“Също както вятърът възниква в пространството, Муламая (първичната илюзия) възниква в Брахман. В този вятър, първичната илюзия възниква като трите атрибута (гуни) и петте елемента.” (Дасбодх – Глава 10, Подглава 9)
Твоето Себе е чисто, чисто като небето. Но също както въздухът е създаден в небето, първичната илюзия (Муламая) или “Осъзнатостта” възниква в Себето. Знай себе си като Пуруша/Пракрити, Шива/Шакти, Съзнание, Виждащият, Свидетелят и т.н. Естественото състояние е като пространство. Това е твърдението на писанията. Шанкарачаря нарича това естествено състояние Муламая. Парабрахман (Абсолютната Реалност) няма име. Брахман означава Жизнената Енергия, а “Брахматита” означава отвъд Брахман. Тези обекти, които имат име и форма, са нетрайни. Те всъщност изобщо не съществуват. Всички обекти съществуват само на думи (като концепции). Парабрахман няма име. Всички обекти с имена са по същество концепции и следователно фалшиви. Естественото Себе е Парабрахман (Абсолютната Реалност). Каквото е създадено, ще умре. Понеже “Осъзнатостта” се е появила (върху Себето), тя няма да остане вечно.
“Който и да идва, трябва да си отиде, независимо дали е цар, бедняк или скитащ аскет.” Дори ако човек достигне обителта на бог, той ще загине. Каквото е създадено, ще бъде унищожено. Парабрахман никога не е бил създаван, така че никой никога не може да го унищожи. Той е вечен и самопоказателен. Няма осъзнатост, и все пак изглежда, че се появява. Само източникът е Муламая (първичната илюзия). Някои хора го наричат “Майка” или “Деви” (Богиня). Каквото е било произведено от тази илюзия, е все неистинско. Не си мисли, че тя е някаква женска фигура. Илюзията, която се появява в началото, която по различни начини е посочвана като “Пракрити,” импулсът на “Аза,” или знанието “Аз съм,” във формата на Осъзнатост, е Омкар (първото слово според индийската философия) или Шива/Шакти (Знание и Сила). Осъзнатостта е Ишвара (Бог), а “импулсът на енергията” или силата е Пракрити или Мая.
Съзнанието (Знанието) е наречено Вишну от Ваишнавите (последователите на Господ Вишну) и Шива от последователите на Господ Шива. Когато “Аз съм” се е появило в Съзнанието, то е станало Лакшми, съпругата на Господ Вишну. Когато се казва, че Лакшми се е върнала у дома, това означава, че импулсът “Аз съм” е възникнал. Казано е, че Лакшми служи на Господ Вишну. Вишну означава “Чисто Знание” или Чиста Осъзнатост, а импулсът на “Аз съм” или “осъзнатостта,” появяваща се в това Чисто Знание, е Лакшми, която по този начин винаги е в Негова служба. Всички богове са дошли от този Парабрахман. Говинда означава “Този, който кара сетивата да работят” (Го означава сетива, а винда означава да караш). Целият свят е просъществувал в Осъзнатостта, която оживява всички сетива. Така Бог има хиляда имена, като например “Жизнената Енергия” на света, Съзнание, Свидетелят, Вършителят и т.н. Той е основата, върху която Мая възниква. Мая съществува само докато Той остава. Ако Осъзнатостта изчезне, Мая изчезва. Тогава тялото “умира” и хората казват: “Отведи го бързо до крематориума.” Да предположим, че някой каже: “Задръж трупа в продължение на няколко дни, в края на краищата си го обичал толкова много през всичките тези години.” “Никога!”, казва семейството. Когато животът спре, Мая също изчезва. Докато човек е жив, дори най-малкото му неразположение се третира, но веднага щом човек си отиде, хората бързат да го кремират. Не само това, но ако един починал човек се появи по време на сън, това причинява голям страх.
Така Муламая е същата като “Осъзнатостта,” (Знанието) и в нея съществува целият свят, който е във формата на петте елемента и трите атрибута. Също както в едно семе цялото дърво присъства (във фина форма), целият свят съществува в “Осъзнатостта.” Дърветата се размножават от семето. Подобно, тази Мая, или Осъзнатост, е семето, от което този свят се е размножил. Разбери истинската природа на тази Мая. Разгледай преживяването си през нощта по време на дълбок сън. Ти нямаш и най-малкото възприятие за съществуването на света, твоята съпруга, твоето собствено тяло и всичко, което е близо до теб. Светът съществува само докато го възприемаш. Когато словото е забравено, това състояние е наречено дълбок сън. По време на съновидение, същата “Осъзнатост” проектира друг свят. Когато пространството и телата са създадени по време на съня, има ли всъщност някакво пространство? Не. Този, който “прави място” за пространството (създава пространството), е Осъзнатостта. Тя е опората на целия свят. По време на това съновидение ти създаваш безброй светове. Тогава защо не можеш да създадеш друг свят в този свят? Причината е твоето собствено решение “Аз съм тяло с ограничена сила”, което се пречка по пътя. Казваш, че не можеш да направиш нищо. Но в действителност, каквото си мислиш, определено ще се случи.
Ти си изпълняващото желания дърво. Тази Осъзнатост (Знание) е сама по себе си Муламая. Именно поради Бог, Ишвара, целият свят съществува. Ако няма Осъзнатост, има пълно унищожение. Каквито и сънища да идват при теб, си отиват, те биват напълно унищожени. Ти имаш твърдото вярване, че този свят е истински, така че унищожи това вярване. Когато Осъзнатостта проектира сънувания свят, този свят на будност е напълно унищожен. Богове, демони, съпруга, деца, всичко е унищожено. Всеки път, когато Осъзнатостта проектира друг свят, това е придружено от унищожението на предишния свят. Но ако тя се слее със Себето, само Парабрахман остава. Ако има господар на тези безкрайни светове, той е тази Осъзнатост. Веднъж щом тя се слее със Себето, всички вселени загиват.
В Себето възникна импулсът “Аз съм.” Този импулс е наречен “Пракрити,” а Знанието е Пуруша. Това са две форми на единственото Себе, точно както топлината и светлината са два атрибута на слънцето. Но слънцето е само едно. Когато един човек е млад, той е наричан момче, когато стане по-възрастен, е наричан мъж. Човекът е един и същ, той единствено получава различни имена поради различните етапи в живота си.
Първичната илюзия не е нищо друго освен Знание. Не си мисли, че е някаква жена богиня. В края на краищата, какво е реката Ганга? Само вода. Така Пуруша е Знание, а Пракрити е Ваю, вятър. Фината осъзнатост в този вятър е признакът на Създателя. Ако нещо е узнато, то също така може да бъде забравено. Така осъзнатостта е придружена от невежество. Трите атрибута и петте елемента са смес от осъзнатост и невежество. Вишну е Знание. Без знание не може да бъде извършено никакво действие. Ако човек гледа навътре, той вижда Себето, ако гледа навън, “осъзнатостта” възниква и той се отъждествява с тялото. По време на съновидение, всичко, което съществува, е само осъзнатост и тази осъзнатост става цар, бик, количка и т.н. Когато осъзнатостта изчезне, животът приключва. Именно поради тази осъзнатост бикът е наречен бик, или Кришна е наречен Кришна. Когато тя изчезне, всичко приключва. Всички същества умират. Цялото феноменално съществуване е поради осъзнатостта. Тази осъзнатост дава божествеността на Бог и призрачността на призрака. Призракът засяга само тези, които вярват в тяхното съществуване. Подобно, планетите засягат само тези, които имат вяра в астрологията. Този, който казва (без реализация), че всичко това е фалшиво, натрупва грях. Едно куче, което повдига крака си и уринира върху идола на Бог, не кани неговия гняв, и Бог прави ли нещо на мишките, които ядат неговия прасад (дарове)? Умът, нашите собствени концепции, водят до робство. Джнани никога не е обладан от призраци, духове и т.н. Това е така, защото той е лишен от концепции. Само един невеж човек подхранва различни концепции и суеверия за лоши и добри поличби. Ако искаш да се измъкнеш от тези глупости, трябва да изучаваш Себе-Познание. Тогава цялата тази привидна реалност е унищожена и ти придобиваш солидно доказателство, че твоето Себе е Парабрахман, Абсолютната Реалност.
Ако практикуваш добродетел, тогава ще трябва да вземеш тяло, което да се наслаждава на нейните плодове, а ако съгрешаваш, ще трябва да вземеш тяло, което да страда за твоите грехове. “Невъзможно е да се елиминира собствената карма (действия), без Знание.” Само този, който реализира Брахман, е освободен. Освобождението е невъзможно без Знание, а човек никога не може да придобие Знание, без Садгуру (Учителя). Ето защо човек трябва да остане в компанията на светците и да се отдаде на Учителя. Различаването на “принципите” трябва да бъде твърдо установено в сърцето. Тогава само Ти оставаш. Ти ставаш “Това,” Сат-Чит-Ананда. Всичко, което е направено без разбиране, води до раждане. За да разбере това, човек трябва да различава. Господ Кришна е казал: “Този, който различава, е Пуруша, човек. Този, който не различава, е само звяр.”
За да изложим Финалното Заключение (Сиддханта), първичната предпоставка на Ведите трябва да бъде отхвърлена. Първичните инструкции са дадени, така че стремящият се да може да разбере основата на духовността. Слушай ученията на Учителя, разсъждавай върху тях и ги провери за себе си, и автоматично Истината ще възникне в теб, и в крайна сметка ще получиш преживяването “Аз съм Себето.” Следователно, единствените методи, необходими за Себе-реализация, са изследването (вичара) и слушане на ученията на Учителя (шравана). Не са необходими жертви, аскетизми, поклонения или пости. Този, който не слуша Учителя, никога няма да бъде освободен. Този, който следва ученията на Учителя, със сигурност ще достигне Абсолютната Реалност. “Не се занимавай със заклинания или аскетизми, не отивай за поклонения. Не отивай никъде, освен за да слушаш ученията на Учителя.” Преживей за себе си това, на което учи Учителят.
Самартха Рамдас следователно твърди, че само мисълта е, която е Себето, която е осъзнатостта, която е обективното тяло, която е финото тяло и т.н. Ти трябва да преживееш всичко това за себе си. В противен случай, целият процес на слушане е като обикновено запаметяване. Проучвай и изследвай проповедите на Учителя. Това ще доведе до истинско разбиране. Човек трябва да придобие истинско “Знание.” Ти си този, който трябва да преживее дали това, което казвам е вярно или не е. Моята философия превръща джива в Брахман. Само реализираните са способни да победят Мая. Аз мога да предам това Себе-Познание. Тогава дживата приключва своя срок в света и става създателят на самия Бог. Този, който слуша искрено, със сигурност става Брахман.