01 юли 1933 г.
От разговор за Дасбодх – Глава 1, Подглава 10
Човешкото тяло със своите уникални характеристики, е свещено и благословено, и е получено чрез рядък шанс. Този, който използва това велико богатство на човешкото тяло и следва пътя на Крайната Истина (Парамартха), със сигурност ще бъде увенчан с успех.
Човешкото тяло има благоприятен стремеж, стремежът към това, което е най-благоприятно, Себето. Това наистина е много голям стремеж. Това е стремежът на Брахман. Садгуруто е, който те води към Реалността. Защо той е наречен Садгуру? Той ни запознава с единственото “Истинско Нещо,” Садвасту (Реалността). Човек трябва да се държи според съвета на Садгуруто с изключителна, непрекъсната вяра в Него. Ето това е необходимо. Само ако тялото е използвано за духовни преследвания, този живот се оказва плодотворен.
Какво е това, което е съществувало преди вселената? Това е “Аз.” Възможно е човек да може да види всички богове, докато медитира, но именно Махадева (Шива) е, Най-Великият от всички Богове, който е върховен над всички тях. Кой е Той? Той е “Аз,” Себето. Този “Аз,” Съзнанието, което пребивава в тялото, не е концепция. Това, което остава след изоставяне на всичко, е Съзнание, и само това е Брахман. Състоянието на невежество най-добре може да бъде описано като чувството, че нищо не остава, след като всичко е забравено. И все пак, този, който забравя, който остава, само “Той” е този, който е реален. Това е нашата собствена природа, нашата “Истинска Форма” (Сварупа). Това, което е наречено с името “Ти,” си ти, и само “Това” е твоята “Истинска Форма.” Ти си “Това,” от което звукът “Аз” произлиза.
“Неконцептуалното” (Нирвикалпа) състояние е това, което остава, след като всички концепции са оставени. Знание, лишено от каквато и да е концепция, е наречено Нирвикалпа Знание. “Реализираният,” Джнани, притежава това Неконцептуално Знание, докато индивидът (джива) притежава концептуално или Савикалпа Знание. За разлика от индивида, който притежава обективно знание, Знанието на Джнани не е замърсено с каквото и да е специализирано обективно знание. Джнани притежава “Знанието на Брахман,” докато индивидът притежава светско знание. Джнани винаги живее в спонтанно и естествено състояние, но индивидът винаги е засегнат от материалния свят и живее в специализирано, специфично състояние. Знанието на индивида е мотивирано от желания, докато Знанието на Джнани е лишено от тях. Знанието на Джнани е Съзнанието, общо за всички живи същества, докато това на индивида е оцветено с някакви конкретни обекти. Този, който е преди вселената, е стабилен, винаги присъстващ, винаги проявен, винаги сияещ и лъчезарно блестящ. Той е чист, просветлен и отвъд сферите на медитация. Този, който е “Съзнателен за Всичко,” е единственият “Истински Бог.”
Всички обекти могат да бъдат видени с помощта на лампа, и ето как лампата придобива статуса на величие. Подобно, именно поради светлината на слънцето, всички обекти, включително и с лампата, са видими, а от своя страна именно слънцето е, което има статус, по-велик от всички обекти, включително и лампата. Освен това, именно Съзнанието помага да се видят не само всички обекти и лампата, но също и слънцето. Оттук, именно Съзнанието е, което в крайна сметка има най-великия статус от всички.
Съзнанието е осъзнато за всичко, но никой не е осъзнат за това Съзнание. Съзнанието е “Този,” който пребивава в сърцата на всички същества, и е наречен блясъкът зад “вътрешния ум” (антахкарана).
Светецът Днянешвар казва: “Слънцето може само да сияе. Бог е този, който дарява слънцето със сияйност.” Този, който е отвъд вътрешния ум, е Бог. Той тихо съществува във всичко. Самото съществуване е Неговата истинска форма. Той е лишен от заблуди. Всъщност, Неговото съществуване се характеризира с отсъствието на заблуда. Този, който формира основата на състоянието на не-състояние, със сигурност съществува. Неговото съществуване е отвъд всякакво съмнение.