АДВАЙТА БЪЛГАРИЯ / Advaita.bg


ШРИ САДГУРУ СИДДХАРАМЕШВАР МАХАРАДЖ

АМРУТ ЛАЯ 2 беседи от 1931г. до 1933г.

< 9 / 89 >

Лекция 9 – Стабилното и нестабилното


18 март 1933 г.

Първичната илюзия (Мула Мая) притежава форма и качества, докато Брахман е лишен от тях. Качествата посочват нестабилност и извеждат илюзията на преден план. Нестабилността е вдъхновение (възникващо движение), обикновена концепция. Концепцията означава, че това е само мисъл. Ние забравяме нашето “Себе,” понеже сме погълнати и абсорбирани в мисли.

Ние сме стабилни по природа. Нестабилността идва по-късно и след това си отива. Ние приличаме на морето в това отношение. Морето по своята същност е спокойно и тихо, но изглежда развълнувано поради вълните. Морето представлява Брахман, стабилното, докато вълните представляват илюзията, която е нестабилна.

Четвъртото тяло, великото причинно тяло, е това Съзнание, в което си съзнателен само за “Аз съм.” Невежеството възниква, когато си неосъзнат за него. Обръщай специално внимание на Съзнанието и забележи, че всичко е невежество във формата на ум. Умът има ограничения, докато Себето е всепроникващо и безгранично. Индивидът (дживата) е този, който е управляван от ума, и който се опитва да разбере умовете на другите. Когато се фокусираш върху ума, всичко, което виждаш, е нестабилност. Това се нарича неточно виждане (Викалпа Дришти). Най-много би могъл да кажеш, че това е извратен начин на виждане. Финото тяло е пълно с неточно и извратено знание. Това означава, че дейностите на ума, както и тези на интелекта, са нестабилни и вечно променящи се. Тези вечно променящи се, нестабилни дейности, текат надолу с една относителна инерция и приемат формата на грубото тяло. “Тъй като Себето е във всички същества, Бог съществува във всичко.” Това трябва да бъде нашето отношение. Крайната Истина се намира във факта, че ние сме безформени по природа.


  < Лекция 8 – Различаване между истинско и неистинско
Лекция 10 – Поддържане на компанията на светците >  

Използвайте клавишите (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между текстовете в книгата.