05 юли 1933 г.
Стремящият се придобива “Знанието на Брахман” чрез разбирането, дадено от Учителя. Един зрял стремящ се е този, който е незасегнат от какъвто и да е вид гордост, който взема само Себето за истинско и третира всичко останало като неистинско. Само такъв зрял стремящ се разбира и е осъзнат за този принцип. Цялото му внимание е съсредоточено върху Себето (Атман), което живее във всички сърца.
За постигането на това, което е неизменно и стабилно, човек може да прибегне към гледане към това, което е преходно, но вместо това ти трябва да бъдеш безразличен към света, точно както нямаш привързаности към мъртвите. Въпреки че Себето е ясно очевидно и дори придава яркост на слънцето, то не е от полза за човек, чиито мисли (читта) са опетнени със светски привързаности. Всичко, което илюзията представя, е неистинско. Тези, които не приемат съществуването на Себето, са наистина нещастни същества. Един лебед не го е грижа, нито пък мисли за жаби или домашни вредители, като например мишки, плъхове и т.н. По подобен начин, един истински стремящ се не мисли за тези, които не приемат Себето. Един човек е познат от компанията, която той поддържа. “Знанието на Брахман” е достигнато в компанията на Светците. Когато излезеш на разходка, ти чуваш чуруликането на врабчетата, но някога опитваш ли се да разбереш какво казват? Интересуваш ли се наистина от това какво правят? Някога грижа ли те е наистина? По подобен начин, ти трябва да бъдеш незаинтересован относно всичко, което е казано или направено от невярващи. Помни, че един слон е безгрижен и величествен, и просто продължава да върви, дори когато лаещите кучета го следват.
Само Знанието е това, което съществува във всички три състояния, състоянията на будността, съновидението и дълбокия сън. Това Знание е Брахман, точно както вълните, мехурчетата и пяната не са нищо друго освен вода. Тези три състояния на водата се характеризират с отличия, докато самата вода се характеризира с липсата на отличителност или с Единство. Подобно, трите състояния на будност, съновидение и дълбок сън се характеризират с отличия, докато Знанието се характеризира с Единство. Стремящият се трябва да има предвид “Аз Съм Това Знание.” Присъщата природа на “погрешното знание” е, че тя кара едно нещо да изглежда, че е нещо съвсем различно от това, което то всъщност е.
Това, което е видяно в огледалото на Знанието, е обикновена привидност и е неистинско, понеже то неизбежно изчезва, след като е видяно. Именно с помощта на Знанието ние ставаме осъзнати за нещата, които са придобити, познати или преживени. Когато както Знанието, така и невежеството са отхвърлени, това, което остава, е “Абсолютното Знание” (Виджнана). Този, който осъзнава, че той не е тялото, а Себето, е незамърсен и чист. Човек трябва да осъзнае, че неговата истинска идентичност е Себето.
Себето е винаги присъстващо в пространството между две последователни мисли. Лая е краят или абсорбцията на една мисъл, докато викшепа е произходът на друга. Точно както водата в своята истинска, неквалифицирана форма, присъства между две последователни вълни, така и Себето присъства като основа за произхода и абсорбцията на мислите. Знанието е блестящо като слънцето и е единствената “Истина.” Всичко трябва да му бъде предложено. Тук всичко означава сетивата. Когато сетивата се обърнат към Знанието, те са удовлетворени.
Тези, които знаят, че Себето е един огън и всичко останало е неистинско, са истинските “обожатели на огъня.” Мислите (читта) трябва да бъдат предложени на пламъка на Себето, който е “Самосияйният Огън.” Тялото е един храм, а този, който пребивава в него, не е никой друг освен “Всемогъщият.”
В класическия духовен текст Дасбодх, Глава 8, Подглава 9, е попитано: “Как човек разпознава, че Знанието на Вътрешното Себе е било достигнато?”
Как би могло да бъде ясно, че “Знанието на Себето” е добре асимилирано? Този, който е изпълнил своята мисия в живота, е наречен “Сиддхапуруша.” Той има ясното доказателство, че неговата “Истинска Природа,” Сварупа, природата на Себето, е Арупа, безформена. Сварупа е “самопоказателна,” понеже не е нито видяна, нито показана от някого. Този, който осъзнава тази “Истинска Природа” или “Истинска Форма,” е истински мъдрец. Ето така стоят нещата: “Аз тръгнах да диря Бог, да Го търся, но никога не можах да Го намеря. Сега осъзнавам, че Аз съм Той.”
Завършеността подхожда само на завършения. Точно както носът никога не може да се превърне в око, “завършеният” или реализираният никога не може да стане незавършен или невеж. Всичко, което е видяно по време на едно съновидение, е неистинско. Този материален свят също е съноподобен и неистински. Знаейки напълно добре, че всичко тук е неистинско, завършените вършат своята работа щастливо.
Например, на един мъж веднъж му било казано, че говедата му били конфискувани. Чувайки това, той бил несмутен. По-късно, друг човек дошъл и го информирал, че говедата му щели да бъдат освободени, и че нямало да му бъде ударена глоба, а той останал точно толкова спокоен, колкото преди. Това било така, понеже говедата не били негови. Понеже той не бил собственикът на говедата, той не бил засегнат от новините. Той не станал нито щастлив, нито тъжен. Ти също трябва да се държиш по подобен начин и да водиш живота си, сякаш нищо в този свят не ти принадлежи.
Откъснатостта е “Истинската Същина,” а свободата от мислите трябва да бъде непрекъсната. “Знанието на Брахман” не е детска игра, и вътрешното му преживяване е от съществено значение. Точно както човек няма привързаност към мъртвите, той трябва също така да бъде незаинтересован от света.