АДВАЙТА БЪЛГАРИЯ / Advaita.bg


ШРИ САДГУРУ СИДДХАРАМЕШВАР МАХАРАДЖ

АМРУТ ЛАЯ - Състоянието на не-състояние Духовни Беседи

< 45 / 50 >

Лекция 45 – Преданост към Учителя


“Ако след като е реализирал Това, което е без атрибути, човек изостави обожанието на Този с атрибути, тогава такъв знаещ човек губи и двете страни.” (Дасбодх – Глава 10, Подглава 7)

“Ниргуна Джнана” (Знанието за лишеното от атрибути Себе) означава “Аз съм Това,” Брахман. Веднъж щом човек осъзнае, че няма никой друг в света, освен Себето, това убеждение трябва да бъде поддържано. След пълно и ясно разбиране, интелектът става необратимо вкоренен в Абсолютната Реалност. Ако човек седне за хранене, тогава той мисли само за ядене. Интелектът има присъщото свойство да става едно с всяко действие, което извършва. Когато мисли за плач, той ще плаче. Ако слуша истории за светци, обожание на Учителя или Себе-Познание, тогава той бива погълнат от това. Ако мисли за светски обекти, тогава дживатва (Аз съм индивидът) е резултатът. Ако отхвърля обекти, той става Параматман.

Оттук и необходимостта да държиш интелекта потопен в сферата на Реалността. Човек не трябва да изоставя обожанието. Служи на Учителя и го обожавай с интензивна преданост. Имай сладост в речта си, уважение дори към врага, и съображение към чувствата на другите. Такова отношение е необходимо. Гуруто (Учителят) е Брахма и Гуруто е Вишну. “Той е Най-Висшият от всички, Параматман въплътен.” С непоколебима преданост, това разбиране расте вътре. Само такъв човек ще получи Себе-Познание. Едно царевично растение никога не може да даде перли. Една жена не може да достави дете, освен ако не забременее. Ако не ядеш, няма да получиш енергия. Без абсолютна вяра в Учителя, стремящият се никога не може да придобие Знание.

Цялата гордост трябва да изчезне. Докато съществуват идеите “Аз съм тялото, моето богатство, моят син, аз съм човек с обществено положение, моята съпруга, моите роднини и т.н.,” не може да има “истинско” Знание. След реализацията на Себето, стремящият се гледа на своя Учител като на най-великия от всички. Той чувства, че принадлежи на Учителя. Господ Кришна е казал в Бхагавад Гита: “Каквато и да е кастата (или веруюто или полът), каквото и знание да е установено в тялото, аз служа на учениците на този Реализиран човек, раждане след раждане.” Всичко принадлежи на Учителя. За реализирания човек няма нищо по-велико от неговия Гуру, точно както за главата на семейството няма никой по-важен от неговата съпруга.

“Духовното Знание, неподдържано от обожание, е безпочвено.” Ако няма Преданост (Бхакти), няма Знание (Джнана). Предаността е майката на Знанието. Без милостта на Учителя няма Знание. Кога ще потече милостта на Учителя? Само чрез непоколебима преданост. Тогава дори калта ще се превърне в злато. Садгуру е закрилникът. “Защо се безпокоиш за другите, когато Садгуру е твой пазител?” Ти благодариш на някой, дори ако ти даде чаша чай, тогава как можеш някога да загубиш вяра в този Садгуру, който ти е дал възможност да трансцендираш раждането и смъртта, и по този начин те е направил безсмъртен? Дори едно куче, принадлежащо на царя, е уважавано от всички. Успехът, славата, постижението са все зависими от предаността към Учителя. Така че поддържай обожанието, без да очакваш нищо в замяна. Това обожание без никакво очакване е идеално за възвисяването на душата. Кой е наистина могъщ? Този, който не моли за нищо. Възхищавай се на Господ Махадева (Господът на Господите). Останалите, Господ Вишну, Брахма и целият свят, са роби. Силата, просперитетът и освобождението са Негови слуги.

Където има способност, ще има абсолютна преданост към Учителя. Садгуру ще те направи Парабрахман, след като те накара да трансцендираш тази Мая. Седни в храма, ако мислиш, че Бог ти дава всичко. Защо изобщо да работиш или да се ангажираш със служене? Тези, които обожават заблудата, никога няма да бъдат свободни от желание. Тези, които са заблудени, никога не могат да обожават, без да очакват нещо в замяна. Ако обожаваш с желание, ставаш роб. Лишеното от желания обожание ще ти даде статус на цар, то те прави Параматман (Върховната Душа). Ти ставаш Учителя и твоето управление възтържествува. Човек става свободен от похот, гняв, желание, завист и т.н., той трансцендира раждането и смъртта, става чист, всепроникващ и безсмъртен. Така само добро е постигнато. Когато купиш един бик, неговите рога, неговата опашка и т.н., всичко идва заедно с него. Подобно, тези, които обожават без никакво желание, постигат статуса на Учителя. Ако служиш на Учителя без очакване, ти ще получиш истинско удовлетворение.


  < Лекция 44 – Знанието на Брахман
Лекция 46 – Сагуна обожание >  

Използвайте клавишите (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между текстовете в книгата.