“Брахман е безформен. Неговата природа е подобна на тази на пространството, и все пак Брахман е без недостатък, в пространството има недостатъци.” (Дасбодх – Глава 11, Подглава 4)
Какво е Брахман? Брахман е спонтанното и естествено състояние, което остава, когато четирите тела достигнат своя край. Причинното тяло, третото тяло, е наречено невежество (причинно, понеже то е източникът на света). След като се е отказал от това невежество, този, който прави това, остава във формата на “Знание,” Великото причинно тяло (Съзнанието). Дори това Знание трябва да бъде оставено. Знанието е наречено АУМ, което означава Ахам или “Аз.” Човек, който осъзнава до тази точка, е наречен Себе-Реализиран или Бог. Отвъд това се намира безформеният, лишен от качества и неизменим Брахман. Няма дейност, няма движение, няма влизане и няма излизане в Брахман. Вътрешното Себе е постоянно променящо се и нестабилно. То е съзнателно за ума, концепцията и обекта. Себето е “виждащият,” който е съзнателен за всичко, дори докато седиш тихо, или дори ако си несъзнателен.
Умът, интелектът, речта и т.н. не съществуват в Брахман. Като пример, казано е, че обицата на носа на една жена паднала в кладенец. Тя помолила един мъж да ѝ помогне да я потърси. Той влязъл в кладенеца и жената го помолила да я уведоми веднага щом обицата била намерена. Той се съгласил да го направи, и все пак той не могъл да ѝ каже в момента, в който намерил обицата, понеже той бил под водата. За да уведоми жената за обицата, той би трябвало да използва речта си, но той бил под водата. Божеството на речта е огън и понеже огънят не се разбира с водата, той не дошъл на помощ на човека, когато той бил под водата. Докато човекът бил под водата, той не могъл да ѝ предаде съобщението.
Смисълът на това е, че ние не можем да се отзовем на или да възпроизведем работата, която е извършена без прилагане на нашия ум. За кого би проработило самадхито или духовният екстаз, ако ти нямаше съществуване? Ето как съществува Вътрешното Себе. То е посочено като виждащия или свидетеля. Това Себе, по своята природа, е изначалният оживяващ фактор. Себето обитава в сърцата на всички и се грижи за всичко и за всеки. Затова то е наречено Вътрешното Себе. В негово отсъствие всичко се превръща в инертно. Целият просперитет и цялото великолепие съществуват поради Себето. “Върховната Истина” (Парамартха) е достигната само благодарение на Вътрешното Себе. Ако това Вътрешно Себе отсъстваше, кой щеше дори да ни запознае с концепциите за добри и лоши дела?
Само Вътрешното Себе е съставило Ведите. Този, който се безпокои за светски концепции, като например изкарване на прехраната, е индивидът (дживата), а този, който изгражда концепцията за Крайната Истина, е Бог, Шива. Парабрахман (Върховната Реалност) е отделен от всичко това. “Бог в небесата” е Богът отвъд пространството. Бог не е нищо друго освен Знанието отвъд празнотата на невежеството. Само Вътрешното Себе е това, което е обожавано от целия свят. Господът е наречен Кешава. Какво означава Кешава? Кешава е Този, който пребивава в тялото само във формата на собствената “Истинска Природа” (Сварупа). Въпреки че хората използват различни методи, за да обожават този единствен Бог, който пребивава във всяко сърце, те не са съзнателни за Него. Обожанието на Господа с пълно разбиране, довежда до собственото истинско благополучие.
Мъдреците разпознават този Бог като този, който ходи и говори. Хората създават образи на богове и обожават истинския Бог чрез тях, без да са осъзнати за факта, че образите не могат да бъдат заместител на Бог. Истинският Бог притежава Жизнена Енергия, Съзнание и т.н. Тези, на които не е показано “Знанието на Крайната Истина,” действат глупаво и продължават да посещават много различни храмове и да обожават идоли. Има милиони такива храмове, изградени, за да се обожават толкова много божества, и все пак косвено, те несъзнателно не обожават нищо друго освен Вътрешното Себе. Какво е “Знание”? Знанието (Джнана) е да разпознаеш единствения Бог, който е символизиран от всички идоли. Последователите на Веданта посочват Вътрешното Себе като “Сат-Чит-Ананда,” докато Шри Шанкарачаря счита Вътрешното Себе за Мая. Различните пътища, водещи до Себе-реализация, като например пътят на действията (карма йога) и този на предаността (бхакти йога), съществуват само посредством това Вътрешно Себе. “Върховният Бог” (Парамешвара) може да бъде реализиран само с помощта на Вътрешното Себе (Ишвара), което пребивава вътре.
Има четири сили в това светско проявление: 1.) силата на действието, 2.) силата на волята, 3.) силата на богатството, и 4.) силата на Знанието. Този, който притежава всичките четири сили, е всемогъщ. Да се въплътиш (Аватар) означава да слезеш. Десетте сетива представляват десетте инкарнации (на Вишну). Когато забравиш своето Себе, ти се превръщаш в Рудра (невежият деструктивен аспект на Шива). Когато си в състоянието на Знание, ти се превръщаш в Господ Вишну, а когато формираш различни концепции, ти създаваш тази вселена и ставаш Господ Брахма. Върховното Себе (Параматман) винаги остава стабилно. Мостът между “постоянно променящото се” и “неизменното” е Знанието. Във Върховната Реалност (Парабрахман), дори Знанието, извлечено от Веданта, се оказва недостатъчно. Хората правят грешката на това да станат впримчени в Знанието.
Често хората получават някакво разбиране на Себе-Познанието и стават убедени в следването на пътя на действията (карма). Макар и да е вярно, че Съзнанието е коренът на всичко, Върховното Себе, Параматман, няма нито корен, нито клони. Вътрешното Себе (Атман) изчезва веднага щом собствената истинска “Себе-Природа” (Сварупа) е реализирана. Постоянно променящото се Себе е това, което извършва всички светски работи. Накрая трябва да бъде видяно, че Себето също е преходно. Себето предизвиква толкова много различни трансформации. Има много хора, които казват, че непостоянното и постоянното са едно и също, но това са невежи приказки. Това е така, защото те не са се натъкнали на някой, който би могъл да ги надари със Знание.
Какво е Парабрахман? Това естествено, спонтанно състояние (на не-състояние), което остава след като вдъхновението “аз съм” е отхвърлено, е наречено Парабрахман. Каквото може да бъде наречено Съзнание, накрая трябва да бъде оставено. Това е така, защото както Съзнанието, така и невежеството, са концепции. Само този, който практикува това с решителност, разбира Парабрахман. Основата за пристигането във Върховната Истина (Парамартха) е разбирането на “Науката на Петте Елемента” (Науката Панчикарана) и основния принцип зад тази наука, който е “Аз съм Той” (Аз съм Това). Парабрахман е доказван отново и отново, чрез приемане на много умели мерки.
Себето е покрито от пет обвивки (панча коша) или покрития: 1. Обвивката на Храната: Това е грубото тяло, материалните елементи. 2. Обвивката на Праните: Енергията на петте прани. 3. Обвивката на Манас (ума): Обвивката на интелигентността и познанието. 4. Обвивката на Видняна (висшите аспекти на интелигентността): абстрактни концепции и фино функциониране, и т.н. 5. Обвивката на Блаженството: Причинното тяло. Забравата на обективността, която носи блаженство, независимо дали е направено съзнателно или по време на дълбок сън.
Умът е подобен на Светеца Нарада, който би прекосил трите свята и би играл номера на хората, за да им помогне да поемат пътя на предаността. Умът на всеки е ограничен до трите състояния на будност, сънуване и дълбок сън.
Скитайки през петте обвивки, човек трябва да отиде на поклонение към Господ Вишну, Господът на Вселената, Вътрешното Себе. Петте обвивки се коренят във взаимодействието на петте елемента, съставляващи тялото. Себето е описанието на триста и тридесетте милиона божества на хиндуистката митология, а тялото е “Мястото на Реализация,” Каши. Каквото е в микрокосмоса, е включено в макрокосмоса. Какво означава да отидеш до Рамешвар? Рамешвар (хиндуистко място за поклонение) означава “Рама е Ишвара,” “Себето е Бог.” Да посетиш Рамешвар означава да бъдеш съзнателен за Него, Вътрешното Себе.
Каква е разликата между джива (индивидът) и Ишвара (Бог)? Дживата е подобен на изразеното значение (видимото), докато Ишвара е значението, извлечено от признаци и указания (невидимото). Дживата е изразената форма (Ваачя), докато Ишвара е посочването (Лакшя).
Подобно на дживата, Ишвара също има четири тела. 1. Грубото Тяло, което е физическата вселена. 2. Финото Тяло, което е представено от Брахма, Вишну и Шива, и се състои от триста и тридесетте милиона божества, които представляват цялото оживление на проявлението. 3. Причинното Тяло, което е най-фино изразената форма, пространството, от което светът се появява. 4. Великото Причинно Тяло, изначалното, първично тяло или Мула Пракрити; “Изначалната илюзия,” Сат-Чит-Ананда, което може само да бъде посочено.
Грубото, финото и причинното, са изразената форма на дживата. Накрая, изразената форма и посочената форма на дживата са едно.
Вятърът е един от петте съставни елемента на тялото. Този вятър е същият като този в макрокосмоса. Това обяснява, че светското явление на Господа и грубото тяло на индивида са едно и също. И двете притежават едни и същи пет елемента.
Слънцето представлява очите, а Луната представлява ума (Чандра), желанията за сетивни удоволствия. Умът не е лоялен към Учителя. Оттук, ние казваме, че Луната е проблемна. Това, което се има предвид под това, е, че умът е опетнен от нелоялност към Учителя.
Казано е, че някои ритуали, като например церемонии и жертвоприношения (ягни), могат да доведат дъжд. В хиндуизма, да имаш разкошно ядене, е третирано като извършване на ягна. Това само означава, че когато тялото има обилно ядене, неговите сетива са заситени. Дъждовете изискват топлина, така правят и нашите сетива. Когато тялото е добре хранено и добре поддържано, е генерирана топлина, която на свой ред привежда сетивата в действие.
Думата Гаутам означава “Го” и “Уттама” заедно. (Го означава сетива, а Уттама означава най-доброто). Оттук, Гаутам е този, който се възползва най-добре от сетивата. Ахиля е съпругата на този Гаутам, но тя обича сетивата (Индрия; сетивните органи). Тя е погълната от задоволяването на желанията на тези сетивни органи. При докосването от Себето (Господ Рама), тя е избавена от това окаяно състояние и е пречистена.
Финото тяло на джива и това на Ишвара са едно и също. Оттук, трите тела, които могат да бъдат изразени с думи, са едни и същи и за дживата, и за Ишвара. Посочената форма на великото причинно тяло, също е еднаква. Това е Сат-Чит-Ананда. “Изразената форма” на джива и Шива, и “посочената форма” на джива и Шива, са едно и също. “Истинската Форма” или Сварупа както на джива, така и на Шива, е една и съща.
Тези, които казват, че джива и Шива са отчетливо отделни, изобщо не знаят своята истинска природа. Първото тяло е грубото тяло, а осмото тяло е Първичната илюзия (Муламая, Сат-Чит-Ананда). Това, което остава, когато четирите тела както на джива, така и на Ишвара са оставени настрана, е отвъд въображението. То е стабилно. То не може да бъде изразено с думи. Джнани не трябва да се увлича от индивида, “джива” или Бог, “Ишвара.” И двете са неистински. Недей се увличай от Знание, родено от невежество (Видя) или от самото невежество (Авидя), и разпознай вечното Върховно Себе, “Параматман.”