“Щом убеждението на човек стане твърдо установено в реализацията на Истината, неговата Сила се увеличава по пътя на Знанието. След това той трябва да се погрижи състоянието на Единство никога да не бъде нарушено.” (Дасбодх – Глава 10, Подглава 7)
Всичко е Брахман (Реалността) и само това е нашата истинска “Собствена Форма” (Сварупа). Светът е нашето собствено Себе. Цялата радост или щастие в света е за Него и всичко, което той казва, се случва, тъй като Той е Бог. Защо Рама и Кришна са смятани за Богове? Защото не са виждали нищо в света, освен собственото си Себе. Само този, който знае собствената си Истинска Природа, става Бог. Всички същества са само Едно. Това единство е предпоставката за “божественост.” Причината за сферата на джива (индивидуалното съзнание) е чувството “Аз съм тялото.” Няма друг обект, освен Единствения. Това е самата причина за божествеността. Каквато е твоята вяра, такъв е и твоят Бог. Когато човек купува една крава, нейното мляко, урина и екскременти ще дойдат заедно с нея. По същия начин, славата от успеха, просперитета, смелостта и т.н., всички се появяват със “Знанието на Себето.” Тялото на Джнани е цялата вселена.
Грубото и финото тяло са твое творение. Когато станеш джива поради отъждествяване с тялото, ти ставаш ограничен. Когато станеш Шива (Себето), ставаш обширен и всепроникващ. Тогава не е необходимо да търсиш щастие, то просто естествено е. Когато има само Един, целият свят съществува, за да Му служи. Как богът в храма се е случило да бъде наречен “Бог”? Отговорът е, че той е разбрал, че цялото проявление е Неговата собствена форма. С това са дошли всички дарове. Човек става въплъщението на Бог, когато получи знанието, че “Този свят е мой, аз съм навсякъде.” Брахма Видя (Знанието на Брахман) превръща дживата в Шива. Човек със Знанието на Себето е Бог въплътен.
Кришна казва: “Каквато и да е кастата (или веруюто или полът) и каквото и знание да е установено в тялото, аз служа на учениците на този Реализиран човек, раждане след раждане.”
В Кали Аватара (десетото и последно въплъщение на Господ Вишну), аз станах самото “Знание” и единствено аз разпространих посланието посредством Знанието. Именно това дойдох да ти кажа. Сега аз ти дадох “Върховното Знание.” Това е “Знанието на Брахман.” Дръж се в съответствие с това Знание. Ти си Параматман, Върховното Себе. Ако езикът на човек е болен, той не може да вкуси мангото. Джапата (повтарянето на мантра), аскезата и други подобни лекове не са задължителни. Ако платът е чист, не е необходим сапун. Той е Бог, как може Той да пречисти Себе си? Обожанието Му се състои в знаенето, че Той винаги присъства вечно. Тогава има блаженство, “Дивали,” удоволствие и радост, където и да е Той. Силата на Учителя е по-велика от съдбата.
Веднъж щом станеш Бог, грехът и добродетелта няма да те владеят. Един цар остава цар, независимо дали седи на трона. Подобно, този “Бог на Боговете” е върховният във всяка ситуация, няма нищо благоприятно или неблагоприятно за Него. Този свят е създаден за Негово удоволствие. Например, когато човек изгражда къща, това е за собственото му удоволствие. Тъй като Той е създал света, за Него няма закони. Той има пълна свобода. Когато светът е създаден от този Господ, той съществува за Него. Цялото щастие е за Шива (Себето), а цялото нещастие е за дживата (този, който се отъждествява с тялото).
Никой не може да се доближи до Господа. Господът създава блаженство, където и да е Той. Убеждението, че човек е джива, създава нещастие. Убеждението, че човек е Господът, създава блаженство. Навсякъде, където Господ Кришна присъства, победата е гарантирана. Какво може да направи този свят от обекти? Цялата вселена и всички богове са в служба на този единствен Господ. Цялата слава е за този Господ. Степента на собствената вяра определя резултатите. Ако аз съм Господът, каквото и да правя, е правилно. Дотолкова доколкото има цар (или ръководител на правителство) на място, управлението се извършва автоматично.
Не забравяй своето Себе. Не слизай от позицията “Аз съм Господът. Всичко това работи чрез Моята сила.” В отсъствието на такова убеждение, всичко е безполезно. Бог ли е създал този свят? Има ли някакъв закон без Господа? Няма закон за Този, който е отвъд всички закони. Няма и робство. Каквото и да каже Той, се случва. Колкото повече подхранваш убеждението, че ти си Себето, толкова по-могъщ ставаш. Човек винаги трябва да има безрезервна вяра в Учителя, в Себето. Тогава човек автоматично е свободен. Това са две сили. Учителят е бащата, а ученикът е детето. Когато станат едно, те стават по-велики от цялата вселена. След разбирането на Знанието на Себето, ако човек обожава Учителя, той е по-велик от човека с най-висша реализация. Моите думи ще бъдат толкова полезни, колкото изпълняващото желания дърво. За тези ученици на Учителя, които абсорбират моите проповеди като нектар, съдбата ще гарантира тяхното благополучие. На тях съдбата ще даде благополучие. Когато “Океанът на Знанието” е избит, нектарът на безсмъртието е попит от истинските ученици на Учителя, които имат пълна вяра в Него. (Препратка към хиндуистката митология, където е казано, че когато Океанът на Знанието е избит, “нектарът на безсмъртието” е произведен от него.) Това Знание ще даде плод само на тези, които са предано посветени поклонници на Учителя.