20 юни 1933 г.
В света няма нищо друго освен Себето. “Аз съм” единствената същност. Себето във всеки е едно. Точно както водата, държана от контейнер, продължава да бъде вода и не е нищо друго освен вода, независимо от формата на контейнера, така е и със Себето. Независимо от формата на тялото, в която пребивава, Себето продължава да бъде Себето и нищо друго освен Себето.
Телата на всички живи същества са съставени от петте елемента и след смъртта всички тела се превръщат в прах. Когато тялото умре, то се смесва с прахта, докато последната фина частица в крайна сметка е отнесена от вятъра, което показва, че дори този преходен прах не е истински. Обаче, всички обекти са пълни до горе с Жизнена Енергия.
Умът е Себето, казващо нещо, но умът е само Съзнание. Умът е подобен на “вътрешния ум” (антахкарана) и в него Парабрахман не може да бъде посочен чрез никакво описание. Телата, умовете и Себето на всички живи същества са едно. Умът е Себето във формата на Съзнание. Когато Себето измисли нещо или каже нещо, то е наречено ум. Подобно, ако е наречено тяло, то сякаш се превръща в тялото. Обаче, дори и след като наречем Себето “ум,” то не се превръща настина в ум. Никой не може да изрече дума без Съзнанието, понеже Съзнанието е Брахман, Себето, което е знаещият Ведите и тяхното съдържание. То е Себе-просветлено.
ОМ (АУМ) е във формата на Съзнание, и е наречено “Пранава.” Различните органи на тялото изпълняват различни функции, като например зрение, слух и т.н., но основната им функция е да бъдат съзнателни и това Съзнание е на Себето. Всъщност това Съзнание е Едно и само Едно. Виждането на Съзнанието е като виждането на “окото на окото.” Себето е окото на окото. То е този, който вижда, както и това, което е видяно. Тази ситуация е най-добре обяснена чрез аналогията на предлагането на захар на идол на Бог, който е направен от захар.
Себето е пълно със Знание. Навсякъде където съществува Съзнанието, Себето съществува. То е говорещият, както и слушащият, и е този, който разбира смисъла. Себето е вършителят на всичко. Слънцето дължи своя статус и светлина на Себето. Ако не беше за Себето, Слънцето дори нямаше да бъде наречено Слънце. Себето е създателят на вселената, както и този, който обозначава всичко като неистинско. Този, който осъзнава това, може да достигне състоянието на собствената “Истинска Природа” (Сварупа). Преходният свят, който се основава на добри и лоши концепции, продължава да изчезва. “Знаещите” (Джнаните) знаят, че именно Себето (Господ Хари, Вишну поддържащият) е, което е вършителят на всичко, и че именно само То е, което прави всичко. Този, който преживява всичко, е единствено То, Себето, единственият истински преживяващ.