24 септември 1933 г.
От разговор за Йогавасиштха – Глава 1
Шри Ганешая Намах – Поздрав към Господ Ганеша. Всички класически духовни текстове се занимават само с една тема, тази на Себето, и всички те започват с поздрав към Господ Ганеша. В поздрава, думата “Шри” означава изобилие или богатство. Думата Шри е свързана с Параматман. Ние трябва да се превърнем в Параматман, за да достигнем истинско благоденствие, понеже истинското благоденствие е тясно свързано с Параматман. Думата “Гана” означава произхода на всичко. Този, който е основоположникът на света, е Ганапати (Ганеша). Раждането е произходът, основата и мотивът на всички скърби. То е мината на бедността. Човек може да достигне богатство и благополучие, неопетнени от раждане и бедност, като обожава Него, основоположникът. Да обожаваш Ганапати означава да бъдеш Ганапати. Думата “намах” включва трите действия “поздрав,” “възхвала” и “обожание.” Параматман е спонтанен и е във формата на блаженство, спонтанно блаженство. Този, който чувства, че самият той е произходът на всичко (Ганапати) или Параматман, е изпълнен с блаженство, самият той е спонтанният “съществуващ от само себе си” Параматман. Всичко, което е запомнено през деня, е забравено, докато спим през нощта. И все пак, Параматман, който ни помага да помним, остава винаги присъстващ, никога заличен, отвъд забравата.
Сладостта, киселостта, пикантността и т.н. са считани за приятни. В края на краищата какво е удоволствието, освен преживяване, което може да бъде оприличено на изгодно преходно вълнуващо усещане? Обаче, блаженството на нашата “Истинска Природа” не е нито просто удоволствие, нито преходно изгодно вълнуващо усещане. То е преживяно само спонтанно. То е това, което е спонтанно или “самопородено,” което е пълно с блаженство. На какво наподобява това блаженство? То наподобява Себето. След отказване от всичко, именно този, който отхвърля, остава и това е твоето “Себе.” Това блаженство е лишено от всякакво удоволствие и болка. Този, който е блажен, е Параматман и този всепроникващ, блажен Параматман е твоето Себе. Индивидите (дживите) страдат от две основни чувства: 1) те намират за невъзможно да повярват, че те са Параматман, Върховното Себе, и 2) те вярват, че са нещо различно от Параматман, като например тялото или ума, личността и т.н.
Ако смяташ своя гост, приятел, съпруга или който и да е друг човек за своето Себе, тогава това е истинският признак на великодушие, даващ възможност на човек да подходи към всички ситуации със спокойствие.