“Слушателите бяха питали по-преди: “Ако вселената (всичко, което е видимо) е неистина, тогава как може да бъде виждана?” Отговорът е даден сега. Моля, слушай внимателно.”(Дасбодх – Глава 6, Подглава 8)
Цялата поява е илюзия (Мая) и свидетелят е Брахман. Видяното, явлението, е фалшиво, а виждащият е Брахман. Има изявление във Ведите, че има само две същности, които са: 1.) това, което е видяно, и 2.) този, който го вижда. Веданта заявява това многократно.
Няма нищо отделно от виждащия и видяното в този свят. Този, който пребивава в сърцата на всички, е Брахман и Той е “Реален.” Този, който търси убежище във видяното, загива, а този, който търси убежище в Брахман, постига Този статус. Той става Брахман. Този, който обожава, ще постигне обекта на обожание. Ако концентрираш вниманието си върху видяното (обективния свят), ти ще бъдеш унищожен заедно с видяното. Обаче, въпросът остава, ако видяното е неистина, защо изобщо е видимо?
Видяното е фалшиво, понеже е видимо. Каквото е видяно, е магия, създадена от окото. Следователно, то е неистина. В огледалото е видяно лице. Това предполага, че сякаш две лица съществуват, но това означава ли, че има двама от “ти”? Фактът е, че ти си само един, но двете „ти“ изглежда, че съществуват въпреки това.
Един художник рисува картина с боя и казва: “Това е планина, това е Господ Вишну, това е Богинята Лакшми.” Приемаш ли я като реална? Ти си творецът. Това, което в действителност е дърво, ти го приемаш като стол. Това е все чудото на окото.
Този, който обожава Себето, ще стане Себето. Този смъртен свят е направен от земя. В крайна сметка всичко ще бъде сведено до прах. Човешкото тяло идва от утробата и отива в гроба. Човек трябва да яде ядката на кокоса и да изхвърли черупката. Този, който яде черупката, единствено успява в избиването на зъбите си.