27 юни 1933 г.
Каква е разликата между ума и Себето (Атман)? Това, което е натоварено с любопитство, и което е заето с класификации на обекти, е умът. Това, което казва нещо, е наречено умът. Докато това, което е “Съзнателно” за всичко, е Себето.
Съществуващо тихо само по себе си, само Себето е “Съзнателно” за всичко. Никаква същност различна от Себето не съществува. Когато Себето одобри съществуването на нещо, то става наша концепция, а когато отрича или не го одобрява, то се превръща в съмнение. Именно умът измисля всички съмнения и концепции. Умът е пълен с концепции, докато Себето е свободно от тях. Себето е крайното “място за почивка.” Какво е тази “почивка”? Това, което остава след забравянето на всичко, е наречено почивка. Има блаженство в забравянето на всичко. Това, което остава след отказване от разграниченията, като например “аз” и “ти,” е блаженство. След отказване от гордостта, човек може да се радва на недиференцирано щастие.
Защо намираме щастие по време на дълбок сън? Защото чувството за “аз” (егото) и “моето” (привързаността) отсъства по време на дълбок сън. Цялата гордост е оставена, докато спиме и тогава можем да си починем. Докато сме заспали, ние почиваме в нашата “Истинска Природа” (Сварупа) и се къпем в щастие. Обаче, поради невежество, ние не можем да оценим блаженството и го наричаме дълбок сън.
Именно Себето вижда през всички събития във всичките три състояния (будността, съновидението и дълбокият сън) и така е наречено “Господът на Трите Свята” (Трайлокянатх). Будният свят е наречен “Светът на Истината” (Сатялока ), а интелектът (Господ Брахма) е създателят на този свят. През нощта интелектът се оттегля от будния свят и трите свята са унищожени (изчезват). Обаче Съзнанието остава, поради което ние сънуваме. Желанието е създателят на сънувания свят. Светът на дълбокия сън може да бъде отъждествен с “долния свят” или невежество.
Този, който е реализирал Себето, стои отвъд цялата дейност и последствия. “Вътрешният ум” има три атрибута (гуни). Той е склонен да бъде спокоен, когато е управляван от саттвагуна, склонен е към светско удоволствие, когато е повлиян от раджогуна, и е обладан от гняв, когато е връхлетян от тамогуна. Всичките три атрибута се характеризират с обективно знание. Те покълват от концептуалната гордост “аз съм тяло.” Тази гордост, свързана с тялото, е генераторът на преходния свят и именно поради тази гордост ние сме забравили Себето.
Илюзорният преходен свят, който е породен от Себето, се е разпространил до такава степен, че е изтласкал Себето извън полезрението. Всички са станали очаровани от този материален свят. Господ Вишну, поддържащият този свят, така е придобил формата на изкусител. Нашият вътрешен ум е станал хипнотизиран. Себето, което пребивава в тялото, е очаровано от изкусителя “Обективност.” Точно както земята хвърля сянка върху луната, карайки диска на луната да изглежда тъмен, така и илюзията засенчва Себето. Обаче, луната все още е там горе, незасегната. Подобно, Себето винаги остава незасегнато от илюзията.