09 юни 1933 г.
Две птици, представляващи два вида интелект, живеят на дървото на светското съществуване: 1. Едната се гордее с тялото. 2. Другата казва: “Аз не съм тялото.”
Всичко в този земен свят възниква в резултат на фино раздвижване в Себето. Всички живи същества зависят от Слънцето. Именно поради Слънцето всички живи същества са създадени, поддържани и са унищожени. Индивидът (дживата) е този, който преживява всичко, което се намира между Земята и Слънцето, докато Бог (Шива) е този, който преживява чувството “Аз не съм тялото.” Тези, които са похотливи и копнеят за всякакви видове светски удоволствия, не са нищо друго освен хищници, живеещи в къщи. Светският живот е “основният елемент” на тяхното съществуване. Стремящият се трябва да живее в собствената си къща, сякаш е извършил жертвоприношение, отказвайки се от собствеността върху всички принадлежности и светски притежания. Стремящият се тогава става обикновен попечител. Стремящият се трябва да служи на Учителя, и докато го прави, трябва да остане в своята “Истинска Природа” (Сварупа).
Желанието единствено води до собствената поквара и падение. Докато преминава през етапа на семейния живот, стремящият се трябва да бъде непрекъснато осъзнат, че “Аз не съм тялото.” Този, който чува от Учителя, че “Аз не съм тялото,” и който осъзнава “Аз съм Брахман,” се трансформира в Шива. Само такъв човек става свободен от светския живот. Този светски живот е илюзорен. Той е неистински. Тези, които са разпознали, че този светски живот е само илюзия, са “Истинските Знаещи.” Те са наречени “Парамахамса.” Този, който осъзнава, че светът “не е,” повече няма копнеж за него. Тези, които искат да осъзнаят това, трябва да се посветят на следване и изучаване на ученията на Учителя.
Именно посредством сатсанг, компанията на Светците, цялата привързаност към светския живот престава. Само обожанието на Учителя (Садгуру) е истинският сатсанг. Без обожаване на Садгуру, това дърво на земния живот не може да бъде повалено. Само пълната, непоколебима вяра в Учителя може да повали това дърво. Обожанието на Учителя поставя страха от земното в покой. Думите не успяват да опишат Садгуру. Само той е реализирал Брахман. Той може да прецени точно калибъра на ученика и да го ръководи по съответния начин. Такъв един водач е истинският Учител и човек трябва да се отдаде само на Него. Считай всички ритуали и религии за неистински и се посвети напълно на Учителя. Учителят те пренася през този океан на светския живот и ти помага да реализираш своята Истинска Природа. Той ти помага да избегнеш цикъла на раждане и смърт. Учителят трябва да бъде обожаван, понеже той е “Богът на Боговете.” “Изпълняващото желания дърво” (Калпатару) може да ти даде твоите светски желания, но Гуруто ти помага да се отървеш от всички желания и прогонва алчността.