“Смята се за признак на голям късмет, когато човек има заедно както отсъствие на желания, така и отречение. Мъдреците разбират това правилно.” (Дасбодх – Глава 12, Подглава 4)
Дори след достигане на “върховния късмет,” човек не знае как да му се радва. Отречението е най-големият късмет, който, когато е придобит заедно със Знанието, родено от различаване, се оказва безценен в търсенето на Себе-реализация. Ако не е придружено от Знание, придобито чрез различаването на реалното и нереалното, физическото отречение може само да даде възход на скръб. Знание, което не е придружено от отречение, дава възход на гордост. Такъв човек се обвързва с домашния живот и преживява страсти, като например гняв и ревност, когато види светския успех на другите. Знанието и отречението заедно съставят “върховния късмет.” Едното без другото не е цяло.
Отречението е съществено и е по-важно от различаването. Хората завиждат на другите за тяхното благоденствие. Те се чувстват нещастни, когато виждат другите да преуспяват. Няма дървета на радост или скръб. Радостите и скърбите в този свят са всъщност наши умствени конструкции. Ние признаваме радостите и скърбите и им даваме тяхното съществуване. Те са само характеристики или състояния на ума и със сигурност ще изчезнат. Ако кажеш, че не се нуждаеш от нищо, болките и скърбите изобщо не засягат.
Алчността е майката на скърбите. Различаването изкоренява скърбите на другия свят, светът отвъд, докато отречението изкоренява всички скърби, които може да пресекат пътя ти в този свят. Отречение означава откъснатост от материални обекти. Ти трябва да имаш желание за радостта на Себето и да си безпристрастен към всичко в илюзията. Това означава, че ти трябва да желаеш само радостта на Себето и да смяташ всичко останало за безполезно. Това са признаците на отречението. Да бъдеш съзнателен за Брахман е това, което е познато като различаване.
Отвътре, смъртният е обвързан с индивидуалността или да бъде “джива,” а отвън той е обвързан със светския живот. В това състояние, човек е вързан като кон. Обаче, когато човек разбира, че “Аз съм Себето,” “Аз съм Брахман,” той се откъсва от вътрешното робство. Когато човек стане свободен от желанието за обекти, той е освободен от външното робство.
Ти трябва напълно да разбереш, че всички тези неща са илюзорни - обектите, желанията и т.н. Ако разбираш “Знанието на Брахман” и се държиш в съответствие с това Знание, хората са впечатлени и удивени. Да попиеш това Знание е различаване, а да се държиш в съответствие е отречение. Да бъдеш лишен от безпокойство е отречение. Когато това е гравирано в ума на човек, той се превръща в садху, осъществен. Тогава той бива погълнат в обожание, пеене на киртани, четене на свети текстове и писания, слушане на лекции и т.н. Това е интересният “киртан” на Господ Хари. Веднъж щом узнаеш, че домашният живот е неистински, живей в къщата си, сякаш не принадлежиш там.
Крайната Истина заедно с обожанието е твоята единствена цел. Вътрешният ум е театър. Този, който играе там, продължава да доминира на сцената и бива погълнат от ролята си. Подобно, ако продължаваш да мислиш за Крайната Истина, тя достига най-висок приоритет и ти биваш погълнат в “Това.” Тогава ти достигаш до състоянието на Парабрахман.
Обожавай от дълбините на сърцето си и го прави с любов. Това ще помогне да генерираш любов в сърцето си и ти веднага ще бъдеш на прав път. Как ще знаеш дали Бог е удовлетворен или не? Бог е удовлетворен, когато Себето е изпълнено с радост. Това може само да бъде преживяно. Вместо узнаването чрез преживяванията на другите или позоваването на илюстрациите, споменати в Абхангите (светите песни, написани от Светците), придобиването на “преживяване на Себето” е далеч по-важно.