12 юни 1933 г.
Думата “праднявритти” означава “концепцията в ума, която подтиква човек да придобива преживяване и да учи.” Ние сме Себето (Атман). Това означава, че “Ние сме Брахман” и трябва да се държим по съответния начин. “Духовната наука” (Шаастра) и притежателят на оръжие (шастра), трябва да бъдат третирани като едно и също. Този, който приема духовната наука, самият той е притежателят на оръжие. Това е така, защото притежателят на оръжие държи оръжието на духовната наука. Духовната наука е непрестанното изучаване на “Аз съм Брахман.” Самият притежател на оръжие е Брахман.
Именно понеже формулираме разграничения в Брахман, Себето изглежда, че е слязло до състоянието на индивид (джива). Това понятие за индивидуално съзнание може да приключи, ако му сложим край, като го повалим. Всеки миг представя възможност. Възползвайки се от възможността, човек трябва да нанесе удар. Повалянето на дървото на състоянието на смъртното означава да се откажеш от концепциите, които толкова дълбоко обичаш. Един Истински Учител (Садгуру) е необходим, за да придобиеш опитно Знание. Това Знание трябва да бъде приложено на практика в ежедневието. След практикуване по този начин, крайното състояние е достигнато и различните практики, предписани от Ведите, повече не се изискват.
Духовните практики единствено служат на целта на пречистване на мисленето (читта), по този начин правейки ума по-фин. Откажи се от тези умствени навици, които увеличават твоята тенденция към правене на разграничения, които от своя страна подхранват телесното съзнание. Различните практики и ритуали във Ведите са създадени за тези, които се отъждествяват с тялото. Когато е разбрано, че самото тяло е Брахман, всички предписания на Ведите стават фалшиви. Този, който е разпознал, че самият той е Брахман, не е необходимо да следва някакви специфични практики или да приема убежище в някаква религия. Борбата на индивида да следва безброй практики е безсмислена. Точно както един плуг не е от полза за една ферма, назряла с царевица, подобно, всички такива практики са безполезни за този, който е реализиран. Той в крайна сметка се отказва дори да казва “Аз съм Брахман.”
Светското съществуване (самсара) е трънът на невежеството и ти трябва да се отървеш от него. Макар и да е вярно, че невежеството трябва да бъде елиминирано, още по-важно е да се откажеш от гордостта от Знанието. Само тогава пълното удовлетворение може да бъде достигнато. Оковите на невежеството са като железни окови, докато тези на Знанието сякаш са направени от злато. И все пак и двете са окови, и трябва да бъдат премахнати. Недей да бъдеш горд, дори от факта, че ти си Брахман.
Суетната гордост, произтичаща от невежество, умира лесно и бързо, но е много по-трудно да се преодолее гордостта от Знанието. Гордостта от Знанието е по-лоша от гордостта, генерирана поради невежество. Тя е толкова дразнеща и досадна, колкото хапеща дървеница. Гордостта от Знанието е порочно упорита и фина. Нейното присъствие никога не е почувствано и дори ако изглежда, че е напълно изтрита, следите от нея продължават да упорстват. Освен това, гордостта или егото, докато упорства, ще продължи да създава разграничения. “Добър стремеж” е да се вярва, че “Всичко е Брахман,” без да се таи какъвто и да е елемент на съмнение. От всички познати практики, предаността към Учителя е най-ценната практика за ученика, понеже именно посредством такава преданост, човек се смирява и достига състоянието на Брахман без гордост.