“Когато обективното знание приключи, виждащият не оцелява като виждащ. В този момент, гордостта на “аз” изчезва.” (Дасбодх, Глава 6, Подглава 10)
Твоят ум е погълнат от обектите, създадени от илюзията (мая). Това включва дори и тялото. Докато твоят ум е въвлечен в мая, ти имаш концепциите за “ти” и “аз.” Цялата борба в илюзията е понеже ти искаш тялото да получи само това, което умът смята за “добро.” Тъй като ти посвещаваш своя ум на тази борба, светът съществува. Тъй като има ученици, има и учители. Ако учениците си отидат, за кого е учителят? Тъй като има обективно знание, “ти” съществуваш. Как може Господът да проникне тялото, в което “ти” (егото) пребиваваш? Как може една кания да съдържа два меча?
Как може Бог да заеме това място, където е “азът”? За тези, които се стремят да постигнат Брахман, могат ли безполезните обекти да бъдат от полза? Така че, ти трябва да разбереш, че всичко това е неистина. Тези, които искат обителта на Брахман, трябва да получат доза от Господ Виттхал (трябва да потвърдят собственото си Истинско Себе). От една страна е Себето, а от друга страна е една армия - светът и владенията на четиринадесетте царства, които включват знанието за духовните сили (сиддхи).
В Махабхарата, Дурьодхана (най-възрастният от Кауравите) е избрал армиите. Има две алтернативни “реалности,” илюзия и Брахман. Ти дори не трябва да помисляш за илюзията като за добра или лоша. Това е, което се нарича откъснатост. Когато всичко, от атома до Господ Брахма и цялото богатство и просперитет, е фалшиво, как може да бъде добро или лошо? Когато умствената склонност се отвърне от светските желания, тя естествено се обръща към Себето. Как може този, който през цялото време мисли само за обекти, да получи “Знанието на Брахман”? Когато обективното знание приключи, виждащият не оцелява като виждащ. През нощта, в дълбок сън, обективното знание избледнява, егото изчезва и остава само неподвижното Себе. Независимо дали човек е цар или просяк, всички са еднакво щастливи по време на спане. Този, който оцелява като “аз”, има цялата беда (да мисли) за различни богове, покаяние, пари, рай и ад. Това означава, че всички тези нещастия засягат ума. Когато умът е заличен, само Абсолютната Реалност остава.
Не говори за обектите на света. Не говори дори за атома или Брахман. Дори ако умът се наслаждава на светски удоволствия в продължение на милиони години, той никога няма да бъде заситен. Обаче, тъй като умът е “създаден” чрез наричане на нещо (ако възникне концепция), когато спреш да го наричаш, умът изчезва. Егото е съставено само от ума, интелекта и чувството за “аз” и “ти.” Всички разговори, с изключение на тези за собственото Себе, са фалшиви.
Тайната на Ведите се крие в принципа, че когато обективното знание приключи, виждащият не оцелява като виждащ. Каква е ползата от великите постижения на тези, които отиват в гроба в невежество, точно както са дошли от утробата, пропилявайки живота си напразно. Много стремящи се, които идват тук, не говорят за нищо друго освен за обективния свят. Това, което е важно, е че “азът” трябва да бъде унищожен. Дживата се наслаждава да яде плода на дървото на живота във формата на светското съществуване, но Шива, птицата, която седи на върха на дървото, не го е грижа за него, дори ако седи върху плода. Когато плодът е отхвърлен, тя става Нараяна, Реалността, а когато гледа към обектите, тя става човек. За да се трансформира обикновения човек в реализиран човек (Джнани), не е необходимо физически да отхвърля света. Необходима е единствено промяна на умственото отношение.
Човек трябва да има отношението, “Нека обектите да идват и да си отиват, все едно е за мен.” Убеждението “Аз съм Брахман” трябва да бъде поддържано ден и нощ. Тогава няма повече загриженост за тялото. Този, който порицава себе си, не порицава другия. Този, който не се надува с гордост от просперитет, не става нещастен от бедност. Ако човек има това отношение, той става Бог. Мая е като неприкасаема жена. Докато не я отхвърлиш, каквото и да имаш, няма стойност. Всички тези, които молят (за материално удовлетворение) са от кастата на “манг” (просяци). Светецът е помолил само за един дар. “Дай ми само едно нещо - нека никога да не те забравя.” Човек трябва да порицава мая и да възхвалява Брахман. Да постигнеш “Абсолютната Истина” е много лесно. Заинтересованият, вместо да гледа “тук” (света), трябва да се обърне към “там” (Себето). Ти обожаваш Ганапати и му даваш сладки, но пропускаш това, което е показано от една от неговите ръце, благословията, че всичко е Едно.
В епоса Махабхарата има една история за демона Джарасандха, който имал божествения дар, че дори ако тялото му е срязано на две, половините щели да се съединят отново и той щял да оживее. Той дължал вярност на Кауравите, така че Пандавите не можели да го убият. Когато Бхима (един от Пандавите) го срязал на две в един дуел с боздугани, Господ Кришна направил жест към Бхима да хвърли лявата част на тялото надясно и дясната част наляво. Така хвърлен, той не можел да оживее отново. По същия начин, за да постигне Абсолютната Истина, човек трябва да промени фокуса на своето съзерцание, от илюзията към Реалността. Ти си забравил Парамартха, Абсолютната Истина. Ти трябва да обърнеш ума си към нея. Забрави илюзията. Човек само трябва да разбере, че светът е неистина. Той трябва да бъде видян като царство в сънуван свят. Дори ако получиш статуса на Индра, господът на рая и просперитета, той все още е фалшив.
Тези хлябове (обектите) са все изпечени в илюзията. Те трябва да бъдат приготвени, изпечени, изядени и екскретирани. Екскрецията след това се използва като тор за отглеждане на реколта за направата на още хляб. Трябва да бъде незаличимо отпечатано върху ума, че този свят е неистина, и че Брахман е Истината. Веднъж щом това знание за обектите е извадено от твоя ум, ти естествено си самодоказващия се Брахман. Тогава покоят, почивката и освобождението стоят пред теб със събрани длани. Когато Бали дал всичко за благотворителност, Бог станал портиера. Лакшми се приближава до тази, която прави Господ Нараяна (нейния съпруг) свой собствен. Тези, които са подир Лакшми (богатството), не получават нито Лакшми, нито Господ Нараяна. Концентрирането на собственото внимание върху обекти е това, което се нарича нечистотата на ума. Да бъдеш безгрижен относно обектите, е чистота на ума. Когато умът е обърнат към Себето, Абсолютната Реалност е постигната.