10 юни 1933 г.
По-преди ние видяхме как Бог трябва да бъде обожаван. Сега ние бяхме помолени да обожаваме Учителя. Кой е Бог в края на краищата? Бог е Себето, нашето собствено Себе. Ти не можеш да намериш Бог без да обожаваш своя Учител, понеже Бог не е никой друг освен Учителя. Обаче, нищо не може да бъде постигнато чрез обикновено сляпо физическо обожание на Учителя. Ти трябва да имаш жажда за “Знанието на Брахман.”
Бхагавадгита казва: “Всички ритуали са безсмислени, без Знанието на Себето.” Господ Рама и Господ Кришна не са друго освен велики Учители от древните времена, които с течение на времето се е стигнало до това да бъде гледано на тях като на богове. Ритуалът на предлагане на пари в нозете на идола символизира собственото намерение за отказване от желанието за пари. Човек трябва да обожава традиционните богове и гурута, единствено докато не срещне “Истински Гуру,” Садгуру, който притежава божественото “Знание на Брахман.” Само Садгуру е този, който е Господ Брахма, Господ Вишну и Господ Шива.
Човек трябва да бъде съвсем изпълнен с разбирането: “Аз трябва да бъда в служба на Учителя по всяко време и да служа докрай.” Любовта се развива чрез служене. Докато се служи на Садгуру, желанието, жаждата, гладът, сънят, мързелът, летаргията, прозяването и леността, всички трябва да бъдат оставени. Когато има интимна обич в обожаването на Гуруто, човек забравя себе си (идентичността на джива). Обожанието се извършва чрез пеене на възхвали на Садгуру (бхаджани, киртан) и чрез съзерцание върху Него и Неговото учение.
Нека умът ти да следва Учителя. Нека да отива навсякъде, където Учителят отива. Разбери, че “Аз съм Брахман и този свят е неистински.” Така, нектарът във формата на реализация е придобит с помощта на ръководството на Учителя. Чрез думите Му, човек разбира, че всички умствени усилия да реализираш Брахман са безполезни, и че “никаквото усилие” е единственото “усилие,” което се изисква. В крайна сметка концепцията “Аз съм Брахман” също е заблуда.
В Индийските храмове обикновено виждаме костенурка, издълбана от мрамор или някакъв друг камък, поставена пред идола, с лице към него. Това е предназначено да изрази, че младата костенурка непрекъснато гледа към своята майка. Тя може да оцелее и да израсне само под любящия поглед на майка си. Младата костенурка символизира ученика. Ученикът непрекъснато трябва да гледа към Садгуру. Ученикът може да израсне и да разцъфне в Джнани под любящия поглед на Учителя. Моли се на Садгуру, за да може Той да даде дара на “предаността към Него.”