26 януари 1933 г.
Смъртният индивид (джива) е преследван от илюзията (Мая), поради съмнение (викалпа). Именно илюзорните проявления са тези, които го заблуждават. Едно обикновено човешко същество, което е невежо за своята истинска природа, продължава да съществува като индивид и остава несъзнаващ факта, че e безсмъртен (Шива). Идеята, че е смъртен, сама по себе си е заблуда. Тази заблуда, или Мая, е от два вида. Заблудата, която се отнася до светския преходен свят, е наречена Авидямая, а заблудата, която е отвъд проявлението на света и е насочена към собствената “Божествена Природа,” е наречена Видямая. Това, което е несъществуващо, това, което е неистинско, изглежда, че съществува, поради Авидямая, и когато всичко, което се появява в света, е видяно като неистинско, това е Видямая. Както Авидямая, така и Видямая са произлезли от “първичната илюзия” или Муламая, която е самото Съзнание. Нашето “Истинско Себе” (Параматман) е преди и отвъд дори това Съзнание.
Когато говорим за Себето и Съзнанието, това е като река, сравнена с океан. Съзнанието е като река или “Нади.” Нади е дума за река на Маратхи. Нади е думите “на” и “адхи” заедно. На означава не, а адхи означава преди. Затова в този пример, Съзнанието, както подсказва думата нади, не е преди Себето. Напротив, Себето е преди Съзнанието. Както Авидямая, така и Видямая съставляват океана на светското съществуване. Този океан е възникнал след проявлението на Съзнанието. Този, който е незаинтересован, откъснат от, незасегнат и недокоснат от илюзията, е наистина могъщ. Този, който наистина е отхвърлил илюзията, отдавна е отхвърлил и желанията. Той е прочистен както от скърби, така и от радости. Поклонник е този, който служи на и почита Светците. Този, който се чувства уважаван и постига чувство на пълно задоволство, докато служи на Светец, е истинският смирен поклонник. Човек трябва да бъде откъснат от илюзията, разочарован от нея, и трябва да разбере Брахман чрез различаване. Откъснатостта наистина е “Истинската Същност.”