Сутрешна Лекция, 23 септември 1933 г.
Как може Брахман, който е интелектуално разбран, да бъде наистина преживян?
Брахман не е нов. Той винаги е съществувал. Той е “Самосъществуващ.” Ти си този Брахман. Поради невежество човек става заблуден от светския живот. Ти трябва да преодолееш тази заблуда. За да премахне заблудата, човек може да потърси помощта на гордостта “Аз съм Брахман.” Въпреки че може да си разбрал относно Брахман, ти оставаш горд от домашния живот. За да унищожиш гордостта, свързана с тялото, можеш да потърсиш помощта на гордостта от “Аз съм Брахман.” Обаче, ако можеш да успееш в преодоляването на гордостта, без помощта на гордостта от Брахман, тогава е за предпочитане да продължиш без нея.
Какво е неконцептуално щастие?
Човек може да има тенденция да вярва, че веднъж щом Брахман е разбран, концепциите са елиминирани. Това е невярно, понеже няма връзка между Брахман и концепциите. Те са отчетливо отделни. Изцяло от индивида зависи дали да формира концепции или не. Каквато и да е природата на концепцията, тя може или да обвързва, или да освобождава. Еднакво невярно е да вярваш, че веднъж щом Брахман е разбран, концепциите са формирани. От стремящия се зависи да получи ясното разбиране на Брахман, затова Брахман е описан като неконцептуален. Учителят казва: “Състоянието на Брахман е неконцептуално състояние.” Ако следваш съвета на Учителя и приложиш тази концепция на практика, ти можеш лесно да бъдеш в състоянието на Спонтанно Самадхи. Тези, които знаят, че Себето не е нито обвързано, нито освободено, са наистина освободени, докато тези, които претендират за превъзходство поради гордост, ефективно убиват собственото си Себе.
Един човек веднъж несъзнателно затворил човек, мислейки, че той е бил негов враг. По-късно той узнал, че човекът бил баща му. След като осъзнал грешката си, той го освободил, почел го, предлагайки му място, и след това помолил за прошка и го обожавал. Това удовлетворило баща му. Друг човек по същия начин затворил баща си и по-късно той също го освободил и го почел. До този момент поведението му приличало на това на човека, споменат по-преди, но по-късно той изложил странно поведение. Той веднъж отново арестувал баща си с помощта на един слуга и установил, че той бил лъжлив. Тогава той заповядал на своите слуги тежко да накажат бащата, след като го затворили. Деянието на първия човек изглежда естествено, докато това на втория изглежда особено. И все пак, независимо дали са естествени или особени, и двете са нереални. Дори да се класифицират нещата като неистински, е неистинско.
Веднъж щом е разбрано, че гордостта от невежеството, както и тази от Знанието, е неистинска, всичко е видяно като неистинско. Всичко е само илюзия. Този, който осъзнава това, вече не е засегнат от нея. Каквато е нашата гордост, такива са и нашите действия. Чувството за робство и освобождение са свързани само с грубото тяло, а не със собствената “Истинска Природа” (Сварупа). Само собствената “Истинска Природа” е чиста и неопетнена. Чувството “аз съм” възниква в нея. Това чувство за “аз съм” е его в своята първа и най-чиста форма. По-късно, то е опетнено от гордостта, свързана с тялото, “аз съм еди-кой си.” Разбери, че и двете са само различни форми на его.
Както освобождението, така и робството са изражения на егото. Само този, който разпознава това его, може да бъде наистина реализиран. Да казваш, че “аз съм освободен,” е да останеш в робство. Човек може да се удави дори и в най-плитката вода на илюзията, връзвайки се за котва във формата на гордостта от освобождение.