Ние знаем, че Чистото Знание във формата на Параматман прониква всяка форма. След като разбереш Себето интелектуално, най-добрият начин да го изучаваш и да го реализираш напълно, е да се опитваш да правиш всички щастливи. Именно само с тази практика, Себето е видяно като проникващо във всичко. Целият свят е само “Знание.” Тъй като всичко е Себето, когато правиш всички щастливи, Себето е доволно. По този начин, Истината на Ведите ще бъде доказана и преживяна, а Себе-Познанието ще стане твърдо установено. Обожаването на Параматман с форма (Сагуна) е обожание на проявеното. Брахмананда (Блаженството на Брахман) се проявява във всички форми, като тази на насекомото, мравката, кучето или прасето. Именно “Върховното Себе”, единствено Параматман, е това, който прониква всичко. Параматман, който е безформен, без никакви атрибути и не е проявен, е станал проявен с качества във формата на Вселената. Той присъства в тези неща, които са инертни, но бива ясно преживян във всички движещи се същества. Вместо да се обожават безжизнени груби обекти, като например каменни и метални идоли, по-добре е да се обожава движещия се, ходещ, говорещ Бог, в който качеството на “Знание” е ясно преживяно. Това е Сагуна обожание или обожаване на проявения Бог. Какви са качествата в каменния идол? От трите качества, саттва, раджас и тамас, нито едно от тези качества не е открито в инертните неодушевени идоли, направени от камък или метал. Обаче, има едно или повече от тези качества, открити в тези проявления на Бог, които се движат. Затова всички същества са форми на Бог.
Ако човек се моли искрено на светците или на един добър човек, който е изпълнен със саттва гуна (знание и склонност към духовно разбиране), той става доволен и осъществява нашите желания. Обаче, ако критикуваме неговата тамо гуна, той зашлевява лицето ни и ни дава преживяване на сътресение. Затова обожавай Бога, който ходи и говори. За придобиването на знание, камъкът не е от полза. Светецът Кабир е дал това предупреждение с ясни думи. Той е посъветвал всички да обожават само ходещия, говорещ Бог. Щом думата “обожаване” е изречена, идва паметта за паста от сандалово дърво, тамян, цветя и други различни предмети за обожание. Обаче, наистина да обожаваш Бог, означава да удовлетвориш и да направиш всяко същество щастливо. Въпреки че Параматман е “Един,” съществуващ навсякъде, методите, използвани от поклонниците, за да Го обожават, са различни в зависимост от обуславянето им и как те мислят за Него. Магарето също има Бог в себе си, и все пак ако събереш дланите си пред него в почит, това би било като шега или насмешливост към Параматман. Става ли то доволно ако събереш дланите си пред него? Ако не, тогава според това, което е казано по-горе за обожанието, обожаването, което е приятно за друга форма на Бог, не би било наистина подходящото обожание на магарето. Ако на магарето са дадени зелена трева и чиста вода за пиене, това би било правилното обожание на Бог във формата на магаре. Обаче, обожанието на Бог, който е приел човешка форма, не е просто да му се предлага храна с ръцете, а удовлетворяването му по начин, който му приляга. Това би било правилно обожаване на Параматман. Когато даваш на някого каквото иска, сърцето му е доволно и той се чувства благословен.
Змията и скорпионът също са форми на Бог (Нараяна), но да ги обожаваш се състои в това да им се покланяш от разстояние. Това означава, че те трябва да бъдат оставени да живеят собствения си живот. Вместо да правиш това, ако започнеш да ги прегръщаш от преданост, този змийски Бог ще те ухапе и ще ти докаже, че да го прегръщаш, не е да го обожаваш. Тук някой може да повдигне съмнение: “Как би могло позволяването на змията и скорпиона да избягат живи да означава, че ги обожаваш? Тези същества са зли и трябва да бъдат убити.” Аз бих им казал, че змиите и скорпионите не хапят излишно, освен ако не са докоснати или наранени. Обаче, човек винаги е готов да ги убие, дори ако те са на значително разстояние. Природата на човека не е ли по-зла от природата на змията или скорпиона? Да, тя е такава, тъй като човек има желанието да ги убива ненужно. Нека усещането, че “змията и скорпиона са от моята собствена природа” да бъде твърдо и тогава виж чудото, което се случва. “Себето” на змията или скорпиона не е камък. Когато разбирането ти стане твърдо, че твоето Себе е същото като Себето в змията или скорпиона, ти ще видиш, че Себето на змията е наистина едно с твоето собствено Себе и в змията и скорпиона няма да възниква желание да те ухапят. Ако човек вижда змията като змия, той вижда и въплътения човек като враг. Ти ще видиш същото изражение на лицето в огледалото, каквото имаш на лицето си. Ако видиш лошо изражение в отражението в огледалото, това грешка на огледалото ли е? Ако направиш усмихнато лице и погледнеш в огледалото, не е необходимо да заповядваш на огледалото да направи усмихнато лице. Защо крадецът ограбва нашата къща? Това е защото ние също имаме непрестанно желание да ограбваме хората по много начини и да пълним нашата къща. Когато развием чувството на пълно отречение, тогава това усещане ще се отрази във всичко, което се случва пред нас. Дори ако отказваш да искаш нещо, хората са готови да дадат купища от каквото имат за теб. Но този, който проси за това, не го получава.
От тази дискусия читателят може да се обърка и да каже, “Махарадж, начинът ви на мислене не изглежда правилен. Да оставим змията на мира, след като сме я видели или пък да приемем като Бог този, който те джоби за банкноти и да не направиш нищо, е нещо, което никога не можем да направим.” Съгласен! Аз бих казал съгласен, сто пъти! О, стремящи се човеко, това не е възможно поради навика от много, много раждания. Този вид обожание не може да бъде постигнат изведнъж. И все пак, началото може да бъде направено на малки стъпки, например от малките буболечки в къщата, вместо от скорпионите и змиите. От едно дребно действие, като да не убива буболечките в къщата, човек трябва да изучава “Единството на Всичко.” Виждай “Единството на Себето” във всяко нещо и всяко същество, и след това виж какво чудно преживяване ще получиш. Тогава ти ще започнеш да имаш чувството на Единство с всички същества, дори и с тези, които са по-обезпокоителни от буболечките и постепенно “Увереността в Себето” и “Себе-Преживяването” нарастват. Това означава, че човек не трябва да продължава с усещането, че “буболечките не трябва да бъдат убивани, те трябва да бъдат оставени на мира,” но вместо това, усещането трябва да бъде, че “те са от моята собствена природа и са мои собствени форми. Тяхното щастие е моето щастие.” Една майка преживява чувство на радост, като удовлетворява детето си, когато то суче от гърдите ѝ. Със същото отношение, човек трябва да преживява чувство на удовлетворение, позволявайки на буболечките да смучат кръвта от собственото му тяло. Тази идея може да бъде трудна за приемане, но това е началото или първият урок за усещане на Единство с всички същества.
Постепенно и настойчиво изучавайки това, земята ще бъде без враг и безстрашието ще дойде по пътя ти. По този начин, ти ще бъдеш свободен от целия страх. Когато стремящият се е свободен от всички съмнения и постигне “Знанието на Себето,” той става свободен. Въпреки че това е вярно, той все още не може да преживее “Пълната Слава на Реалното Освобождение.” Например, постигането на богатство е едно нещо, докато наслаждаването на статуса, след като станеш богат, е съвсем друго нещо. По същия начин, докато чувството на “Единство с всички” не дойде при Джнани, неговото Себе-Познание не се развива или разпространява. Той е като богат скъперник червив с пари и не може да получи “Пълното Блаженство на Освобождението”, докато е жив. Дори ако човек постигне Себе-Познание, докато не преживее чувството на “Единство с всички,” безстрашието не идва по пътя му. “Пълното Блаженство” е Безстрашие. Страхът е индикация за дуалност. Страхът е много голяма пречка по пътя на Блаженството, възникващо от Освобождението. След като постигне Себе-Познание, стремящият се трябва да обожава Параматман по метода, обяснен по-рано. По този начин, сухото Себе-Познание ще бъде овлажнено с Преданост. Едно джалеби, което е вид сладкиш, който е бил изпържен в гхи, става сочен и сладък, само след като е изпържен и след това поставен в сироп. По същия начин, Джнани получава “Пълнотата на Живота” чрез “Преданост след Себе-Познанието.”
В играта, наречена “сурфати”, играчът първо се пързаля от по-ниската до по-високата къща и след това носи обратно вкъщи всичко, което е получил от другите къщи. Само тогава играта е свършила. Придобивайки знанието по целия път от грубото до великото причинно тяло, човек трябва да занесе този дар на Себе-Познанието обратно до най-нисшето тяло по същия начин. Фактическото преживяване, че “светът не е нищо друго освен Знание”, само по себе си е Знание, ставащо “Крайната Реалност” (Виджнана). Именно поради чувството, че има някой друг в света, който не е “Аз,” ние ходим наоколо ден и нощ с чувство на безпокойство, че трябва да защитим нашата жена или богатство и нашите принадлежности от хватката на някой друг. По този начин, ние се превръщаме в “гасти” или пазачи поради чувството на притежание и собственост. Обаче, когато човек реализира чувството на “Единство с всеки” и чувството, че “Аз присъствам навсякъде, Аз прониквам всичко.” На този ден, “гасти” става “агасти,” мъдрецът който изпи океана на една глътка. Този океан, който е петте елемента, които съставляват цялата вселена, може и да не е достатъчен и за една глътка.
Това е начинът, по който поклонникът, който знае Себето, става безстрашен, докато е в тялото и се радва на “Пълното Празнуване” на това, което се нарича “Освобождение.” Сега, в този момент, ние дадохме изложението относно Себе-Познанието и “Предаността след Себе-Познанието.” Ние стигнахме до етап, където стремящият се е станал “Себе-Познаващ Джнани.” Краят на цялото знание на великото причинно тяло, носи плод, при виждането на целия свят като себе си. Вярно е, че Светецът Рамдас все пак е наричал това знание на великото причинно тяло нестабилен Брахман, в сравнение с това на Параматман. Параматман е стабилен. Той е различен от “Проявения Брахман” (Сагуна Брахман), а “Невидимият Брахман” (Ниргуна Брахман) е свързан с четирите тела и следователно той е “Незнание.” Така че накрая Ведите са казали: “нети, нети,” което означава “не това, не това.” “Не това” означава, че това не е нито знание, нито невежество. Неподвижният Параматман е “Единствената Истина,” той е “Есенцията.” Нищо друго не е вярно. Светецът Самартха Рамдас е изложил това заключение много добре в Дасбодх.
Защо това Знание е нестабилно? Защото са му дадени много имена и атрибути от мъжки, женски и неутрален пол. То е наречено Сатчитананда, Ишвара, Омкара, Шеша, Нараяна, Първично Битие, Шива, и т.н. Това са някои от мъжките имена. То е наречено Шакти, Пракрити, Шрути, Шамбхави, Читкакла, Нараяни и т.н., а това са някои от женските имена. То е наречено Ниджа Рупам (собствената природа на човек), Великото причинно тяло, Чисто Знание, Брахман, Империята на Блаженството (Анандаятнам) и т.н., а това са имената от неутралния пол. Тези имена от неутрален пол са станали известни като това “Себе-Познание.” Този, който не е никое от тези, е Стабилният, Неподвижният, Есенцията, “Реалният Брахман.” Великото качество на знанието на великото причинно тяло, е много по-велико в сравнение със знанието в грубото тяло и чрез процеса на елиминиране, то може да бъде баберкувано, и след като е било извлечено, то отново може да се смеси (тъй като е всепроникващо). Обаче, не може да бъде интерпретирано, че стремящият се е постигнал етапа на Парабрахман, въз основата на експертиза, с процеса на елиминиране, и отново съзнателно прониква всичко.
Парабрахман е “Това”, откъдето никой не може да се върне. Знанието е означено като “Знание,” но Брахман всъщност няма име. В Знанието на “Аз съм” има примес от дейност или промени под формата на света. Тъй като умът, наречен “читта,” претърпява тази модификация, Знанието също претърпява модификация. Модификациите (промените) са състояние или етап. Парабрахман е отвъд всякакви модификации. Така, има голяма разлика между “Себе-Познание” или “Аз съм” (Джнана) и Абсолюта (Виджнана; Парабрахман), така както има разлика между тъмнината и светлината. “Където има контакт между стабилното и нестабилното, интелектът е объркан” казва Шри Самартха Рамдас. Според това изявление, последното погрешно разбиране идва тук. (Контактът между стабилното и нестабилното показва наличието на много фина дуалност, която все още е непокътната.)
Преди Знанието (“Аз съм”) да изгрее, “Забравата” е погрешно разбрана като Знание. По същия начин, когато Джнана или Знанието е слабо развито, то е погрешно разбрано като Виджнана, която е последният етап от “отсъствието на модификации” на Парабрахман. Когато стремящият се сбърка Себе-Познанието или “Аз съм” (Джнана) за Виджнана, неговият прогрес спира там. Самартха Рамдас е сравнил този вид неразвит Джнани с човек, който се е събудил в съня си и си мисли, че е буден. Въпреки това, той все още хърка! “Ти си мислиш, че това е будност, но твоята илюзия не си е отишла,” е предупреждението, дадено от Шри Самартха за този вид Джнани. Това велико причинно тяло или състоянието турия, в което грубото и фините тела са като сън, е само по себе си като сън във Виджнана. Има робство в Невежеството и освобождение в Знанието, но когато, както невежеството, така и Знанието, не са там, как идеята за робство или освобождение би могла да съществува?
Ведите и писанията говорят до точката на великото причинно тяло. Дотогава, то е първата предпоставка или теорията. В полето на Знанието, отвъд великото причинно тяло, е доказаното финално заключение или Сиддханта, а отмяната на всичко, което е било изложено, е точно там. Когато всички явления са разрушени или унищожени, това, което остава, е твоята “Истинска Природа.” Не е възможно да се опише с думи. Където “знанието на думите” се оказва невежество, където Съзнанието става не-Съзнание и където всички лечебни средства, препоръчани от писанията, са само пречки, ти ще видиш сам за себе си как постигаш тази най-висока точка. Садгуру те доведе до прага и те тласна вътре, но Садгуру не може да ти покаже красотата или панорамата вътре. Ти трябва сам да сграбчиш съкровището, трофея. Сега, след като всичко това беше казано, не остава нищо, което може да бъде предадено с думи. Думите бяха използвани за всичко, което трябваше да бъде казано. Това, което не може да бъде предадено с думи, сега беше поверено на теб. Ние можем само да те вдъхновим да бъдеш стремящ се, но ти трябва да станеш Сиддха сам. Стигнахме до края на книгата. Думите са излишни. Едно нещо е ясно изложено тук и това е Садгуру Бхаджана (Всички възхвали към Садгуру). Хари Ом Тат Сат.
Краят на Главен ключ за Себе-реализация