“Когато обективното знание приключи, виждащият не оцелява като виждащ. В този момент, гордостта на “аз” изчезва.” (Дасбодх, Глава 6, Подглава 10)
Брахман е един и само един, без никаква дуалност. Брахман е само един. Освен Брахман, нищо друго не съществува. Защо тогава се появява като вселена? В различните орнаменти има само злато, нищо друго. Едва по-късно те са наречени гривни, верижки, огърлици и т.н. Всички те са различни, но тяхната субстанция е само злато и нищо друго. Това, което е едно нещо, изглежда като нещо друго. Дори ако на златото са дадени много различни очертания, чрез огъване и усукване, то все още не е нищо друго освен злато. Името и формата са нищо и са неистина. Защо едно момче е наречено Хиралал (диамант)? Само за да можеш да го идентифицираш. Той не екскретира диаманти. Светът на името и формата е неистина. Само Съзнанието е истинско.
Ако е злато, цветът и външният вид са еднакви. Дори ако една камила е направена от злато, тя е само злато. Дори ако образът на Господ Вишну е направен от него, то все още е само злато. Във всички тези неща съществува само златото. Съществуването е всепроникващо, дори и в неодушевени предмети като столове. В стола, това, което всъщност е там, е дървото. Подобно, в този свят всичко друго, различно от Брахман, е концептуално. Няма нищо друго. Човек трябва да вижда без категоризиране, тогава “виждащият” повече не е. “Азът” трябва да бъде изкоренен. Това е целта на цялото учение на Веданта. “Азът” е като Раху и Кету, двата демона, които поглъщат слънцето. (В Индия, когато се появява слънчево затъмнение, хората казват, че слънцето е погълнато от демоните Раху и Кету). Огънят никога не прави разлика и не казва, че той е от къщата на недосегаем. Въпреки че ти си сияещ като слънцето, демонът “аз” е дошъл да те покрие. Себето е завинаги сияещо, но то е погълнато от чувството за “аз.”
Когато егото изчезне, това е знакът за “върховното преживяване.” Егото не е Реалността, но изглежда като такава. Всичко е Съзнание. Не е необходимо да казваш: “Аз съм Брахман.” Раждането и смъртта принадлежат единствено на този “аз.” Петте елемента и Съзнанието остават такива, каквито са, но финото тяло, което нарича себе си “аз,” и което е пълно с желание, накрая е подложено на смърт. Когато някой ни каже: “Уаманрао е починал,” това означава само, че името е мъртво. Той е дошъл и следователно е умрял. Изкорени от ума си, че ти си някакъв конкретен “аз.” Това е знакът на Знанието (Джнана). Този, който казва: “аз съм този, който преживява,” е погълнат от демона “аз” (остава в илюзията). Именно ръката е тази, която се вдига, и все пак човек казва: “аз я вдигам.” Очите виждат, но човек казва: “аз виждам.” Носът помирисва, но човек казва: “аз помирисвам.” Всичко това е силата на Себето, а човек казва: “аз го направих.” Тази сила принадлежи на Бог. Кой е това его, което твърди “аз, аз”? Той нямаше място в двореца, но веднъж допуснат вътре, той отхвърли царя и утвърди собственото си съществуване. Обаче, когато с помощта на писанията, той проведе търсене, неговото съществуване беше опровергано. Тогава царят отново утвърди “Аз съм Брахман.” Има едно качество относно това състояние, което е Блаженство. Ако има двама, тогава има болка. Където има само Един, има блаженство.