25 юни 1933 г.
Разграниченията, като например “Аз съм отделна същност,” “Ти съществуваш отделно” и “Светът стои отчетливо отделен от мен” са начертани и поддържани от всички. Тези разграничения продължават, понеже чувството, на което се основават, не е лесно откършено. Какво е различаване в края на краищата? Ние казваме, че има едно Себе, съществуващо във всеки, и все пак продължаваме да правим разграничения. Това се нарича различаване и то съществува единствено в ума.
Будното състояние е наречено така, понеже в него атрибутите или качествата са запалени или “будни.” Това само по себе си е наречено светът, понеже целият свят се върти около тези атрибути. Откажи се от всички предишни традиции и предишни практики, като по този начин ликвидираш егото, родено от тях. Само тогава будното състояние е унищожено.
Всичко, което се случва според нашите желания, е наречено добро, а това, което е против нашите желания, е наречено лошо. Добро и лошо са само концепции. За да изкорени егото, човек трябва да завербува помощта на интелекта и да посвети всичко в нозете на Учителя. Отдай себе си заедно с тялото, ума и богатството в нозете на Учителя. Когато “аз” не съществува, въпросът за “моето” не възниква. Ако твърдим, че всичко това е мое, телесното съзнание идва на преден план. Ако почиваме за известно време в една страноприемница, преследва ли ни някаква гордост за страноприемницата? Не, никога, ние чувстваме, че тя “не е моя,” и че “Аз съм само временен посетител.” Човек трябва да се държи по подобен начин по отношение на тялото и ежедневния живот.
“Аз” (егото) и “моето” (привързаността) са два демона, които ни преследват в този свят. Те са задушили Себето. Само този, който се е освободил от лапите на “аз” и “моето,” е наистина щастлив. За да постигне това, човек трябва да се държи така, сякаш Садгуру е собственикът на всичко. Много е трудно да се откажеш от аз и моето, понеже това изисква гигантско усилие. За да се отървеш от аз и моето, кажи, че “Аз съм навсякъде, във всичко.” Държейки се по този начин, човек ще се откаже от привързаността към тялото. Ако човек не може да направи това, тогава той трябва да предаде всичко на Учителя. Трябва да бъде разбрано, че този, който е склонен към дискриминация (разграничаване), не е наистина отдаден на своя Учител, или по-скоро все още не е придобил Знание.
За този, който е станал запознат със “Знанието на Брахман,” но все още не е преодолял навика на дискриминиране, неговите дела са безсмислени, и цялото му “знание” е напразно. Този, който не е над гордостта, може да изглежда, че е в будното състояние, но в действителност, той е дълбоко заспал в невежество. Всеки се стреми да напомпа гордостта. Никой никога не се опитва да се отърве от нея. Този, който е надут с гордост, говори несвързано като луд човек, по начин, подобен на човек, който е консумирал семето от татул.
Този, който не е над навика на чертане на разграничения, не извлича истинската полза от Ведите и различни други писания. Човек трябва внимателно да обмисли докъде е успял в отказването от гордостта и обуздаването на телесната осъзнатост. Ти не можеш да придобиеш Крайната Истина, ако не се откажеш от своя навик на разграничаване. Пълната вяра в Учителя помага на човек да разбие оковите и връзките, които са възникнали в резултат на гордост. Именно само когато човек се предаде в нозете на Учителя, той е благословен с милост или истинско разбиране, и именно това разбиране помага на човек да се отърве от гордостта. Пълната преданост към Учителя поставя човек на правия път. Основното е, че дискриминацията, заедно с гордостта, е тотално изтрита, само когато човек се предаде изцяло на Учителя. Аз се покланям на Учителя, който е напълно реализиран. “ОМ Намах Сиддхам.”