26 март 1933 г.
Един човек, пътуващ във влак, може да покрие значително разстояние, и все пак той самият не извървява това разстояние. Влакът минава разстоянието, и все пак човекът твърди, че той го е покрил. По същия начин, индивидуалното съзнание (джива), без да прави и едно нещо, казва, че то е направило всичко.
Ти не можеш да нанесеш удар на огъня, и все пак веднага щом огънят се смеси с желязо, той трябва да понесе многократни удари от чук. Подобно, когато Себето се свързва с тялото, то страда от скърби и нещастия. Желязото извлича значителна полза във връзка с огъня. Не може да му бъде дадена желана форма, без помощта на огъня, но самият огън остава незасегнат. По много подобен начин, тялото може да бъде плодотворно използвано във връзка със Себето, но делата на тялото не го засягат.
Когато водата се разбива на вълнички, отражението, хвърлено в нея от Слънцето, се движи. Изглежда, сякаш Слънцето се е раздвижило и е направило водата бурна. Подобно, Себето изглежда, че е станало бурно поради концепции. Всичко, което изглежда, че съществува в тази вселена, се основава само на концепции и следователно е неистинско. Следователно човек трябва да се откаже от всички концепции, отхвърляйки ги като неистински.
Този, който има интензивна вяра в своя Учител, е благословен с милостта на Учителя, която е истинско разбиране. Милостта на Учителя зависи от интензивността на вярата, която човек има в Него. Любовта към Учителя ни помага да преодолеем страстната привързаност към желания. Лоялността към “Крайната Истина” води до Себе-реализация, докато лоялността към желанията води само до пораждането на още желания. Себето присъства навсякъде, дори присъства и в желанията, но желанията са заслепили Себето в това да вярва, че “Аз съм мъж, жена и т.н.”
Учителят отучва учениците си от желания и им разкрива тяхната Истинска Природа. За да се отървеш от склонността към желания, е необходимо не само да казваш, че желанията са неистински, но и също така да приложиш това разбиране директно на практика. Отношението на индивидуалното съзнание е това както на роб, така и на Господар. Въпреки че човек може да казва, че желанията са неистински, и че светът е неистински, все пак това отношение не е приложено на практика.
Този, който има интензивна вяра в своя Учител, и който напълно следва ученията на Учителя, е този, който е лишен от име и форма. Такъв човек се превръща в Крайната Истина и веднъж щом достигне Крайната Истина, той отрича собствеността дори на своите роднини.