15 юни 1933 г.
“Трите атрибута” (гуни), саттва, раджас и тамас, принадлежат на Пракрити (проявлението, тялото), а не на Себето (Атман). Саттва гуна е това, което предизвиква желанието да се работи за достигане на Себето, и от своя страна води до това индивидът (дживата) да положи необходимото усилие, за да достигне Себе-реализация. Саттвагуна, която е опетнена от гордостта от Знанието, трябва да бъде оставена с помощта на Чистата Саттва или “Шуддха Саттва,” която е неопетнена от гордост.
Пребиваването там, където пребивава Садгуру, развива Саттвагуна. Ако отидеш на мястото, където има пеене на песни на преданост или където има дискусии върху Знанието, саттва гуна естествено извира. Тя най-лесно е развита в компанията на Светците и където има танцуване и пеене на песни на преданост, възхваляващи Господа или Садгуру, незасегнати от гордост. Интоксикантите и алкохолът произвеждат тамо гуна (невежество, летаргия, инертност). Тамогуна обикновено е развита на нечисти места и през нощта. Раджогуна е произведена, когато си в компанията на хора, непрекъснато обсъждащи светски неща, като например професионални теми или в компанията на търговци и т.н. Раджогуна обикновено възниква на места, изобилстващи с удобства и лукс.
Най-добрият период на собствения живот е, когато човек получава съвет от Учителя. По време на този период, Саттвагуна достига своя връх. Това може да бъде описано като “Златният Ден,” който е обезсмъртен чрез пиенето на нектара на ученията на Гуру. В светския живот, човек има две отделни същества като родители, бащата и майката. Обаче, Гуруто е както бащата, така и майката, превърнати в едно, цялостен родител. Садгуру е този, който ти помага да преодолееш раждането и смъртта. Именно Той е, който прогонва духовете във формата на петте елемента, и който доказва, че ти не си тялото, а Себето. Той разбива оковите, които обвързват индивида.
Само малцина късметлии се натъкват на този Истински Баща. Той е бащата, както и майката, които спасяват детето (поклонника) от този илюзорен светски живот. Той храни поклонника със собственото си Себе и го издига до състоянието на безсмъртие, помагайки му да избегне раждането и смъртта. Този, който се отдава на Садгуру, далеч надминава всички останали, дори боговете Брахма, Вишну и Шива. Природата на Садгуру е същата като тази на неговия ученик. Никакво разграничение не може да бъде направено между двамата. Трябва да се търси посвещение, което помага на човек да достигне “освобождение.” Медитацията е саттвична, когато медитираме върху Себето.