24 юни 1933 г.
Пътят на Знанието трябва да бъде разбран чрез използване на голямо умение. Желанията могат или не могат да бъдат обструктивни. Те не са препятствия за този, който ги получава, когато не ги харесва особено или не копнее за тях. Обаче, този, който има силни харесвания и нехаресвания и страстни желания, и след това получи желанията, бива изместен от своята Истинска Природа (Сварупа). Именно по този начин човек взема себе си за индивид (джива) и в резултат на това е лишен от блаженството на своята Истинска Природа.
Разбери, че всичко е съставено от твоята “Сварупа” и се дръж по съответния начин. Нищо не остава там. За реката Ганг се казва, че се спуска от главата на Господ Шива, понеже Той е осъзнал, че всичко е във формата на Себето, Бог. Оттук Той е известен като Шива. Индивидуалното съзнание (джива) казва, че Себето (Шива) е навсякъде, и все пак продължава да чертае разграничения, като например “Това е моята майка. Това е моята съпруга” и т.н., понеже страстната привързаност към желанията не е напълно преодоляна.
С други думи, човек не е преодолял светските връзки и отношения. Освен това човек не се отказва от гордостта и затова продължава да страда от същите стари нещастия и радости. Желанията са свързани с тялото, умът и богатството, а гордостта трябва да бъде насилствено изоставена. Тя не си отива лесно. Обаче, веднъж щом решим, можем да се отървем от нея незабавно.
Илюзията трябва да бъде отхвърлена напълно, умишлено прибягвайки до някакъв необходим метод. Обектите на светското желание, дори и да са придобити посредством съдбата, престават да бъдат привлекателни, когато човек вече не е страстно привързан към тях. Страстната привързаност изпраща човек от статуса на Себето или Бог (Шива) до статуса на индивида (джива). Това тяло в крайна сметка е изоставено като боклук и каквото и да правим за това тяло, е просто прибавяне към купчината боклук. В този съноподобен преходен свят, състоянието на най-висшето удоволствие може да бъде постигнато единствено ако обръщаш внимание на своето Себе. Веднага щом узнаеш, че всичко в този свят е преходно, ти си наречен “откъснат.” Точно както мишките не се безпокоят за нещо, което може да е в къщата, така трябва да бъде и с теб.
Човек може да бъде считан за надарен със Себе-Познанието, когато той вече не претегля предимствата и недостатъците на всички действия. Дори ако човек просто седи на определено място за кратко, той бива въодушевен от чувство за гордост от това място. Ако човек е връхлетян от същата гордост от тялото, тя ни принуждава да забравим Себето и унищожава вдъхновението за достигане на състоянието на Параматман. Веднъж щом индивидуалното съзнание узнае, че то е Брахман, то пие нектар. Ако не, то потъва в тинята на желанията.