21 юни 1933 г.
Светските желания са се промъкнали в мисленето и са се смесили с мислите. Именно в компанията на тялото, мисленето се е оформило по калъпа на желанията. Така че възниква въпросът: “Как могат да бъдат отделени?” “Знанието на Брахман” никога не може да бъде придобито, ако желанията не са оставени. Поради привичната идея за “правене на нещо” и жънене на плодовете, нашият “вътрешен ум” (антахкарана) е склонен към изпълняването на желанията и това е дало възход на егото.
Именно при забравянето на собствената “Истинска Природа” (Сварупа), човек се придържа към концепцията “аз съм тялото” и умът става отъждествен с индивидуалното съзнание (джива). Това телесно съзнание е причината човек да бъде очарован от светски желания и да обича сетивни удоволствия.
Ако мислите някога са били истинската природа на индивида, те щяха да гравитират само около индивидуалното съзнание и никога не биха се ангажирали с желания. Индивидуалното съзнание, докато забравя своята “Истинска Природа,” се стреми да задоволи мисленето. Тъй като мисленето е станало заслепено от желания, индивидуалното съзнание съответно е станало обсебено от тях.
Индивидуалното съзнание е наистина вечно свободно и е само във формата на Жизнена Енергия. Гордостта от тялото, гордостта от ума, заедно с гордостта от собственото мислене, всички са нараснали бързо в твърда, и все пак неистинска гордост. Именно поради тази гордост, индивидуалното съзнание (джива) изглежда, че е станало тялото, и в постоянната му компания се е поддало на желания. Човек, който се отказва от цялата гордост, достига свобода от робство и излиза от океана на светското съществуване.
Тъй като всички обекти са само Параматман, за нищо не може да се претендира като за собствено. Човек трябва да има отношението: “Всичко това принадлежи на Параматман. Нека нещата да поемат своя собствен курс, какво значение има това за мен? Каквото и да се случва, каквото и да е загубено, това не е моя загриженост.” Човек, който се държи по този начин, се трансформира в Параматман.
Казано е, че “интензивната откъснатост” е тотално отречение, че “чистата откъснатост” е да се живее в този свят, както бихме живели в къща за гости, и “умерената откъснатост” е постепенно да се оттеглиш от светските неща. Когато никое от тези три не е възможно, служенето на светците и мъдреците с тотална всеотдайност на тялото, ума и богатството, може да помогне за генериране на откъснатост.
Щастието на един йоги е наистина голямо, когато откъснатостта от тялото е установена. Човек трябва да отхвърли всички желания. Гордостта, свързана със собствената къща, съпруга, деца и богатство, цялата трябва да бъде оставена. Това помага на човек да се освободи от робство. За да остави гордостта, човек трябва да обожава. Човек трябва да знае и да казва: “Аз не съм тялото, Аз съм Себето.” Човек трябва да казва: “Аз съм Той, който е във всичко.” След изпъждане на желанието, човек узнава, че всички същества са Параматман. Ето кога индивидуалното съзнание достига състоянието на Параматман. Тъй като както желанията, така и мислите са неистински, как могат някога наистина да засегнат индивида?
Индивидуалното съзнание, с помощта на тялото, е изпълнило много желания в този преходен свят. Мислите (читта), в компанията на желанията, са се превърнали в страстни. Ден и нощ, интелектът (буддхи) мисли за сетивни желания, които са скъпи за него. Ето защо гордостта, свързана с желания, е възникнала. Със светските желания са били развити силни връзки и собствените концепции са станали препятствие.
Поради гордостта, свързана с тялото, индивидуалното съзнание счита всички неща, свързани с тялото, независимо дали добри или лоши, като свои собствени. Така индивидът е забравил собствената си “Истинска Природа” (Сварупа) и вместо това се е фокусирал върху желанията. Знанието не е нищо друго освен радикална промяна в интелекта. В момента, в който човек е наистина посветен или започне да се държи според съвета на Учителя, той може незабавно да достигне освобождение. Слушането на и размисълът върху духовна беседа е единственият метод да се пристигне в “Крайната Истина” (Парамартха).