“Мислите за освобождение и робство присъстват само по време на състоянието на невежество. Изначалната Природа е самопоказателна. Тя не е нито обвързана, нито освободена.” (Дасбодх – Глава 7, Подглава 6)
Мислите за освобождение и робство присъстват само по време на състоянието на невежество. Нашата “Истинска Природа” (Сварупа) е самопоказателна. Тя не е нито обвързана, нито освободена. Проблемът на робството и освобождението възниква, само защото човекът, обгърнат в невежество, взема тялото за себе си и си приписва “вършителство” на всички свои действия. Означава ли Себе-реализацията бездействие? Ако това беше така, когато цар Джанака управляваше царството дори след Себе-реализация, беше ли всичко изгубено? Шука (велик светец) и други, също са реализирали Себето. Как тогава са писали философски книги? Да предположим, че приемем, че да бъдеш “мукта” или “да бъдеш свободен” означава да останеш неподвижен. Ако да останеш неподвижен като дървена трупа означава да бъдеш Брахман, тогава Шука и Вамадева и други светци биха били като мъртви тела. Как тогава би било възможно за Шука да преподава Бхагват на Цар Парикшита? Необходимо е Учителят да изложи различни аргументи и да предостави ясно обяснение, когато дава проповеди. Ако това е така, тогава как може някаква работа да бъде свършена, ако човек е неподвижен. Тъй като човек дава проповеди, означава ли, че той не е реализиран? Как можеш да кажеш, че той не е постигнал Абсолютната Реалност? Един неподвижен човек не е автоматично Себе-реализиран. “Знанието на Абсолютната Реалност” е получено чрез учението на Учителя. Ако един реализиран човек стане неподвижен, тогава кой ще предаде това Знание? Реализираните са положили максимални усилия, за да спасят света.
В категорията на освобождението има три категории, а именно: (1) Дживан Мукта (2) Видеха Мукта (3) Нитя Мукта. Дживан Мукта се отнася до тези, които са напълно съзнателни за това, кои са те, и все пак изпълняват своите светски задължения. Видеха Мукта (Видеха означава отделен от тялото) означава тези, които са разбрали и са се отъждествили с Брахман, и просто остават такива, каквито са. Те не се безпокоят за това какво ядат или пият. Освен тези две, има Нитя Мукти (Нитя означава вечен), които са тези, които са станали Абсолютната Реалност (Парабрахман).
Ако някой получи “преживяването”, изведнъж той става тих. Да бъдеш неподвижен или да бъдеш несъзнателен е свързано с тялото. Това няма нищо общо с Брахман. Когато съзнанието се раздвижи, той отново се връща в телесното съзнание. Той разбира, “Всичко това е Себето, но аз съм Брахман,” и остава така. Себето е отвъд робство или освобождение. Ако човек продължава да стои в телесното съзнание, никога няма да бъде освободен. Дори Господ Брахма и други богове никога няма да станат освободени, ако стоят в телесното съзнание. “Той е свободен за момент, и бива обвързан в следващия момент,” такова е състоянието на този, който не е разбрал Брахман.
Тези, които говорят за робство и освобождение, говорят само за Пракрити (това, което е проявено в илюзията). Истината, която е с природата на Себето, е самопоказателна. Робството и освобождението нямат значение там. Този, който казва, че е обвързан, е риба в океана на това светско съществуване, а този, който казва, че е освободен, е крокодил. Този, който се е обвързал с камък във формата на идеята, че е освободен, ще отиде в Патала (ада). Този, който казва: “Досега, аз съм извършил редица грехове и действия, и следователно бях обвързан, но сега аз съм свободен,” отива до самите дълбини на океана на светското съществуване. Той е в голяма опасност. Тези с истинско “Знание,” Джнаните, смятат такива хора за глупаци. Дори по време на извършване на грях, той е бил Себето, но не е бил осъзнат за него. Какво толкова велико има в това, ако някой каже, че сега знае Себето? Той все още е толкова невеж, колкото винаги е бил, тъй като дуалността все още съществува.
Само този, който е свободен от концепциите за “аз” и “ти”, е наистина освободен. Раху и Кету означават “аз” и “ти.” Ако такива концепции останат непокътнати, собственото истинско Себе все още е затъмнено. Тези, които знаят собствената си природа, са тези, които знаят, че са отвъд тялото. Останалите запазват отъждествяването си с тялото. Това, което попада в робство, е тялото. Къде има някакво робство, ако човек знае, че той не е тялото?
Този, който е реализирал Чистото Знание на Истината, мисли, че да бъдеш обвързан или свободен е все шега. Където Пракрити (илюзията) отпада, или когато имената и формите приключат, там всички думи стават тихи. Как тогава може да има нещо като освобождение? Какво е значението на “освободен”? Това е само начин на говорене. Цялото робство е за този, който казва, че той е тялото. Този, който е Джнани (Себе-реализиран), е свободен от чувството за “аз.” За него, да бъдеш обвързан или освободен, е само заблуда. Обвързан и освободен са само концепции. Една концепция никога не е истинска. Този, който е разбрал илюзията, е свободен от всякакъв страх. Този, който казва: “Аз ще практикувам йога, след като стана Брахман, тогава аз ще направя нещо,” е като този, който търси вода в мираж. Такива хора просто ходят назад- напред в един мираж. Този, който смята миража за истински, бива ограничен от него. За този, който е пробуден, сънят изчезва. По същия начин, Джнани открива, че този мираж, който е във формата на илюзия, изчезва.
Що се отнася до собствената Истинска Природа, нейната връзка с тялото е неистина. Да се опитваш да съзерцаваш върху Този, който е отвъд съзерцанието, е невъзможно. Що се отнася до Брахман, никакво съзерцание не е възможно. Обаче, човек има навика да вижда и да съзерцава върху нещо. Ако човек не може да вижда или да мисли за Себето, тогава какво може да направи? Ако човек съзерцава върху едно нещо, тогава това нещо може да бъде познато. Самата природа на Себето е такава, че дори да искаш да я свалиш до нивото на своя ум, това е невъзможно. Също така не е възможно да отхвърлиш природата на Съзнанието. То не може да бъде разбрано и чрез сетивата. Така че, какво може да направи човек?
Брахман трансцендира концепциите. Когато човек започне да медитира, е произведена троицата на виждащия, видяното и виждането. Всички обекти и сетивата за нас са обективни, но тъй като сме самата Истина, съзерцанието върху самите нас не е възможно. Обаче, ако се откажем от съзерцанието, ни завладяват големи съмнения. Само ако човек мисли и съзерцава върху това какво е Вечно и какво е преходно, и какво е Себето, и какво не е Себето, Истината се разкрива. Ние не сме което и да е от нещата, които съществуват в този свят, и ние също така не сме тялото. Ние не сме Ведите, древните писания (Шастрите), луната или слънцето. Ние не сме нито едно от тези неща. Ние трябва искрено да открием кои сме.
“Ти си Това.” Така че трябва да разбереш кой си ти. Думата “аз” идва отвътре, значи трябва да си някъде вътре. Където няма нищо, това се нарича причинно тяло. То също така е наречено “невежество.” Има повече щастие във финото тяло, отколкото в грубото тяло и, разбира се, има още повече щастие в причинното тяло. Ако всичко е изоставено, само тогава остава Този, който изоставя всичко. Този, който изоставя всичко, е Свидетелят. Това означава, че остава само Знанието (Джнана), просто символ на Абсолютното Знание (Виджнана).
Това е “Съществуване-Знание-Блаженство” (Сат-Чит-Ананда). Кой беше Този, който преживя или видя по време на сън, че там няма нищо? Отговорът е “аз.” Така че, “ти” имаше преживяването, че там нямаше нищо по време на дълбок сън. Съществуване-Знание-Блаженство е четвъртото тяло. То е Бог. Това, че няма “нищо” по време на дълбок сън, се знае без помощта на ума. Остави дори това “Аз съм, ” тогава модификацията на ума, която казва “Аз съм”, също остава в покой. Дори не е необходимо да видиш как съществува тази модификация. Само ако човек забравя великото причинно тяло, тогава той трябва да си го спомня. Не е възможно да го забравиш, така че не трябва да се практикува съзерцание. Човек трябва да медитира, както е препоръчано, без никаква концепция. Нищо не трябва да бъде довеждано до ума и няма нищо, което да бъде познато там, тъй като на този етап, се появяват две - едното е умът, а другото, нещото, което е доведено до ума. Така че на този етап се появява дуалност. Ако човек се опитва да разбере без различаване, тогава идва дуалност. Чувството за битие, което означава “Аз съм този, който остава,” също трябва да бъде отхвърлено.
Всъщност няма такова нещо като не-аз, но има говорене за не-аза, за да се даде шанс на разбирането. Докато “азът” не е унищожен, раят не може да бъде видян. Да кажеш, че Парабрахман е не-дуален, означава, че ние сме “Това.” Следователно, ние трябва да бъдем Това, за да знаем Това. Това не изисква никакви други средства или инструменти. Ако трябва да преживеем някакъв друг обект, ние трябва да го видим. Но понеже сме “Това,” ние по природа сме единствено Това. Ако се откажем от съзнаването на “всичко останало,” ние сме това, което сме. Ние никога не сме забравяли нашата природа. Така че, съответно, не е необходимо да си я спомняш. Само ако е забравена, тя трябва да бъде спомняна. Следователно, нашата Истинска Природа е отвъд спомняне и забрава. Какво е смъртта? Тя е точно като дълбокия сън през нощта. Каквото и да идва в паметта ти при спомняне, е склонно да умре, което означава, че е обречено да бъде забравено.
По силата на това тяло и Знание, океанът (на съществуването) е бил избит, и това четиринадесето бижу, Веданта, било извлечено. Това е истинският нектар. Парабрахман е естественото състояние. То съществува от самото начало, без да прави или да мисли нещо. То е самопоказателно. В това естествено състояние няма нито щастие, нито нещастие. Щастието и нещастието са съвместно съществуващи, като двете страни на една монета. Веднага щом една концепция възникне, има дуалност. Тъй като ние вече сме “Това,” ние ставаме раздвоени веднага щом си въобразим нещо. Когато си си играл с топчета за игра в детството, Знанието, което си имал тогава, е същото като това, което имаш сега. Не е нужно да помниш (или да мислиш) как то съществува. Да забравиш всичко е единственият начин да си го спомниш. Отлично ще е, ако забравиш също и “Аз съм Брахман.” Преживей го, без да преживяваш. По време на дълбок сън ние имаме преживяване на себе си. Но ако се опитаме да придобием такова преживяване, то не може да се получи с усилие. Ако човек се опитва да го види, то бяга. Ние трябва да заспим, за да знаем дълбокия сън. И да не правим никакво усилие, е да Го знаем.
Ако кажеш, че трябва да направиш нещо, за да стигнеш до своето съществуване, това означава да се опитваш да модифицираш ума, за да постигнеш своето съществуване. Това е пагубно. Ако умът се опита да го схване, то изчезва. Ти трябва да изоставиш “аз - ността”, след като познаеш “аз съм - ността.” Досега ти беше казвано, че произходът на знанието е “аз.” Но сега, ти трябва да отхвърлиш това вярване. Този, който използва метода “Аз не съм, ти не си, нищо не съществува,” е наистина късметлия. Нищо не трябва да се прави. Слушай, разсъждавай върху това, което е било чуто, и провери за себе си в собственото си преживяване (шравана, манана, нидидхясана), и тогава Истинската Природа на Себето е разкрита. Това Знание на собствената Истинска Природа трябва да бъде непрекъснато, в противен случай, концепцията на Мая се проявява. “Аз съм Брахман” също е концепция. Ти не си този, който си въобразява или си представя. Това означава, че ти не трябва да вземаш себе си за това, което е въобразено. Знаещият трябва да се разтвори в Абсолютната Реалност, Парабрахман.
Това е основата на “Знанието на Брахман.” Стани този етап. Не ставай сцената или декорите на сцената. Това се прави като не излизаш от своето Себе. Тогава, прави своята садхана (усилия), разсъждение, съзерцание, обожание и т.н., или каквото и да се чувстваш склонен да правиш. Стани целта и тогава, ако смяташ за подходящо, прави някаква садхана.