22 февруари 1933 г.
Този, който мисли и различава правилно, става свободен, а този, който не го прави, не е друго освен звяр в робство. Крайната Истина (Парамартха) е различаването между “Истинското” и “неистинското.” Само Себето е Истинско, а всичко друго, различно от Себето, е неистинско.
“Само Брахман е Истински. Светът е неистински. Дживата и Брахман са едно.” – Шри Шанкарачаря
Самият индивид (джива) е единствено Брахман. Той е Себето във формата на Реалността, във формата на “Върховната Истина,” която е наистина Брахман. Този, който преживява илюзията, е “Истинският,” докато самото преживяване е “неистинско.” Това, което е скрито или латентно, е есенцията, Истината, а това, което е проявено, е неистинско. След отхвърляне на цялата гордост, Този, който остава, е Реалността, подлежащата подкрепа на всичко (Шеш). Да се откажеш от всички неистински концепции и робство, само по себе си е Крайната Истина.
Това, което е тайно и скрито, е от съществено значение, а това, което е открито и видяно, е безсмислица. Ти не си тялото, нито сетивата, нито прана, нито ум, нито интелект. Всички тези са податливи на промяна и обречени на унищожение. Използвайки различаване, разбери, че ти си отделен от четирите тела.
Четирите тела са: 1) Физическото, Грубото тяло, 2) Финото тяло, 3) Причинното тяло и 4) Великото причинно тяло (Съзнанието). Грубото тяло се състои от петте елемента: пространството, въздуха, огъня (светлината), водата и земята.