11 юни 1933 г.
Единственото желание, на което трябва се дава прием, е “Аз трябва непрекъснато да бъда в служене на Учителя и трябва да му служа благоговейно.” Този, който не смята предаността към Учителя за далеч по-висша от “Знанието на Себето,” трябва да бъде наречен глупак. Той не успява да вложи вяра в Учителя, понеже не е преодолял гордостта от тялото. Служенето на Учителя помага да се победи гордостта. Служенето на Учителя не е трудно, но изглежда, че е, докато не започнем с него. Човек трябва да служи на Учителя, за да приложи на практика Знанието, което е било слушано. Щом телесното съзнание започне да намалява, значението на Брахман се увеличава пропорционално. Предаността към Учителя ти помага с радост и с готовност да намалиш значението, дадено на тялото. Обстоятелствата в живота не трябва да бъдат това, което принуждава човек да понижи стойността на тялото. Неговото значение трябва да бъде понижено с готовност и доброволно. Този подход на съзнателно и любящо намаляване на стойността на тялото е наречен преданост. Предаността или служенето на Учителя е първата и най-важна стъпка към постигане на Знание.
Предаността е майката на Знанието, понеже носи Знание. Само този, който напълно се посвещава на служенето на Учителя, посвещавайки своите тяло, ум и реч, заедно с живота си, придобива “Знанието на Брахман.” Колкото по-лесно и по-естествено е предразположен човек към светски удоволствия, толкова по-загрижен е той да ги придобие. Ти трябва да бъдеш също толкова загрижен да служиш на Учителя. По този начин, този, който с готовност и щастливо служи на Учителя, полага ръцете си върху съкровището във формата на “Знанието на Учителя.” Когато човек отдава все по-голямо значение и стойност на тялото, стойността на Себето намалява. Така, тялото изглежда, че намалява силата на Себето. Този, който е понижил значението на тялото, с право е синът на Учителя. Тези, които са синове на Учителя, смело отстояват стойността на Себето. Човек трябва да стигне дори дотам да култивира навика за извършване на черни работи, за да прогони гордостта от тялото. Предаността към Учителя не винаги е лесна. Изискват се огромни усилия, заедно с интензивно желание за реализация. Човек трябва да втвърди решителността си за отказване от гордостта от тялото. Опитите за отказване от гордостта от тялото трябва да бъдат правени възможно най-често. Не забравяй, че забележителното и рядкото може да бъде постигнато само чрез правене на нещо рядко и забележително различно от това, което другите правят.