (Учителят, Реалността). Сагуна обожанието (преданост към Учител с форма) е за удоволствието на поклонника. Този, който има както Знание, така и Преданост, е като цар. Аз ти казвам тайната на тайните. Не изоставяй сагуна обожанието. Предаността е като храна. Аз ти представих тази петнадесета скъпоценност, “Преданост след Освобождение.”
Нозете на Учителя са достойни за най-голямото обожание. Направи всичко възможно, за да попиеш преданост. В океана на това съществуване, ти имаш най-голямата подкрепа на предаността към Учителя. Той е Себето, което дава на интелекта способността да бъде в състояние да различава. Той е удовлетворен от предаността. Предаността към Учителя коригира всички грешки и е лекарството за всички твои грешки или “злодеяния.” Така че, бъди предан с жар, тогава доброто, което следва от предаността, ще бъде твое. Не създавай никакви пречки. Учителят е “изпълняващата желания крава” (Камадхену). За да остане това знание стабилно, предаността е наложителна.