29 юни 1933 г.
Представата “аз все още не съм надарен със Знание” е коренът на съмнението и трябва да бъде оплевена. Именно от тази луковица на съмнение покълват всички скърби. Именно поради това съмнение човек е преследван от раждания и смърти, и следствията от търсенето на собственото си щастие навън, като например похот, гняв и т.н., са подхранвани. Тази луковица на съмнението трябва да бъде унищожена с един единствен удар на блестящото оръжие на Себе-Познанието, придобито от Учителя.
Значението на “Сохам” трябва да бъде изучено в детайли. Думата “ахам” означава “аз съм,” “кохам” означава “Кой съм аз?,” и “Сохам” означава “Аз съм Той.” Да приемеш убежище в собственото Себе означава да разбереш “Кой съм аз?” Това само по себе си е убежището, така че приеми убежище в “Кой съм аз?” “Знанието на Брахман” е разбирането на знанието “Аз съм Брахман, Аз съм Себето, което е Брахман.” Простото устно повтаряне на това е наречено вербално знание и не е от полза. Егото не може да бъде изтрито чрез просто казване или мислене, че Себето присъства във всеки. Егото или гордостта ни мъчат тайно и не могат толкова лесно да бъдат победени. Не е възможно да се трансформираш в Брахман просто с думи. Не може да бъде намерена и следа от гордост, когато човек напълно разбира Знанието, че “Аз съм Брахман, и само Аз присъствам във всички до един” и го прилага на практика.
Всичко не е нищо друго освен Параматман. Човек трябва да практикува това по тих и задоволителен начин, за да може егото да бъде заличено. Този, който практикува това, става достоен за обожание. Учителят е Парабрахман и егото може да бъде заличено чрез напълно отдаване на Учителя. “Ананя” означава “изключително сингулярен, непозваляващ друго чувство.” Знаейки, че Учителят е Парабрахман, човек трябва за изостави егото и да Му се отдаде. Тези, които са вдъхновени от това чувство и се държат по съответния начин, лесно придобиват Себе-Познание.
Знанието е лесно постигнато, ако на Учителя се гледа като на Параматман и е обожаван. Този, който обожава Учителя и се ръководи от разбирането, че Параматман съществува във всеки, може да бъде наречен “Джнани.” Точно както тъмнината изчезва, когато човек държи запален факел в ръката си, така и илюзията, привързаността, егото и концепцията “аз съм тялото” изчезват, когато човек обожава Учителя. Човек трябва да обожава Учителя с чистото чувство на приемане на Учителя като Параматман. Себето, което присъства във всичко, и което дава удоволствие на всичко, трябва да бъде обожавано чрез отхвърляне на егото, привързаността и илюзията. Себето най-добре е обожавано чрез обожаване на Учителя.
Ако искаш да пееш, пей химните на един Светец. Ако искаш да пътуваш, посещавай градовете на един Светец. Обожавай, навеждайки главата си ниско в нозете на Светеца. Отърви се от боклука на егото, отдавайки се на Учителя.