28 юни 1933 г.
Себето е отделно от което и да е дело, и все пак никакво дело не може да бъде осъществено без него. Именно Себето (Атман) е, което одушевява всички органи, и все пак е далеч над работата на тялото или проявлението (Пракрити). Всички сетива са ограничени до своето конкретно поле, но Себето превъзхожда във всички полета. Дори самото невежество е само чисто Съзнание. То е наречено невежество, само защото истинската форма на Знание, Чисто Съзнание, не е узната. Себето е далеч по-висше от работата на тялото (Пракрити; проявление). То е “Озарителят” на състоянието на тялото и “Контролиращият” атрибутите и органите, свързани с него. Връзките или спойките с обективното знание са връзките на “несъществуващото.”
Главните качества на един добър ученик са вяра в Учителя и откъснатост. Какво е откъснатост? Откъснатостта е да бъдеш осъзнат за факта, че няма нищо, което си струва да имаш или да постигаш, различно от Себето. Отсъствието на желание е благоприятно за придобиването на Знание. Заедно, откъснатостта и липсата на желание помагат на човек да спечели богатството на Знанието.
“Аз съм Брахман” (Ахамбрахмасми) е наука, а Знанието на Себето е единствената Истина. Нищо тук не се основава на емоции. Това, че ние не сме тялото, е отворен факт. Също както собственикът на една къща е отчетливо отделен от къщата, и влиза и излиза от нея, така и Себето е отделно от това тяло. Някой ден то ще отхвърли това тяло и ще го изостави. От това може да се заключи, че тялото и собственикът на тялото са изцяло различни. Когато човек каже: “Това тяло е мое,” това доказва, че Себето е отчетливо отделно от тялото.
Кой тогава пребивава в това тяло? “Ти.” Този, към когото се обръщаш като “Мен,” си ти. Този, който е наименуван като “Аз,” е “Аз.” Всички различни телесни органи не са наименувани “Аз.” “Азът,” който пребивава в това тяло, е истинският “Аз.” Когато всичко е елиминирано, нищо не остава. Тогава, когато дори това нищо, невежеството (причинното тяло), е изоставено, този, който казва “Нищо не е останало,” все пак остава. Този, който остава, когато нищо не е останало, е Себето. Себето никога не може да бъде елиминирано. Ти си Себето. “Татвамаси” означава “Ти си Той,” “Ти си Това.”
Грубото тяло не е истинският “Аз.” “Осъзнаването” Ахамбрахмасми, “Аз съм Брахман”, ето това е истинският “Аз.” Татвамаси, “Аз съм Това,” е оръжието, дадено ти от Учителя. Мъдрецът Васиштха, Учителят на Господ Рама, му е казал: “Прави каквото искаш, но си гравирай съвета в ума, че аз не съм тялото, аз съм Брахман.” Ние сме чистият, винаги свободен Параматман, и все пак ние наричаме тази торба от плът и кости, която е вършителят на всички действия - “аз.” Какво удивително нещо! Този, който държи оръжието на “Татвамаси” и е добре запознат с “Ахамбрахмасми,” е един и същ. Мисленето, използвано по този начин, изкоренява гордостта, свързана с тялото.
В невежество, човек се придържа към вярването, че “аз съм тялото.” Откажи се от него. Изостави го. Именно това вярване проправя пътя за всички съмнения. Повлияни от него, ние оставаме несъзнаващи факта, че ние сме Себето (Шива), и започваме да вярваме, че ние сме индивидът (джива). Това вярване подхранва похот и гняв (вторични продукти на външното търсене на щастие). Именно поради това вярване, индивидът е преследван от лоши мисли и раждане и смърт. Вярването “аз съм тялото” е майката (произходът) на всички бедствия, като неговата дъщеря е “привързаността”, а “илюзията” е гувернантката, която се грижи за тази дъщеря. Това вярване и всичко, което го придружава, трябва да бъде повалено с удар на оръжието “Аз съм Брахман.”
За да обобщим, триото “аз съм тялото,” неговата дъщеря “привързаността,” заедно с “илюзията,” гувернантката на “привързаността,” всички трябва да бъдат унищожени с помощта на знанието.