14 юни 1933 г.
Садгуру е този, който дава израз на всичките четири вида речи. 1. Вдъхновението, възникващо в сърцето (Пара). 2. Това, което е нечленоразделно в гърлото (Пашянти). 3. Речта, която е шепот, възникващ в устата (Мадхяма). 4. Речта, която е чута и е изразена чрез устните (Вайкхари).
Именно само Садгуру е, който помага на човек да придобие Знание. Именно само поради Него, човек е способен да предаде това Знание на света чрез реч. Ако нямаше присъствието на Садгуру, изучаването, покаянието, повтарянето на мантра (джапа), медитацията и т.н. никога не биха съществували. Именно само той съществува еднакво във всички тела. Раждането и смъртта могат да бъдат избегнати, като Му се покланяш, като се отъждествяваш с Него и като се отдадеш единствено и само на Него.
Лакшми, богинята на богатството, пребивава у човек, който узнава кой е той. Именно когато се отъждествиш с тялото, започва цикълът на раждане и смърт. За да избегнеш този цикъл, ти си бил надарен с присъщата памет на “Сохам” (Аз съм Той). Цикълът на раждане и смърт се страхува от думата Сохам. При чуването ѝ, цикълът на раждане и смърт бие барабана за бързо отстъпление. Смъртта изкоренява раждането, а Сохам изкоренява смъртта. Раждането и смъртта никога няма да пресекат пътя на човек, ако той се отъждествява с Учителя, отдава Му се и реализира това Сохам. Раждането и смъртта са само концепции, които приемат своето убежище в заблудата. Сохам не е заблуда, затова концепциите за раждане и смърт не са видени в него.