“Брахман е чиста, неподвижна, вечно неопетнена Същина без никакъв недостатък. Подобно на небето, той е чисто, необятно празно пространство.” (Дасбодх – Глава 12, Подглава 6)
Брахман е стабилен, чист, спонтанен и най-естествен. Ние сме Брахман. Делата не го засягат. Ние ставаме съзнателни за Себето, когато съзерцаваме върху това как няма небе, няма време, няма място, няма разстояние и т.н. Този, който е разбрал, че “Аз съм,” е “Господът на Атрибутите” (Гуните). Съзнанието е наречено Ишвара или Господ Шива, изобразен като полумъжка/полуженска (Лингам) форма. Лакшми-Нараяна е Лакшми и Нараяна заедно. Лакшми означава да фокусираш вниманието си (лакша) върху “Кой съм аз?” (ми), а Нараяна е Съзнанието, което играе във всеки.
Всичко е възникнало от това Съзнание. Оттук, Нараяна е всемогъщ. Било е необходимо място, за да се настани Съзнанието, така че е било създадено пространството. По-късно, Съзнанието се разраснало и са се появили безброй обекти. С обектите е дошло присъствието или отсъствието на обекти. Той (Съзнанието) е наречен “Знание,” “Виждащият,” “Свидетелят” и т.н. Невежите мислят Съзнанието за Параматман (Върховното Себе).
Илюзията, която възникна първо, се нарича Първична Илюзия (“Аз Съм”). Тази първична илюзия е заблуда и каквото е създадено от тази заблуда, е неистинско. Единствено след Първичната Илюзия светът е възникнал. Точно както режисьорът на една пиеса възлага различни роли на различни актьори, така и Съзнанието се заема с тази пиеса във формата на светско съществуване. Тази пиеса се играе само на тази земя. Тя наистина е грандиозна постановка, но тя е винаги само спектакълът на нетрайното. Този, който е украсен с тази величественост, е наречен Ишвара, Господът. Този Господ Ишвара, Съзнанието, е покварен от илюзията. Господ Ишвара е създал всичко. След това той трябва да придружава (подкрепя) своето сътворение. Ишвара трябва да се грижи за всичко, което Той е създал. Неговата величественост трае само докато неговото сътворение трае.
Съзнанието възниква от Реалността (Парабрахман). Ако Съзнанието натежи надолу към светски неща, то бива характеризирано с изригването на качествата (гуните). Съответно, то е наречено възбудителят на атрибутите (Гунакшобхини). Ако Съзнанието е обърнато към своя произход, то изчезва. Когато Съзнанието е в инертно състояние, то е наречено Гунасамя. Когато Съзнанието е насочено към собствената “Истинска Природа” (Сварупа), то бива унищожено. Ако Съзнанието, Господ Ишвара, е обърнато навън, Той се интересува от светски неща. Той е наречен Вишну, поддръжникът. Този аспект на Съзнанието е наречен Саттвагуна. Обаче, когато Той забрави Себе си, влиза забвението. Този аспект на съзнанието е наречен Тамогуна. Когато си съзнателен, Раджогуна е доминираща. Вярването, че всичко, което се появява в тази илюзия, е истинско, е невежество. Да бъдеш “Съзнание” е наречено Истинско Знание. Когато си съзнателен за този обективен светски живот, това е извратено знание.
Първо е възникнала торбата от плът и кости, а след това името “Г-н Еди-кой си”, или каквото и да е, е дошло по-късно. Първо е било родено тялото и след това е било наименувано “еди-кой си.” Човек живее живота си по този начин, като никога не е приемал Истината. Ти винаги казваш: “аз съм еди-кой си” и се отъждествяваш с тялото. Именно поради самата тази причина авторите на древните писания казват, че всичко, което говориш, е неистинско, куп лъжи. Въпреки знаенето, че един стол не е нищо друго освен дърво, ти си решен да го наричаш стол.
Нашият интелект е това, което е отговорно за тази фалшива решителност. Това е така, защото нашият интелект не е осъзнат за Истината. Интелектът няма способността за вземе решение за Истината и идентифициране на “Истинската Природа” (Сварупа). Всички решения, различни от това да идентифицираш Себето, са само преминаващи решения на интелекта и, оттук, неистински. Ти можеш да говориш само за неистински неща. Реалността е единствената Истина. Какво може да бъде казано за нея? Спонтанното Съзнание е чистото и абсолютно Саттва качество.
Седемте небеса посочват характерните качества на вътрешния ум, шестте порива или импулса, и невежеството. Когато “азът” се роди, светът просъществува. Това означава, че егото никога не може да достигне Реалността. То трябва да умре. Само този, който е под ръководството на Садгуруто, е способен да достигне до Реалността. Егото е това, което е погълнато в света.
Докато мисълта за този свят не изчезне, егото няма да изчезне. Когато светът престане да съществува, егото умира от естествена смърт. Затова, недей да смяташ този свят за истински. Когато човек смята, че светът е неистински, егото изчезва. Идеите, като например “аз ще бъда изпратен в ада,” или че “аз си приписвам заслуги,” са само фалшива гордост от тялото (егото), което трябва да бъде оставено.
В хиндуисткия епос, Махабхарата, Арджуна е този, чийто син, във формата на неговата гордост, повече не съществува. (Абхиманю или Абхиман е гордост.) Гордостта е смятана за сина на Арджуна, понеже Арджуна ѝ е дал раждане. Тази гордост е тласнала Кришна (Реалността) и Арджуна (Атман) в долните светове. Това илюстрира как този, който таи някаква гордост, не може да достигне до Реалността. Докато смяташ, че този свят е истински, ти си изпълнен с его, а Реалността изглежда далеч. Осъзнаването, че илюзията е неистинска, и че Брахман е единствената Истина, е подобно на война. Изказването, че този свят е истински, е гордост. Ти си Реалността. Твоето его е хвърлило върху себе си седемте обвивки, тези на храната, праната, манас (ума), видняна (висшият ум), блаженството, Невежеството и Знанието, и е дошло в този свят.
Никой освен ученикът на Садгуруто не може да преминава от Реалността към светския живот и да се връща към Реалността. Ако Вират формата (грубото тяло на Бог, цялото физическо проявление) се разкрие на невежите, те не я разбират. Да я схванат е отвъд техния капацитет. Вират формата е могла да бъде схваната само от Арджуна, когато Себе-Познанието му е било предадено от Господ Кришна. Това просто означава, че човек трябва да вземе помощта на Знанието, за да осъзнае, че Знанието, което е преобладаващо във всеки, е истинският “Аз,” Господ Кришна.
Търси вътре и вън, и с помощта на Знанието осъзнай, че “Аз” съм единственият присъстващ във всички до един. Че само и единствено Знанието има всички очи, ръце, крака и т.н. на всички индивидуални създания на животинския свят. Това вселенско тяло е във формата на Знание и има хиляди лица. В своята Вират форма, Кришна е погълнал хиляда различни вида плячка с хиляда различни усти. Всеки критикува желанията, но ти, който правиш това, не ядеш ли и не дишаш ли? Ти можеш да критикуваш желанията само ако можеш да живееш без въздух.
Има пет вида желания, желание за думи (реч), желание да чувстваш, желание за форма (да виждаш), желание за аромат и желание за вкус. Как ще функционира тялото ти без тези желания? Нима хората, обсебени от домашния живот, ядат, а тези, които търсят Крайната Истина, трябва да ходят без храна? Ако се опитваш да търсиш Крайната Истина само след отказване от желанията, ти ще се натъкнеш на голям брой препятствия.
Желанията са все неистински и всички те служат на единствената цел на защитаване на тялото. Винаги имай предвид, че те не ти дават чувство за удовлетворение. Те са там за твое веселие и именно поради привързаност към тях, желанията са придобили голямо значение. Съответно, ние провеждаме тази дискусия по темата за желанията. Помни, че желанието не е истинският инструмент за да се достигне до щастие. Точно както тревата помага на животните да оцелеят, подобно, имай предвид, че желанията просто помагат на тялото да оцелее. Докато домашния живот върви гладко и всички негови желания са изпълнени, никой не се интересува от Крайната Истина.
Възможно е само едно нещо в даден момент да настаниш в ума. Ако умът работи върху една мисъл, той не може да приеме друга. Само ако умът се откаже от мисълта, умира, става празен и след това приема други мисли. Оттук, този, чиято цел е да придобива обекти, които осигуряват забава и веселие, никога няма да бъде и никога не е бил истински търсач на Крайната Истина. Крайната Истина никога не може да бъде реализирана без отречение от желанията. Само този, който изпълнява желания просто за функционирането на тялото, и който разглежда реализацията на Крайната Истина, и става едно с нея, като целта, може да я достигне.
Крайната Истина е достигната само когато отречеш тялото, което е съставено от петте елемента, които са чужди на Реалността. След отричането на тялото, всичко, което остава, е Себето. В миналото, Джнаните, които са се отрекли по този начин, са положили големи усилия и са спечелили голяма слава. Хората, обсебени от желания, чувстват, че само домашният им живот е крайно важен и остават заети само с изпълняването на основните си нужди, като например храна, облекло и подслон. Тази обсесия е довела до тяхното падение. Това е така, защото те нито притежават Себе-Познание, нито са склонни към отречение (вайрагя). Такива хора не са нито чисти, нито знаят как да се държат правилно.
Всичко в света се променя, но Реалността остава незасегната от което и да е от това. Реалността е единствената същност, за която можеш да бъдеш съзнателен, без специално да бъдеш съзнателен за нея. Именно “Това” е, чието съществуване и преживяване продължават спонтанно, без да бъдат забелязани, и е твоята собствена Истинска Форма. Ти можеш да почувстваш Реалността без докосване. Тя е лишена от аромат, както добър, така и лош. Тя е “Господът на Цвета,” оттук, тя е позната като Ранганатх (Ранга означава цвят, натх означава Господ). Този Ранганатх е облян във всички цветове и все пак е безцветен. Той съществува във всички думи, и все пак не е ограничен до думи. Той вкусва без помощта на езика. Радвай Му се без знанието на сетивните органи. Никога недей да Го забравяш, дори ако “другият” пристигне на сцената. “Другият” означава обективно преживяване. Преживяването се появява като отделно от Реалността. Несъществуването на “аза” (егото) е твоето истинско Съществуване. Бог не е отделна същност. Ти си Бог.
Ако си богат, ти никога няма да се отнасяш приятелски с просяк, понеже той е в различна класа. Такова разграничаване изчезва със зората на мисълта “Аз съм Това” и след това ти получаваш независимост от всякакво разграничаване. Това е освобождение. Да преживяваш (обективния свят) означава да станеш малък. Ако някаква промяна е причинена в неизменната “Истинска Форма,” възниква преживяване. Преживяването дава възход на три същности, 1.) преживяващия, 2.) това, което е преживяно, и 3.) процесът на преживяване. Сварупа не преживява нищо, точно както тишината не говори нищо. Дори и да прави нещо, тя не става опетнена. Когато удариш някого с ръката си, ти ясно преживяваш, че имаш ръце. Действието ще бъде ли възможно, ако вършителят отсъства? Битието (Сат), Съзнанието (Чит) и Блаженството (Ананда) стават проявени, именно когато е извършено действие.
Този, който довежда до промяна, Той самият остава без промяна. Ти си Го отблъснал настрана, смятайки желанията за добри. Това е скръб. Когато зависиш от нещо, скръбта е родена. Този, който не се държи по безкористен начин, е засегнат от скърби. Този, който се стреми към щастие, трябва да остане незаинтересован от желания. Приеми го за даденост, че този, който обича тази илюзия, е изпълнен със скърби.