24 септември 1933 г.
От разговор върху Екнатхи Бхагват на Светеца Екнатх
Това, което е във формата на Съзнание, е Себето (Атман) и то е като огледало. В Себето възниква спонтанно чувство за “аз съм.” Това е егото и самото то е чувството за “индивидуално съзнание” (джива). По съвет на Учителя, това его започва да споменава себе си като Брахман. Именно егото казва “аз съм еди-кой си.” Джнаните се отказват от егото, което е просто концептуално. Едно съновидение е мимолетно, докато концепциите, произведени от ума в будното състояние, образуват едно продължително съновидение. Себето е изначалното божество на тези две съновидения (будността и спането). Точно както един човек, който ходи в пустинята, взема миража за истински, подобно, Себето взема концепцията за светския живот за истинска и не успява да прозре през нея. В общи линии обицата на носа е почитана и ценена, а не носът. Подобно, това, което е видимо, е ценено, а не Себето. Божеството на света е Себето и всичко останало е проектирано върху него. Като една горяща главня, Брахман е абсолютната истина, а светският живот е неистински. Човек трябва да разбере, че сферата на петте елемента е неистинско проявление и само Себето е “Истинско.”
Ако сме въвлечени само в светския живот, ние ставаме заплетени в него, както едно насекомо би направило в мрежата на паяк. Човек трябва да си зададе важния въпрос: “Могат ли ежедневните задачи да бъдат изпълнявани по-успешно чрез отъждествяване с тялото или човек може да бъде по-успешен в изпълняването им чрез отъждествяване със Себето и считайки всичко останало като неистинско?” Ние вярваме в този светски живот само поради заблудата на концепцията “аз съм тялото.” Затова тази заблуда трябва да бъде унищожена.
Чистият или божествен “поглед” е придобит, когато човек започне да чувства, че само Себето присъства във всичко и всеки. Тогава живеенето на просто един светски живот изглежда безсмислено. “Дискриминиращият поглед,” който прави разграничения, изчезва само ако се държиш сякаш ти съществуваш във всеки. Тогава е постигнат умственият покой. И двете, благоприятните, както и неблагоприятните дела, са извършени само от Себето, а делото на класифицирането им като благоприятни или неблагоприятни е само по себе си неблагоприятно.