Сега, опитай се да забележиш “кората” на Съзнанието, която е без обект, “Чистото Знание”, без примес на каквито и да било обекти. Това пространство, което лежи между окото и луната, което не си забелязвал, но все пак е било там, проникващо, съществувайки в собствената си природа. Това е чистата форма на Знание. Когато празното пространство, което не е било забелязвано по-рано, е целенасочено направено обект на внимание, то става обекта на внимание като “пространство.” Това, което може да бъде забелязано, е Мая, а каквото не може да бъде видяно, е “Брахман.” Докато си гледал към луната, пространството по средата не е привличало вниманието ти. Следователно, това е Съзнание без обект. Ако това пространство е отделено и е направено обект на зрението, това Чисто Знание е трансформирано в нула, понеже ако пространството е видяно отделно, модификацията на ума става празнота. Ако има някаква разлика между пространството и чистото знание, тя е следната: Да гледаме отделно на собствената природа на човек, е пространство, а когато “гледането” е изоставено, това е “Чисто Знание.” Щом Чистото Знание е разпознато правилно по този начин, дори когато е смесено с някакъв обект, то може да бъде отбрано и разпознато. Щом чистата вода е позната, дори когато е смесена с нещо друго, нейното съществуване може да бъде разпознато в тази смес. Водата е течност, която може да се кондензира в лед. Дори когато водата се отказва от своята течливост и приема плътността на леда, тя все още се разпознава като вода под формата на лед. Не е трудно да се разпознае влажността в калта, като вода. Подобно, щом Чистото Знание е познато, неговото стабилно съществуване в този подвижен свят под формата на Сат – Чит – Ананда (Битие, Съзнание и Блаженство), също може да бъде разпознато.
Чистата вода е лишена от какъвто и да е цвят, форма, вкус или мирис. Щом това е правилно разбрано, дори когато водата се кондензира, за да приеме плътна форма, или придобие горещ вкус от добавянето на чили, или сладък вкус от добавянето на захар, или ако стане ароматна, или придобие цвят като на роза, или се използва като вода в боя, тя е все още съвсем безпогрешно разпозната като чиста вода или вода минус формата, вкуса, миризмата и цвета. Така, чрез същия метод на елиминиране, дори когато това Чисто Знание е обусловено, чрез изваждане на обуславянето и чрез разделянето на формата на съответните ѝ елементи, то ще бъде разпознато единствено като абсолютно Чисто Знание, което изпълва всички форми навсякъде до горе.
Обаче, ако преди да постигне това Чисто Знание чрез метода на елиминиране, някой приеме метода на изброяване (изброяване на качествата на Бог) и продължи да бърбори за това, как единствено Бог прониква всички същества и всички форми, и че няма нищо друго освен Рама, и че “светът и Господът на света са едно,” и т.н., и т.н., тогава такова бръщолевене никога не може да бъде от полза. За разлика от този тип бърборене, ако човек говори само празни думи, без да има опита зад тях, като, “аз съм Брахман” или “сетивата вършат работата си, но аз не съм извършителят,” или “няма грях или добродетел на моя праг,” и т.н., вместо да придобие Себето, той само ще измами Себето. По този начин, тези така наречени “Себе-откриватели” губят радостта от този свят, както и тази от другия свят. Светецът Кабир е казал; “Той си отиде, както дойде.” Това означава, че тези хора умират в същото състояние на съзнание, в което са родени. Те не получават полза от живота, различна от това.
Такива светски учени вземат думите за Себе-Познание, но тази Истина, която е отвъд речта, някога изгрявала ли е за невежия човек? Всеки може да каже: “Сетивата вършат работата на сетивата, но аз не съм сетивата,” или “Умствените качества са заедно с ума, а телесните качества са заедно с тялото, но какво общо имам аз с тях? Аз съм различен от тях.” Какво е невярно относно тези изказвания? Кой е този, който разбира Истината? Кой е този, който има преживяването на Истината? Само този, който знае кой е той. От каква полза са такива изказвания за друг? Всеки се наслаждава на собствените си удоволствия и блаженство. Тукарам е казал: “Всеки за себе си.” Дори и един папагал може да бъде научен многократно да казва думите “Брахман е Истина, светът е само една привидност.” Обаче, човек не може да каже, че папагалът е разбрал Истината за това какво е Брахман, или това какво е светът, или дори какво е изявление за Истината. Където няма разбиране, не може да има “Блаженството на Себе-Познанието.”
Нека това да бъде, както е. Обаче, стремящият се не трябва да следва примера на този, който е експерт с думите, но все пак е лицемер. С упорито изучаване и чрез прилагане на метода на елиминиране, човек първо трябва да разбере какво е Чистото Знание. Знанието е от различни видове, като например основно, конкретно, обективно, знание под формата на въображение и съмнение и Знанието, което е без никаква мисъл. Конкретното, обективното, въображаемото и съмняващото се видове знание са противоречиви на Чистото Знание. Когато Чистото Съзнание, чрез процеса на зрението, приеме очертанието на обект, човек получава обективно знание или знание, което може да бъде от конкретен вид или от въображаем вид, или съмняващ се вид знание. Ако обектът е груб, това е обективно знание. Ако той е само идея, която е фина, това е идейно знание или савикалпа. Това означава, че когато Чистото Знание приеме очертанието на обект, идея или мисъл, тогава то става категоризирано като конкретно знание. Конкретното знание, бидейки изкуствено, е преходно по природа и продължава само за много кратък период от време. По своята същност то е преходно и с нестабилна природа. Обаче, правилото е, че конкретното знание трябва да се върне обратно в основното знание, знанието “Аз съм.”
Като пример, когато ходим, това се счита за общоприета или основна скорост, а когато увеличим скоростта и започнем да тичаме, тя става конкретна скорост. И все пак, колко дълго можем да тичаме? След известно време тичането спира и скоро, човек отново приема естествената скорост. Подобно на това, ние естествено сме много любящи и блажени отвътре и тази любов вътре в себе си е основния вид любов, обща за всички. Обаче, когато любовта е към син, приятел или къща и т.н., тя е обективен и конкретен вид любов. Така, една любов, която идва, трябва също и да си отиде. Любовта, която идва, е от конкретен вид, която е преходна и разрушима. Щастието, което човек получава от обектите, също попада в категорията на бидейки от “конкретен” вид щастие, което трае само за много кратък период от време. Едно малко нещо носи преживяване от “конкретен” вид, но докато нашето внимание е фокусирано върху него, “Единственото Нещо”, което прониква, не може да бъде преживяно. Причината е, че проникващото нещо е голямо и безкрайно, и в действителност ние сме същият този “Всепроникващ Брахман.” Конкретното нещо е Мая, а основното или общото нещо е Брахман и ние сме “Това.” Когато сме фокусирани върху преживяването от “конкретен вид”, ние не преживяваме “любовта на нашето собствено Себе,” нито пък се наслаждаваме на “щастието от блаженството на Себето.”
Сега ще наблюдаваме това, което е наречено “основно знание”, което е лишено от обект или идея. Има малка дистанция между външния груб обект и окото или ума. Тази празнота или пространство, въпреки че е несъзнателно наблюдавана, сякаш не е видяна и затова ние нямаме знание или потвърждение на това пространство. Това междинно знание (пространството), бидейки самото “Знание”, не може да стане обекта на собственото си знание. Как захарта може да вкуси собствената си сладост? По същия начин, Знанието не преживява себе си като обект. Това Знание е естествено разпростряно навън между окото и обекта, както и между интелекта и идеята или мисълта. Човек трябва многократно да забелязва как това основно “Чисто Знание” естествено прониква навсякъде, преди да познае или разпознае даден обект. Това забелязване или “виждане” не е същото като виждането на обект, като например, “Аз съм виждащият обекта” или “Аз съм мислещият идея.” Това е видяно, само когато човек се откаже както от виждането, така и от мисълта “Аз съм виждащият.” Инструментът на виждането е окото, а инструментът на знаенето е интелектът. Самото “Знание” може да бъде видяно само чрез оставяне настрана и на двата инструмента. Инструментите на зрението и интелекта нямат стойност тук. Всеки опит да се узнае Чистото Знание с помощта на окото или интелекта, е да забравим това Чисто Знание (неподправеното чувство за “Аз съм”), позволявайки на тези инструменти да влязат. Да знаеш Чистото Знание всъщност означава да не го знаеш, а веднъж “познато” по този начин, самият “знаещ” става Чисто Знание.
Самартха Рамдас е казал: “В опита да срещне Чистото Знание, човек се отделя от него. Но винаги има единство с него, без да се опитва да го срещне.” Тази загадка е много трудна. Мъдрите хора, йогите и отречените правят грешка и погрешно интерпретират видяното като виждащия, когато казват “Параматман е като ‘това.’ Той има четири ръце. Той е като светлината на един милион слънца. Той е сияен. Той е тъмен. Той е като точка и Той е като това, и Той е като онова.” и т.н. Те казват каквото си искат, но чрез чие знание е заявено, че “Този е като това, а другият е като онова”? Този “Единствен” е напълно забравен, докато те говорят за великите неща на Реализацията. Обаче, когато виждащият е забравен, каквото е видяно е “Аз,” което е Брахман. Човек не знае какво да каже за това. Смелият се заема да открие Брахман, но пречката под формата на видяното седи на неговия път. Това е състоянието на мнозинството от търсачите.
Търсене на изгубения “аз”
В тълпата, по време на поклонение, аз изгубих себе си и не можех да намеря себе си, дори когато се опитвах да търся вътре. Тогава отидох до полицейския участък и им дадох информацията, че бях изгубен. По това време един полицай дойде и ме удари силно по бузите, докато не станаха червени и ме попита, “Кой е този човек?” Едва тогава аз станах съзнателен за себе си и бях много щастлив, че бях намерен. Това е самото състояние на този, който е самият Брахман, и все пак е в търсене на Брахман. Къде и как Той може да открие Себе си? Точната Му позиция е такава, че Той е този, който знае всички, но не е познат от никого. Този, който се опитва да Го познае, не знае, че собствената му истинска природа е “Чисто Съзнание”, така че той се скита в гората и джунглата (търсейки това, което никога не е било изгубвано). Колко невероятно е това! Как може Той, този, който е познат само след като “способността за знаене” е трансцендирана, да бъде познат? Докато човек не стане стабилен в себе си, изоставяйки желанието да знае, той не може да има “Знанието на Брахман”.
Има една история за един глупав човек, който искал да знае какво е сънят. Всеки път когато щял да започне да задрямва, той веднага си спомнял “Аха, сега аз ще хвана съня.” С тази мисъл той плясвал с ръце и внезапно се събуждал напълно. Многократно правейки това, бедният човек се изморил и напълно се отказал от усилията си да се опитва да хване съня. Подобно, да се опитваш да знаеш Брахман, е същото нещо. Когато човек се откаже да се опитва да “знае” Брахман, той става самия Брахман. Когато грубото и финото тяло са отречени, инструментите на ума и интелекта са разбити. Тогава стремящият се отива в състоянието на причинното тяло, което е състоянието на “забрава.” Това само по себе си е невежеството на човешкото същество. За да се изкорени това невежество, е необходимо да се придобие “Знанието на Брахман.” Следователно, стремящият се, се опитва да получи Знанието на Брахман с помощта на финия интелект и тази част от Съзнанието, която е “Чисто Знание.” Светецът Шанкарачаря (Шри Шанкара) е нарекъл подобен човек голям глупак. Ако човек се опитва да знае Брахман по този начин с финия интелект, финото тяло само ще продължи да расте.
Когато финото тяло е унищожено и човек дойде до причинното тяло, този, който се опитва да знае Брахман с финия интелект, не се стабилизира в причинното тяло. Вместо това, той бива избутан към финото тяло със сила от причинното тяло и отново попада под влиянието на фантазии, концепции, желания и съмнения. Ако стремящият се сънува, използвайки думите или ума, той никога няма да напредне до мястото, където речта и умът не могат да влязат. Вместо това, той ще отиде на по-ниско ниво. Стремящият се не може да остане като стремящ се, а трябва да стане “Този, който е Осъществен” (Сиддха). Затова човек трябва да премине през стъпалата на всички четири тела. Чрез постоянно изучаване, човек трябва да навлезе в платформите на четирите тела и да ги изчисти и изясни чрез задълбочено изследване и дедукция. Едва тогава “Истината на Себето” може да бъде призована и да стане напълно установена. След като това бъде направено, е сигурно, че стремящият се ще стане Сиддха.
До този момент в текста беше обяснено изложението относно четирите тела и метода на изучаване. Стремящите се също трябва да са разбрали това, което беше представено. По аналогия, ако е конструиран дървен стол с четири крака, направен за формата на телата, той все още е много груб. За да бъде направен да блести както трябва, трябва да се положат повече усилия. Необходимо е да го полираш, за да го направиш блестящ, така че да може да хвърля собствената си светлина. Процедурата на правене на нещо е съвсем различна от процедурата на търкане и почистване, която го прави абсолютно гладък и привлекателен. Докато не е произведен в това завършено състояние, той няма да се счита за завършен, нито пък ще върне справедлива цена. Следователно, преди да станем Сиддха, ние трябва да бъдем стремящи се за известно време, упорито полирайки “Чистото Знание” на великото причинно тяло. То трябва да бъде направено напълно чисто.