“Щом убеждението на човек стане твърдо установено в реализацията на Истината, неговата Сила се увеличава по пътя на Знанието. След това той трябва да се погрижи състоянието на Единство никога да не бъде нарушено.” (Дасбодх – Глава 10, Подглава 7)
Наистина, всичко е Брахман. Името и формата са фалшиви. Многобройните същества, къщи и т.н., които са видени, са все преходни. Вятърът, огънят, водата и т.н., съществуват поради Съзнанието, Жизнената Енергия. Всички същества възникват от земята и в крайна сметка се връщат в земята. Всичко е създадено от петте елемента, и връщайки се в тях, накрая всичко бива разтворено. Съзнанието е вятър. Водата и огънят и земята също са създадени от Съзнанието или Жизнената Енергия. Съзнанието е всичко. “Сарвам Кхалвидам Брахман,” всичко е Брахман (една от Махаваките от Ведите). Ако един от петте елемента отсъства, никое същество не може да живее. Петте елемента и Съзнанието (Себето) образуват шест съставки, които са необходими, за да накарат тялото да работи. Всичко това е пакет от тези шест съставки. Кой тогава е “Азът,” който е дошъл като седмия? Неговото име е невежество, концепция, Мая. Мая или илюзия означава, че всичко е фалшиво. Това, което “не е,” трябва да е фалшиво. Веднъж щом това е разбрано, дуалността изчезва.
Брахман е недуален. “Само Един съществува, няма друг.” Върховното Себе, Параматман, е едно единствено цяло, и без Неговото присъствие, никой обект не може да съществува. Всичко е Брахман. Ако имаше някакъв принцип, различен от Него, Бог би бил несъвършен. Несъвършеното е преходно. Това, което е несъвършено, не е Господът. Господът на света е само Един. “Ти” си никой. Да чувстваш, че си, е заблуда, невежество. Ако ти не си, нито някой друг е. Тези тела са храмове, съставени от кости и плът, и този, който пребивава вътре, е Бог. Този, който е разбрал, че няма нищо друго освен Единствения, е Джнани.
Да възприемаш един обект като нещо различно от това, което всъщност е, води до погрешна концепция за този обект. Когато ние сме Брахман, да мислим за себе си като за джива (индивид), е погрешна концепция. Защо Знанието ни се изплъзва? Това е поради силното убеждение за невъзможността му. Ако Гуруто каже: “Ти си Брахман, Ти си Това,” първоначално се появява съмнение. “Когато аз съм човек, как мога да бъда Брахман и как е възможно това, че всичко е Брахман?” Самата Мая е фалшива, така че този, който казва: “Аз говоря истината,” също е фалшив. Този, който говори истината, казва: “Има само Един, без втори.” Този, който е без съмнения и погрешни концепции, е “Йоги” (човек в единство с Бог). Само той е познал Себето, тъй като той разбира, че няма нищо, което съществува отделно от Единствения. Когато човек получи такова твърдо убеждение, той става свободен от всички грехове. Когато човек по този начин стане Господа, той става всемогъщ. Този, който има Брахмаджнана (Знанието на Брахман), възприема съпругата, къщата, света и т.н. като Брахман, тъй като не може да съществува обект без Брахман. Само такъв човек наистина е разбрал писанията и е получателят на милостта на Учителя.
Колкото по-големи са твоите съмнения и концепции, толкова по-далеч отиваш от Реалността. Ако не се отървеш от убеждението, че е невъзможно да се отървеш от съмнението, ти ще се мъчиш безсмислено. Брахмавидя (Знанието на Себето) е знанието за себе си, собствената Истинска Природа, лишено от съмнения. Изучаването или практиката са средствата за отърваване от убеждението за “невъзможността” да станеш свободен от съмнение и да постигнеш Знание. Когато си убеден в Истината, проповедите на Учителя са дали плод. “Когато убеждението стане твърдо, човек постига величие чрез Знание.” Ние постигаме Знанието, че ние сме Бог.