26 юни 1933 г.
Един златен пръстен е наречен така, понеже е направен от злато. Ние поглеждаме към него и го наричаме пръстен, но никога не го наричаме злато. Подобно, човек бива отнесен от външни форми и имена, никога правейки си труда да открие основната съставка, Себето. Когато човек държи мисълта “Аз съм велик,” “Знанието на Брахман” никога не може да бъде придобито.
Храбър воин е само този, който убива егото и продължава да живее в този свят. Казано е, че “Аз трябва да следвам правилата на Ведите, когато аз самият съм този, който е родил Ведите.” С други думи, самата вода е тази, която е жадна. Тези, които са невежи и следват ритуали, са посъветвани да следват диктатите на Ведите. Това е така, защото те са обременени с мудното и инертно тяло (телесното съзнание) и са склонни към разграничаване, правейки дуалност от Единството. Именно за тях са съставени Ведите.
Този, който знае, че “Аз съм във всеки,” и който не чертае разграничения, не е необходимо да бъде управляван от правилата на Ведите. Например, една жена, от уважение към социалните благоприличия, може да запази своите мнения за себе си, когато е с нейния съпруг на публично място, но не чувства тази необходимост, когато тя е вкъщи сама с него. Там където алчността, привързаността, страстните привързаности, желанията и т.н. съществуват, това е обективно знание. Когато са отхвърлени, обективното знание е изкоренено и диктатите на Ведите не са необходими. Звездите сияят само през нощта, и щом слънцето изгрее, те стават без блясък. В този пример, слънцето означава Знание, а звездите са правилата на Ведите.
Точно както децата играят на “къща,” така и ние трябва да се отнасяме към нашия домашен живот. Ведическите правила са като стари опаковки от вестници за този, който се справя със своя живот по незасегнат и необвързан начин. Ведическите правила са, за да помогнат на човек да реализира своята “Истинска Природа” (Сварупа). Веднъж щом собствената Истинска Природа е разбрана, тези ведически принципи губят своята значимост. Докато има робство на обективното знание, робството на Ведите продължава. Веднъж щом Себе-Познанието е достигнато, всички обективни неща се оказват толкова неистински, колкото едно съновидение. Въпреки че един “Реализиран Човек” (Джнани) помни своя бивш домашен живот, той знае, че той е неистински, точно както децата чувстват, че е неистинско, когато играят на къща. Разбирането на единството с всичко, помага на човек да придобие “Знанието на Брахман” (Брахмадняна).
Този преходен свят е като чувство, което човек преживява по време на съновидение. Такова чувство е взето за истинско само по време на съновидението. Веднъж щом човек се събуди, дори ако съновидението е запомнено, цялото преживяване е узнато като нереално.