Вторник, 05 юни 1933 г.
Собствената “Истинска Форма” (Сварупа) не може да бъде разбрана поради присъствието на гордост или его. Гордостта е превърнала Параматман в невеж индивид (джива). ОМ означава “Аз присъствам във всяко сърце.” ОМ (АУМ) е изявлението на Брахман. То е името на Брахман. Име означава реч. Отхвърли гордостта си от тялото и се отдай на Учителя. Агентът или вършителят, който е в тялото, и който претендира, че е направил всичко, е наречен “аз,” и все пак наистина само Себето е това, което е собствената “Истинска Форма.”
Не смятай, че обектите в земния свят, които може да дойдат по пътя ти, ти принадлежат. Не изливай любовта си върху материални обекти. Откажи се от гордостта, свързана с всички тези обекти. Хищникът “време” дебне всеки ум и всяко тяло, но той не безпокои Себето (Атман). Себето е незасегнато от времето. Състоянието на съществата само по себе си е “Силата” (Чайтаня). То е “Изначалният Обект.” То е това, което остава, след като всички имена, форми, качества и вършителство са изоставени.
След като реализираш Себето, където и да погледнеш, ти ще чувстваш “Аз съм във всички същества.” Във всяко тяло, именно Себето е, което е наречено като “Аз.” Именно това “Аз” е, което е същественият принцип на Ведите, писанията и йогите. Върховното блаженство е да се отъждествиш с Брахман, да бъдеш едно с него. Докато концепцията “аз съм тялото” продължава, за Себето се вярва, че е индивид (джива) и е смятано за вършителят или агентът на всички действия. В това състояние “азът” е засегнат от радости и скърби. Именно в това състояние изявленията във Ведите “прави” и “не прави” стават приложими за човек. Всички тези изявления стават излишни, след като егото за тялото си замине. Само Учителят може да обясни това. Ритуалите могат да бъдат следвани само до пристигането на Учителя.