“Брахман е празен като пространството. Като пространството той е обширен и безграничен. Той е чист, лишен от атрибути, стабилен и вечен.” (Дасбодх – Глава 10, Подглава 10)
Пространството е неподвижно, незамърсено и чисто. По същия начин, Парабрахман (Абсолютната Реалност) е чист, незамърсен и неподвижен. В този Парабрахман е родена силата “да знаеш.” Брахман или Атман означава знаене на себе си. Муламая (първичната илюзия) и т.н., са само имена. Някои казват, че пространството е Брахман. Осъзнатостта има много имена като Ишвара, Атман, Шива и т.н. Но нейната истинска природа е Парабрахман. Тя няма име. Ето защо е казано, че е отвъд Брахман (Пара означава отвъд). Импулсът на Осъзнатостта е първичната илюзия. Всичко, освен Парабрахман, има имена, и всичко, което има име, загива. Всичко, което има име, няма перманентно съществуване и следователно е абсолютно фалшиво. Имената и формите са напълно нереални. Естественото състояние, което е като пространството, е Парабрахман. Това, което не е съществувало изначално, но се е появило (в Парабрахман), е наречено Муламая. Този, който е роден, ще умре. Този, който идва, трябва да си отиде. Осъзнатостта, която не винаги е присъствала, но която се е случила, е Муламая (първичната илюзия). Тя е наречена Мая или Бог. Мая е Осъзнатостта. (Реката) Ганга не е жена, но тъй като има женско име, тя е считана за жена. Муламая (първичната илюзия) е Ишвара, също известна като “Ардханари Натешвара” (полужена/полумъж), тъй като Осъзнатостта е Бог (мъж), а импулсът “Аз съм” е Пракрити (жена). Тя не е друго освен една същност с две страни. “Лакшми” е осъзнатостта “Аз съм” (Лакша е осъзнатост, ми е “Аз”). Тялото е храм и идолите на Лакшми-Нараяна са вътре. Говинда е този, който задвижва сетивата. Той е наречен “Животът на Света.” И навсякъде, където е Той, там е и Мая. Веднъж щом Осъзнатостта изчезне, Той не остава. Това светско съществуване е поради тази Осъзнатост.
В Осъзнатостта присъстват раджогуна, тамогуна и саттвагуна, трите атрибута. Когато едно семе се отваря, дървото (което присъства в семето във фина форма) никога не може да бъде видяно. Подобно, трите атрибута и петте елемента присъстват в Муламая (първичната илюзия), но не са видени. Всичко се е случило да бъде поради тази Осъзнатост. Тъй като Осъзнатостта не е възприета по време на дълбок сън, ние не преживяваме нищо. Когато Осъзнатостта е загубена, нищо не е видяно, тъй като целият свят е само памет. Когато Осъзнатостта се движи в друга посока (както по време на съновидение), е създаден друг свят. Така възниква ново тяло, заедно с неговите съответни дейности.
Така Осъзнатостта създава свят, който изобщо няма никакво реално съществуване. Ти твърдо решаваш, че не можеш да промениш нищо. Ето защо не успяваш да разбереш Реалността. Всичко, което Осъзнатостта измисля, се появява. “Сатянаш” (Сатя означава истина, а наш означава унищожение) означава тоталното унищожение на всичко, което е било почувствано като истинско. Навсякъде, където има Осъзнатост, светът изглежда, че съществува. Където няма Осъзнатост, всичко изчезва. Когато Осъзнатостта се разтвори в Себето, това е краят на света и остава само Абсолютната Реалност. Само това е Господът на безкрайните вселени.
В неподвижното пространство има две разделения, Осъзнатостта и твоето естествено Себе. Осъзнатостта е наречена “Светлината на Света” или Ишвара. Има само едно слънце, но то има две качества, светлина и топлина. Импулсът “Аз съм” и способността за знаене, са двете разделения на тази Осъзнатост. Те са силата на действието и силата на волята. Всеки път, когато е извършено някакво действие, възникват различни концепции, като например силата на действието, формата на обекта, силата на богатството и т.н., поради различните видове извършени действия.
Осъзнатостта е саттва гуна, духовният атрибут. Заедно с осъзнатостта има невежество. Невежеството е забрава. Да забравиш е тамо гуна. Осъзнатостта е винаги следвана от забрава. Може ли някакво действие да бъде извършено без теб? Вътрешният ум е формата на Господ Вишну в тялото, и именно поради тази част на Вишну, светът функционира. Всичко работи само поради силата на тази осъзнатост. Когато една лампа е заобиколена от всички страни от стъкло, ти виждаш много лампи. Много образи са видени само поради тази лампа. Ако гордостта от обективното тяло е отдадена, ти можеш да приемеш друга форма само с помощта на друга концепция.
Реализираният няма никакви концепции или мисли. Ето защо призраците (на съмнението) никога не го обладават. Човек осъзнава, че за да се освободи от всичко това, трябва да бъде придобито Себе-Познание. Без Себе-Познание е невъзможно всички действия (карма) да бъдат анулирани. Без Знание, освобождението никога не може да бъде постигнато. И без Учителя, Знанието е невъзможно. Анализирай тези принципи в своя ум, в крайна сметка ще преживееш “Аз съм Това.” За да постигне това, човек трябва да използва силата на различаването.
Основните учения бяха дадени, за да дадат възможност на стремящия се да попие теорията. По късно, тази теория трябва да бъде отхвърлена. Ти трябва да слушаш и да съзерцаваш. Само тогава наистина ще разбереш, че ти си Себето. За да осъзнае, че Себето е Брахман, човек трябва да разсъждава дълбоко. Тогава не са необходими други методи, като например благотворителност, ритуали и т.н. Този, който не слуша ученията на Учителя, никога няма да избегне нещастието. Ако слушаш Учителя, ставаш освободен. Вярата идва чрез придобиване на преживяване. Какво се има предвид под слушане? Преживяването на Единствения Принцип означава, че човек трябва да проучи и да изследва обективното тяло, финото тяло, причинното тяло и великото причинно тяло. Изследвай и преживей. Преживей за себе си всичко, което ти казвам. Тогава Себе-реализацията не е далеч. Аз ти казвам Пураната (свещената история) на Атман. Аз ти казвам Пураната на това как да превърнеш дживата в Брахман. Мая е поробила Брахман, Вишну и Шива. Този роб трябва да бъде трансформиран в Абсолютната Реалност. Така че човек трябва да слуша Учителя и да преживее Истината за себе си. Ти винаги си бил и продължаваш да бъдеш създателят на всичко. Нищо не може да бъде постигнато само чрез четене или слушане относно това.
Брахман е като пространството. Брахман означава твоето естествено състояние, което е чисто и вечно. Това, което е отвъд Брахман, е известно като Параматман (Абсолютната Реалност). Той е отвъд или откъснат от Себето (Атман). Във всичките четири състояния (будност, съновидение, дълбок сън и Турия или чисто съзнание) той присъства като “Вечната Истина.” Ако се опиташ да узнаеш какво е той, той ще изглежда като празнота. Той не може да бъде видян и не може да бъде възприет. Той “започва,” когато всички концепции приключат.
Абсолютната Реалност присъства, дори когато концепциите присъстват. Това фино движение, което е усетено в неподвижното Себе, е наречено “Осъзнатост” или “Аз.” Нестабилността в Себето символизира Мая. Атманът (Себето) има много мъжки, женски и неутрални имена. Той не може да бъде видян, и все пак всички тези имена съществуват. Защо съществуват? С каква цел? Понеже Себето е невидимо. Тези различни имена следователно са указатели. Себето не е видяно, но е посочено чрез имена, като например Муламая (първичната илюзия), Мула Пракрити или импулсът “Аз съм.”
Преживяването “Аз съм” винаги съществува. Ето защо е наречено “Сат” (Съществуване). То е узнато съзнателно, ето защо е наречено “Чит” (Съзнание). И именно поради това Знание възниква радост, следователно е наречено “Ананда.” То е известно с безброй други имена, като например Знание, Брахман и т.н. Това, което съществува вечно, без израз или проявление, е Парабрахман, и казвайки “Аз съм” е “Сат-Чит-Ананда.” ОМ (първата дума) е причината за цялата “джапа” (формула). ОМ означава “Аз съм.” Без този ОМ всички останали мантри са без значение. ОМ символизира Брахма, Създателя. “Аз съм” е Муламая (първичната илюзия).
Ведите са ни дали хиляди знаци, така че да не загубим пътя си. Осъзнатостта е създадена първа. След това са дошли мислите, думите, буквите и т.н. Съвкупността от букви и думи е наречена (светско) знание. Мула Пуруша (Първичното Битие) е наречена така, тъй като сътворението е започнало с Него. “Аз” съм този, за когото са използвани имената Шива, “Благоприятният” и т.н.
Изследвай и преживей за себе си дали си състоянието на Съзнание или Осъзнатост. Знанието, изложено от писанията, ученията на Учителя и потвърждението в собственото преживяване, са наречени троякото потвърждение, пълното разбиране. В отсъствието на действително преживяване, каква е ползата от обикновени празни приказки? Узнай своето Истинско Себе. Десетте органа, петте прани (жизнени дихания), умът, интелектът, вътрешният ум и т.н. съставят финото тяло. Вятърът духа в неподвижното небе. И двете не са видими, и все пак има разлика между двете. Подобно, има разлика между Парабрахман и Осъзнатостта. Естественото състояние не е състояние на ума. То всъщност е състояние на “не-състояние”, отсъствието на каквото и да е състояние. Движение, Мая, Съзнание, не са нищо друго освен заблуда. За да се подобри или увеличи тази заблуда, са ѝ давани имена, като например желание, импулс, сила и т.н.
Ако някой изведнъж ти извика, докато си заспал, ти се събуждаш стреснат. Така възниква Мула Пракрити (първичната природа). Тя също така е известна като Махакарана или великото причинно тяло. Муламая (първичната илюзия) е Мула Пракрити. Причинното тяло на микрокосмоса (живото същество) е същото като Авякрут (непроявено) тялото на макрокосмоса (вселената), докато финото тяло е същото като Хиранягарбха (невидимата сила) на нивото на вселената. Авякрут означава пространство (Вякрут означава проявено). Това, което не е проявено (пространството), все пак може да бъде възприето (като обектите). Това светско проявление е наречено Вират (огромно). Кришна не е нищо друго освен “Чиста Осъзнатост” или “Осъзнатост във формата на Знание” (Праднянам Брахман). Всичко, което е в тялото, е малко, всичко, което е в космоса, е огромно, Вират. Във формата Вират (разкрита от Господ Кришна на Арджуна в Махабхарата) Господ Кришна е имал лицето на всяко същество. Мнозина са се раждали и мнозина са умирали, точно както се случва ежедневно в света. Ишваратанучатушя означава четирите тела (Вират, Хиранягарбха, Авякрут и Муламая) на Бог. Дуалистите смятат Осъзнатостта за Параматман (Абсолютната Реалност), точно както един средно работещ човек е наричан с уважение “Сър” от един метач или човек от по-нисша класа. Всичко, което е отличено и следователно водещо до дуалност, трябва да бъде унищожено. Това е известно като Апарокша Джнана, Директно Знание или Параматман (Абсолютната Реалност). Това също така е известно като въплъщение на Знанието. Това, чрез което всичко това е реализирано, е наречено Ишвара Джнана (Знанието на Бог). Ом, първото слово, произхожда от Ишвара. “Азът” или егото, присъстващо в света, е известно като ахам (ахам означава его). Това са мъжки имена. Това също така има женски имена, като например майката на трите свята, вътрешно съзнание и т.н. Вечното Знание е Знанието, което съществува за всички времена; миналото, настоящето и бъдещето. “Той” е безскрупулен, както и добросърдечен в същото време. Например, един разбойник безмилостно краде от някого, но споделя плячката с близките си. Последното е признак на доброта. Този, който разбира това, бива освободен. Робството е дошло поради невежество, а освобождението ще дойде със Знанието. Във Виджнана (Върховното Знание), както робството, така и освобождението са просто детска игра.
Импулсът на Знанието е наречен Саюджя Мукти, освобождение чрез “Единство” (смятано от мнозина за крайното освобождение). Всички тези са просто имена на нестабилното. “Стабилният” няма нито име, нито форма. “Сияйният” е Този, който прави всичко проявено. Той е известен като Джйотирупа (Джйоти означава Светлина, рупа означава форма), тъй като всичко това е видимо поради Неговата сила. “Осъзнатостта” (Шакти, силата) винаги бяга буйна като тигрица. Затова Тя е изобразена чрез тигрица, като нейната уста. Яма, Богът на смъртта, е показан яздейки бивол. Тези, които тънат в този свят (както прави един бивол в калта), се страхуват от Яма (смъртта). Реализираният няма никакъв страх от смъртта.