30 януари 1933 г.
Първичната илюзия (Муламая), Съзнанието, е възникнало поради силата и съществуването на Брахман. То не е възникнало нито по своя собствена воля, нито е било създадено от някой друг. То може да бъде реализирано, но не може да се говори за него. Трите космически качества (гуни), саттва, раджас и тамас, са произлезли от Съзнанието. Съзнанието или Знанието е свързано с качеството саттва, а невежеството или забвението е свързано с качеството тамо. Качеството раджа е свързано както със Знанието, така и с невежеството. Тези, които са Себе-реализирани (Джнаните), са въплъщенията на Господ Вишну, а тези, които нямат Себе-Познание, които са невежи, се равняват на демони.
Господ Вишну е описан като този с четирите ръце (Чатурбхуджа). Умът (манас), интелектът (буддхи), егото (ахам) и мисленето (читта) символизират четирите ръце на Господ Вишну. Десетте въплъщения (Аватари) на Господ Вишну представляват десетте сетива.
Четирите лица на Господ Брахма представляват четирите произхода или източника на всички живи същества. Тези живи същества са класифицирани като: а) Андаджа – Същества, които са произлезли от яйца. б) Джараджа – Същества, които са родени от утробата чрез живо раждане. в) Сведаджа – Същества, които са създадени от сместа на влага и топлина (бактерии и т.н.)*. г) Удбхиджа – Същества, които покълват от семена.
* В миналото хиндуистите вярвали, че някои създания, като например въшката, са били родени от потта. Модерната наука оттогава е доказала другояче, но също е открила един различен тип създаване, при който бактерията и едноклетъчните организми възникват от комбинацията на топлина и влага.
Смъртните индивиди (дживи) възникват, когато виталната “Жизнена Енергия” (Чайтаня) и петте елемента се съберат и се обединят в различни пропорции за създаване на жени и мъже. Знанието на Себето изкоренява страха от света на смъртта (Ямалока).
Разтварянето на индивида, дживата, идва по пет различни начина: 1. Разтваряне чрез смърт (когато смъртта дойде, светът изчезва). 2. Разтваряне чрез дълбок сън (по време на дълбок сън, целият свят изчезва). 3. Дълбокият сън на Брахма (когато физическият свят изчезне). 4. Разтварянето на Брахма (когато циклите на Брахма изчезнат). 5. Разтваряне чрез различаване (когато Реалното е различено от нереалното, светът изчезва). Себето или Съзнанието не е Крайната Истина (Парамартха).