“Нека аудиторията да остане внимателна към този разговор между Гуруто и ученика, в който Чистото Знание е направено много просто за разбиране чрез слушане.” (Дасбодх – Глава 8, Подглава 1)
Цял живот няма да бъде достатъчен за търсенето на Бог в писанията. Това, което мъдреците и светците са изложили, сега аз ще ти разкажа накратко. Моля, слушай внимателно. Ако искаш да изследваш относно кой е най-великият Бог, ти ще трябва да срещнеш този Бог. Не е възможно да стигнеш до решение само по силата на твоето мнение. Също така не е възможно да стигнеш до решение след прочитането на всички писания. Опитвайки се да създадеш решителност по този начин, само възникват съмнения кое място е най-святото. Във възхвалата към божеството Джаганнатх, е казано, че ако човек не отиде да получи зърване на Джаганнатх, неговият живот е пълна загуба. Какво да се прави в такава ситуация? Има ли едно човешко същество, което е посетило всички свети места в света?
Всички различни свети места, покаяния, дарения и т.н., са само заради познаването на единствения Бог. Всички те са усърдни усилия да се узнае Бог. Има много “изми” и различни мнения за този Бог. Кой е този Бог и как да го намериш? Има много методи за обожание, често срещани в този свят. Човек държи ума си стабилен върху метода, който му харесва. Има многобройни богове и поклонниците се държат за своя бог в съответствие със собствената им воля. Когато човек вземе предвид всичко това, той не може да реши кой е „истинският“ Бог.
Господ Кришна е казал в глава 10 от Бхагавадгита, че тези, които не съзерцават върху това (ситуацията), не са друго освен зверове. Писанията и учените хора не са стигнали до решение кой е истинският Бог. Има противоречиви изявления във всички различни традиции, и която традиция е приемлива за хората, те се държат за нея с гордост. Хората биват замесени с много богове поради този вид ситуация. Според тях, величието на Бог се намира във факта, че Бог не може да бъде намерен. Има много, които са решили, че никога няма да намерят Бог, и оттук, за тях Бог е останал настрана. Тогава с каква цел са всички собствени усилия, йога и жертвоприношения?
Ако човек може да намери Бог, тогава възниква проблемът какво трябва да прави той, за да го намери. Но преди въпрос като този да възникне, човек трябва поне да знае кого да нарича Бог. В ежедневието, човек първо трябва да идентифицира един обект и след това да попита за детайли относно него. Същото важи и в случая на Бог. Ние трябва да попитаме как да Го знаем. Сега ще ти кажа кого трябва да наричаме Бог. Бог не е идолът в храма, а Този, който управлява работите на целия свят. Този, който поддържа дейността на целия свят, Този, който е “извършителят” на всичко, и който е всемогъщ, е наречен Бог. Той извършва всички действия, като движение на клепачите, виждане през очите и т.н. “Движението” е това, чрез което Той се движи, а “неодушевеното” е това, в което Той се намира латентно. Луната дължи своята прохлада и Слънцето своето сияние единствено на Него. Само Той е, който се наслаждава на цялото великолепие.
Това тяло е нетрайно, така че това означава, че то е не-Бог, въпреки че Той пребивава в тялото. Само докато Бог е в тялото, има слава. Когато Той спи, това означава, че Той си почива и целият свят изчезва. Когато съзнанието се раздвижи, е произведен вятърът (ваю). Когато вятърът претърпи триене, са формирани светлината и огънят. Всички тези елементи произхождат от него и едва по-късно те получават различни имена като например слънце, въздух и т.н. Това означава, че ние сме тези, които сме дали на природата нейните различни имена. Всъщност няма изток, няма запад и няма горе, нито долу. Всички те са имена (концепции), които ние сме измислили за наше удобство. Бог е Този, който е създал грубото, финото и причинното.
Казано е, че дървото, върху което е седял Брахма, е излязло от пъпа на Господ Вишну и впоследствие Вишну е започнал да ходи. Това символизира, че “вътрешният ум” (антахкарана), или съзнанието, е възникнал от Себето, и впоследствие е бил роден Брахма (интелектът). Дори след като е направил всичко това, Той е без крайници или части. Това означава, че Той прави всичко, въпреки че Той няма крайници. Например, в съня, ти можеш да продължиш да ходиш в продължение на стотици километри. Ходиш ли в съня с краката, които имаш в будното състояние? Дори Брахма и другите богове не знаят този Бог. Това означава, че нито съзнанието, нито интелектът, нито невежеството знаят този единствен Бог. Това също така означава, че те никога не могат да Го знаят. Обаче, светците знаят как Той работи. Така, приемайки убежище при светците, човек може да Го узнае.
Има жива Жизнена Енергия на Съзнанието (Чайтаня), и когато тя потече, е създаден вятърът. Вятърът или ваю е Съзнанието. Всички елементи са родени от формата на Съществуването, Съзнанието и Блаженството. Енергията на триене на вятъра е станала Слънцето (огънят) и прохладата на ваю е станала вода. Но всичко е Съзнание. Тази земя се е появила с помощта на огъня и водата, и именно от земята са родени всички същества.
Хората изграждат храм и в този храм те инсталират идол, символизиращ Бог, и вярват, че идолът има някаква сила. Следователно, те се покланят на този бог. Всъщност, Бог пребивава в храма, който е във формата на тялото. Тази Жизнена Енергия на Съзнанието, която съществува в тялото, е Бог. В Бхагавадгита, Кришна казва на Арджуна: “Аз живея в сърцето на всяко същество. Това, което всяко същество нарича ‘Аз,’ това ‘Аз съм,’ съм Аз. Откажи се от всички други задължения и приеми убежище в Мен, който пребивавам в сърцата на всички. Аз не съм това грубо тяло.” Той също така казва на Арджуна: “Ако отидеш при тези, които Ме знаят или при тези, които са приели да бъдат с Моята Природа, ти ще Ме срещнеш. Чайтаня е Бог. За този, който го обожава, Бог е лесно намерен.”
Тази земя е творение на Бог. Но хората, които не са получили никакво знание от Садгуру, обожават неща като дърво, камък и т.н., които са създадени от утробата на тази земя. Бог е нетленен, и все пак хората приемат тленни неща за Бог. Хората са потопени в невежество, и все пак когато се покланят, те се покланят само на себе си. Докато прониква всичко, създателят е различен от това, което е създадено.
Светецът Тукарам е казал, че дори един учен човек, който говори върху митологичните книги и писания, не знае за себе си, за това, кой е той. Това, което прави познато каквото е непознато, е наречено знание. Ако човек извършва интроспективно търсене, той ще разбере себе си и цялото творение. Но човек никога не се безпокои да търси. Тъй като човек не се е опитвал да разбере Бог, той не може да го намери. Авидя буквално означава “незнание” или невежество. Извратена мисъл е да приемаш този свят за истински и след това да мислиш за Бог. Това е поради невежество (авидя). Един мъдрец мисли различно. Виждащият и видяното са две същности. Оттук Ведите казват, че видяното е илюзия, че виждащият е Себето, че “Върховното Себе,” Параматман, е отвъд концепциите за реалното и нереалното. Параматман е Парамешвара, Върховният Господ, който е отвъд преходния бог. Светът е неистина, а Себето е истина. Този, който е преди двете, е Параматман. Само той трябва да бъде наречен “Бог.” Земята, водата, огънят, вятърът и пространството (петте елемента) не са Бог. Хората, които казват: “Бог дойде и си отиде, Той беше роден и след това умря,” са заблудени и тяхната заблуда няма граници. Как е възможно за Бог, който няма нито раждане, нито смърт, нито знанието за нея, и който е отвъд раждане и смърт, да бъде роден или да умре? Раждането и смъртта са характеристики на тялото, гладът и жаждата са характеристики на прана (дъх), а болката и удоволствието са характеристики на ума. Ти си Шива (Бог) и отвъд тези шест характеристики. Тялото ще загине и грубият свят също е преходен. Всичко, което е въображаемо, е намерено само в светското проявление.
Когато няма дори и най-малкото чувство на отделност между теб и Бог, тогава ти си Това. Тук няма каквото и да е въображение. Няма чувство, че “Аз съм Бог,” нито има чувство като “Аз съм Шива.” Някои казват, че както вършителят може да бъде намерен в действието, Себето също може да бъде намерено в този свят. Дуалистите твърдят, че този свят е произлязъл от Брахман и живее единствено чрез неговата сила, така че той трябва да живее единствено в Брахман. Това е причината, че са останали дуалистичните понятия за Брахман и Мая. Нито Брахман, нито Мая имат някакво начало. Мая е създадена от Брахман. И все пак веднага щом Мая се доближи до Брахман, Мая изчезва. Ако човек каже, че светът навлиза или изчезва в Брахман, тогава Брахман ще има дупка в себе си. Но това не е така, нито има някакво бреме на света върху Брахман.
Тази Мая (илюзията) се появява в Брахман, но тя не е в Брахман. Тя е като появата на отражение в огледало. Ти можеш да кажеш, че дрехите ти са изсъхнали от слънцето, и все пак слънцето не е дошло и не ги е изсушило за теб. Има сто стомни пълни с вода на терасата и има сто отражения на слънцето. Това означава ли, че има сто слънца? Така че, дори когато слънцето, във формата на стотици лъчи, суши твоите дрехи, то никога няма да бъде хванато в дрехите. По същия начин, въпреки че Себето е в тялото и извършва всички действия, То не е в действията. Ако погледнеш в своето Вътрешно Себе, ти ще Го намериш в собственото си сърце. Хришикеша означава Този, който стои в сърцето. Реализирай Го, тогава ти ще постигнеш най-висшия Бог. Да Го знаеш е състоянието на освобождение.