Глава 5: Появата на света

Когато “Знанието” започне да се раздвижва, възниква дейност или движение, и причинното тяло под формата на “пространството на Съзнанието” или Чидакаш е едновременно създадено. Тогава в последователност идва финото тяло и след това се появява грубото тяло. В метода на придобиване на Себе-Познание, който беше изложен по-рано, четирите стъпала, които са изкачени в последователност, са: 1) Грубото физическо тяло. 2) Финото тяло. 3) Причинното тяло. 4) Великото причинно тяло. Сега същата последователност е обърната: 1) Великото причинно тяло. 2) Причинното тяло. 3) Финото тяло. 4) Грубото физическо тяло.

Вместо Знанието да пребивава мирно в себе си, то започва да се раздвижва и започва да слиза надолу. На последните две стъпала, тези на финото и грубото тяло, не може да се стъпи, докато не се стъпи първо на третото стъпало, причинното тяло. Слизайки надолу от това “причинно състояние,” възникват последните две стъпала, финото и грубото тяло, и единствено върху тези стъпала е почувствана появата на света.

В крайна сметка, това, което се случва, е следното: Знанието, което съдържа появата на света, не е било в състояние напълно да унищожи невежеството. Помисли как светлината унищожава тъмнината, като по този начин ни дава знанието за обектите, които по-рано са били непознати, заради тъмнината. Подобно, светът се появява само защото причинното тяло го е поддържало или запазило в пространството. Докато появата на света се усеща както от Джнани (този, който е реализирал “Аз съм”) или от невежия, трябва да бъде разбрано, че невежеството все още се таи в една или друга форма. Разликата е, че невежеството не се появява за Джнани в тази конкретна форма (Джнани преживява невежеството като Знание). Докато Знанието не умре, невежеството не умира. Знанието и невежеството са сиамски близнаци, родени от илюзията (мая). И двете са родени, и двете умират по същото време. Ако едното е там, другото живее, а когато едното умре, другото повече не е. Тъй като това е Истината, ние ще видим как самото Знание умира. Преди Знанието във великото причинно тяло да умре, телата, които са под него, трябва да умрат. Тези четири тела умират в последователност. Когато гледаме към умиращ човек, ние не правим нищо друго освен да го гледаме. Ние не умираме заедно с него. По същия начин, ние можем спокойно да погледнем в себе си как тези четири тела умират.

Един принцип, който може да бъде лесно забелязан относно смъртта, е че когато растежът спре, разтварянето започва. Значението на това изявление е, че всеки път когато нещо спре да расте, то започва да се разпада и следва пътя на смъртта. Не е необходимо да се върши никаква работа за смъртта. Унищожаването е присъщо на растежа. В раждането, има смърт, а в смъртта, има раждане. Това е традицията на раждането и смъртта. Един обект, който е роден, умира от собствената си смърт, въпреки че може привидно да има някаква друга причина. Коренната причина за смъртта не е нищо друго освен раждането. Тези четири тела са дошли върху “Чистата Природа” и те трябва да умрат. Как умират? Ние ще видим. Смъртта на физическото грубо тяло според принципа “където има растеж, има унищожение”, никога не може да бъде избегната. Ако не днес, поне след сто години или след известно време, колкото и да е то. Грубото тяло расте до около двадесет и пет годишна възраст и след това тялото започва да се разпада, и бавно върви по “магистралата на смъртта,” докато един ден не стане жертва на смъртта. Тъй като грубото тяло е единствено физическата форма на финото тяло, може да се каже, че то няма отделно независимо съществуване. Едно дърво в неговата груба форма не е нищо друго освен резултата от неговото семе, което е фината форма. И двете форми на това дърво автоматично умират.

Финото тяло е семето на раждането и смъртта. Това семе не бива унищожено толкова лесно, колкото дървото. Неговият растеж е толкова огромен, че ако не е потърсен и унищожен чрез усилията на човек, то ще продължи да расте за неопределено време. Този растеж става причината за безкраен брой груби тела. Това е, което подлага едно същество на раждания в 8.4 милиона вида. Когато растежът на физическото тяло естествено спре, финото тяло не спира да расте. Тук човек чувства необходимостта от Садгуру, за да разбере как да спре растежа на финото тяло. Спирането на растежа на финото тяло от въображение и съмнения, означава отказване от мечтите и желанията. Желанията, мечтите, тревогите, въображението и т.н., са продуктите на ума. Задачата за разбиването им може да бъде направена само със собствения ум. Каквото е създадено от ума, не може да бъде унищожено от ръката и обратно, каквото е създадено от ръката, не може да бъде унищожено от ума. Всеки път, когато се опитаме насилствено да разбием тези мечти и желания, броят им изглежда само нараства. Умът е лекомислено непочтителен. Когато се опитаме да го обуздаем, той става по-развълнуван. Затова, за да спрем растежа на ума, Садгуру ни дава лекарството. “Ако се опиташ да бъдеш тих, постепенно въображението и съмненията се разтварят.” Когато едно малко пеленаче спи, ако наблюдаваш очите му за известно време, лесно можеш да научиш урок от него, как да останеш тих. Когато отиде да спи, ти ще видиш колко лесно заспива бебето, забравяйки себе си. Докато гледаш бебето, ти също можеш да влезеш в състоянието на забрава, лишено от фантазии, мечти, желания, тревоги и съмнения.

Докато един трън може да бъде изваден чрез трика на използване на друг трън, умът може да бъде разбит единствено с ума. Раждането и смъртта или появяването и изчезването, са двете противоположни страни на същото състояние на Съзнанието. Когато едното дойде, другото си отива и обратно, когато едното си отиде, другото идва. Смъртта умира от собствената си смърт като демона Бхасмасура, който поставя ръката си на собствената си глава, като по този начин унищожава себе си. Така, когато умът е разбит, състоянието, което е причинното тяло под формата на забрава, бива напълно изложено и стремящият се получава знанието на това състояние, наречено “забрава.” Лекарството е усърдно да се практикува помнене на инструкцията или повтарянето на мантрата, дадена от Гуруто. Щом човек започне да спира растежа на ума, той бавно тръгва по пътя на смъртта и постепенно може да бъде напълно унищожен. Освен това, изучаването и прилагането на практика на учението научено от Садгуру, трябва да бъде упорито. Например, щом едно дърво започне да изсъхва, дори ако човек се опитва да го запази зелено, то своевременно ще започне да се разпада, след това ще се изкорени и накрая ще падне. Дори ако човек започне да налага лапи върху него, да го боядисва и да се опитва да го възстановява отново и отново, ще дойде време, когато то ще рухне долу. По същия начин, ако умът бъде постоянно спиран да расте, един ден той автоматично ще се измори и ще се разпадне. Обаче, стремящият се не трябва да се изморява от практикуването.

По този начин, чрез постоянна практика, следващото тяло, причинното тяло, бива изложено след смъртта на финото тяло. Щом завесата на финото тяло е унищожена, то престава да функционира като покривало на причинното тяло, а причинното тяло автоматично бива изложено. Сега нека да видим как причинното тяло умира. Причинното тяло е производителя или бащата на финото тяло. Всеки път, когато някое състояние идва неканено (причинното тяло не е поканено), то е преживяно за кратко време, а щом потокът му се оттегли, то не е запомнено. Състоянието му, докато идва, е силно и растящо, обаче, щом потокът изчезне, то дори не е запомнено. След като е потопило всичко за кратък период от време, то започва да се разсейва и накрая става така сякаш изобщо не е било там и напълно изчезва. Когато едно човешко същество се е пекло на горещото слънце и след това се премести под хладната сянка на едно дърво, в този момент, потокът от хладния покой идва при него с такава сила, че той изпуска “смеха” като израз на радост. Това показва, че потокът от покой прелива отвътре, както и вън от него. Обаче, след известно време, този “смях” автоматично преминава и той лежи тихо, неосъзнат за неговото обкръжение. Подобно, когато фините качества на финото тяло, като бързането му и борбата му, станат сравнително по-малко, забравата под формата на спокойната празнота на причинното тяло е автоматично забравена. Когато това негативно състояние е отречено, това води само до отрицание. За да го убиеш, не се изисква меча на положителното изявление на “Аз съм.” Шри Самартха Рамдас е изяснил това чрез изявлението: “Негативното е отречено от собственото си отрицание.”

Когато състоянието на забрава е разтворено, четвъртото тяло, състоянието на Знание, което е състоянието Турия, бива изложено автоматично (Туриясвастха – съзнанието на “Съзнанието”). Това състояние на Знание идва при едно същество с помощта на какво? То идва във връзка със състоянието на невежество. Но дори това състояние на Знание, макар и много мощно, също се разтваря накрая. Когато човек придобие Знание, е необходимо Знанието също да бъде разтворено. Това, което идва, трябва да си отиде. Когато невежеството идва, също така и Знанието идва. Така, когато Знанието, което е великото причинно тяло, умре, Парабрахман, който е вътрешно присъщ във всички четири тела, е изложен. Този Парабрахман е “Това”, което никога не е родено и никога не умира. След като всяко съответно тяло умре, “Този”, който вижда смъртта на всички тези тела и все пак остава, е твоята Истинска Природа.

Господ Кришна е казал в Бхагавад Гита, “Аз създадох четири вида касти.” Това може да бъде субект на преживяване за всяко човешко същество в собственото му себе. “Моето сътворение е разделено на четири части и тези части са разделени според тяхното качество и карма (дейност). Четирите касти са брахмана (брамин; свещеник), кшатрия (воин), вайшя (търговец) и шудра (работник).” Четирите тела могат да бъдат разгледани в същия ред. Великото причинно тяло е от кастата на брамина, причинното тяло е от кастата на воина, финото тяло е от кастата на търговеца и грубото тяло е от кастата на работника. По този начин, Параматман е бил разпръснат в тези части вътре в Себе си. Грубото тяло е тежко и е инструмент, използван за служба и труд, и следователно то е кастата шудра (работник). Седейки на матрака на грубото тяло, поемайки баланса в свои ръце и управлявайки работата на целия свят, интелектът (буддхи), който сравнява нещата като добри и лоши, големи и малки, използва “работника” (грубото тяло) като слуга, за да извършва нещата както иска, тъй като той е господарят. По тази причина, това фино тяло е кастата вайшя (търговец). Сега погледни към смелите действия на причинното тяло. Причинното тяло установява своето царство, като поглъща цялото богатство под формата на света, което е било натрупано по силата на капитала от желания, фантазии, мечти и съмнения. То също така поглъща служителите под формата на грубото и финото тяло. Тази причинност, която е тотално унищожение, е отношението на един воин и следователно състоянието на причинното тяло е това на кастата кшатрия (воин).

Сега, това, което остава, е само великото причинно тяло (кастата брамин). В това тяло има пълно пренебрегване на всички останали три тела. “Аз нямам нищо общо с грубото тяло, което полага тежък труд и умира. Нито пък имам нещо общо с този търговец под формата на интелект, който търгува с идеи и мечти, и хвърля обширната панорама на света. Аз също така нямам нищо общо с воина под формата на причинното тяло, което седи тихо, сякаш нищо не се е случило, след като е убило както финото тяло, така и грубото тяло. Всички те може да не правят нищо, или пък нека грубото тяло да стене от тежък труд и нека финото тяло да извършва работата със света и нека причинното тяло да води война срещу тези две. Какво общо имам с което и да е от тях?” Има една поговорка: “Мисли за Себето (Рама) и остави светът да се бие.” Знаейки това много добре, великото причинно тяло продължава да разгласява Ведическите думи “Аз съм Брахман, Ахам Брахмасми,” и седи тихо на собствената си земя, стигайки високото стъпало на обителта на Брахман. Този брахмана (брамин) е много ортодоксален относно докосването от друга каста и не може да толерира докосването от друго тяло. Другите тела гледат на великото причинно тяло с голямо уважение и мажат главите си с прахта от нозете му. От гледната точна на Виджнана (Върховното Знание или Крайната Реалност), дори ако това велико причинно тяло стане замърсено, бидейки в контакт с другите тела, то все още е най-свещеното и най-висшето във всичките три свята (трите тела, състоянията на будност, дълбок сън и невежество).

Грубото тяло е “материалният свят” (сварга лока), финото тяло е “светът на раждането и смъртта” (мритю лока) и причинното тяло е “отвъдният свят” (патала лока). Великото причинно тяло е Брахман. Тези тела са разделени според техните качества, а тези светове са познати чрез тези качества. Грубото тяло е сварга лока и седи върху, или покрива другите светове. Всякакви видове външни удоволствия и дейности се преживяват в този свят. Прекрасните градини и красивите гори са създадени само за този свят, а царящото божество тук е Брахма Дева, Творецът, чието основно качество е дейност или раджас гуна. Светът под този, е света на смъртта и раждането, наречен мритю лока. В тази лока има голяма фабрика за раждане и смърт, където качествата на появяването и изчезването непрекъснато са в ход. Този непрекъснат процес не е нищо друго освен изгряването (раждането) и залязването (смъртта) на умствените модификации. По този начин, човек се ражда много пъти и умира много пъти в същия ден.

Всеки трябва да си държи сметка за ражданията и преражданията. Всяка идея произвежда видима поява, а когато тази идея залезе, появата също залязва. По този начин, когато идеите спрат, това е краят на една епоха или калпанта (финалното разтваряне на концепциите). Това се преживява непрекъснато във финото тяло. Писателите на писания са приели принципа на сътворението и появата. Те са заявили, че щом една идея изгрее, светът изгрява, а когато идеята залезе, светът залязва. Докато финото тяло под формата на мритю лока не бъде перманентно унищожено и погребано, стотици епохи със сигурност ще изгряват и залязват. Следователно, човек трябва да има такава смърт, която елиминира въобще по-нататъшната необходимост от раждане, и да живее в собствената “Истинска Природа” по такъв начин, че да няма страх от някакво по-нататъшно преживяване на умиране. Да бъде. Каквото трябва да се случи, ще се случи, но дотогава е сигурно, че тази мритю лока държи устата си широко отворена за добре дошъл. Жилището на финото тяло е “вътрешният ум,” който е познат като “Антахкарана” или Съзнание. Царящото божество тук е Вишну и Той подхранва света.

(Антахкарана е дума, която всъщност няма нито една еквивалентна английска дума и е трудно да се дефинира. Шри Сиддхарамешвар използва тази дума често в много от разговорите си, така че тя си гарантира някакво основно обяснение. Тя обикновено се счита за “Седалището на Съзнанието”, което е искрата или генезиса на финото проявление, възникващо от Безформеното Съществуване. То се характеризира с движението на атрибутите, възникващи от лишеното от атрибути Съзнание. Човек може да каже, че това е източникът на ума или собственият най-съкровен ум, или най-съкровеното сърце. Това е произходът на твърдението за обективност. Това е умът в най-финия му вид. Шри Сиддхарамешвар Махарадж е казал относно това: “Вътрешният ум на всеки е един и същ, докато техните умове са различни.” В целия този текст това е преведено като “вътрешен ум” за съгласуваност.)

Светът под това знание на вътрешния ум е патала лока (отвъдния свят), който е причинното тяло във формата на забрава. В патала лока има пълна тъмнина на невежество. Унищожителят, “Рудра” (Шива), който е с качеството на невежество или тамас, е царящото божество тук. Над тези три е великото причинно тяло, което е най-висшето тяло и следователно е по-висше от тези три свята. Царящото божество тук е “Чистото Знание.” Това Знание властва тук и е Богът на всички богове. От този Бог са произведени всички светове и Той е наречен “Господът на трите свята,” (Трайлокянатх). Брахмана (Знаещият Брахман; кастата на брамина) е Гуруто на всички касти и следователно е поставен най-високо сред тях. Това му дава статуса на Учител. Този Брахмана не позволява дори на сянката на невежеството да падне върху Него. Нещо повече, той отказва дори да бъде замърсен от ума и интелекта. Така че, откажи се от идеята, че Той някога ще прегърне трупа на грубото тяло. Този ортодоксален чист Брамин под формата на “Чисто Съзнание” или “Вселенско Космическо Съзнание” не допуска дори и един вмешател в своето велико причинно тяло. Следователно, трябва да бъде разбрано, че нито едно от тези тела или касти (воин/причинно тяло; търговец/фино тяло; работник/грубо тяло), никога не може да влезе в Неговата обител. Това означава, че грубото и финото тяло никога не могат да влязат във великото причинно тяло. Тези тела (касти) не могат да направят нищо без помощта на този Брахмана, Първичното Знание “Аз съм.” Всички техни добри и лоши действия, или работи, продължават, единствено с подкрепата и силата на този Брахмана. По това време, Брахмана излиза от своето жилище и изпълнява работата на тези три касти. Щом работата е свършена, той се очиства от всякакви следи от тях, точно пред прага им, и едва тогава се връща в Своето “Собствено Жилище.”

Брахман е богат със Знание. Ето защо той е наречен Ведо Нараяна (Знанието, което е Бог, пребиваващ във всички). Той знае всички три времена (началото, средата и края) и Той има характеристика на Сандхя, която е пространството между две мисли. Той е обожаван от всички хора и затова също е наречен Господа на света. Хората от всички касти и веруюта обожават този Бог, независимо дали са осъзнати за това или не. Поклонникът може да бъде индуист, мюсюлманин, християнин, джаин, парси или будист. Той може да бъде от която и да е страна като Иран, Турция и т.н., и все пак той обожава само този Единствен Бог, който и да е той. Той не може да избегне това.

Когато този Единствен Бог е гладен, всякакви видове храни и напитки са Му предложени. Има матраци с възглавници направени като легла, готови за Него, за да спи. Ако Той чувства, че Му се пътува, има коли, самолети и много други видове транспорт, готови за Него. За да бъде снабден с ароматни гирлянди, има много дървета и лозя, които разцъфтяват, отрупани с цветя. Всички слуги и съгледвачи са готови да Му се подчиняват със събрани длани. Съпругата, децата и дворците са за Неговото забавление и те също така са Неговото жилище. Бог пребивава в най-съкровеното сърце на всички същества и получава всички различни видове служене, които са Му предоставени. Обаче, въпреки Неговото величие и вездесъщност, ние считаме тялото за Бог и му предлагаме всякакви видове услуги. Невежите хора са приели тази погрешна идея и са разбрали неправилно цялата афера. Именно тази идея е отделила Бог от неговия поклонник. От какво има да се изумяваш?

Тези, които извършват някакви действия, ги извършват без друга причина, освен поради обожанието, което Му е предоставено. Този Велик Бог (Махадева) постоянно се наслаждава на потока от всички обекти на сетивата под формата на звук, форми, допир, вкус и миризма. Той получава всичко, което е с природата на петте инструмента на сетивата на действие и петте инструмента на знание. Този поклонник, който разбира тайната на този Велик Бог, Махадева, е наистина славен. Всички действия на такъв поклонник са естествено посветени на Брахман. Пчелите, птиците, насекомите и дори мравките обожават този Бог. Обаче, те нямат интелекта, за да разберат това, така че не могат да бъдат обвинявани за тяхното невежество. Все пак, наистина е жалко, че интелигентното човешко същество не разбира, че всички негови ежедневни и случайни действия, са само в името на този Единствен Бог. Колко много жалко е това.

Този Бог е същият като “царя на Знанието”, който, докато поглъща хапка храна, я вкусва и ѝ се наслаждава. Именно Той е, който прави разлика между благоухание и зловоние. Именно Той е, който разбира кой звук е приятен за ухото и кой звук е груб. Именно Той е, който наблюдава разликата между красива или свирепа и грозна форма. Именно Той е, който разбира лекото и силно докосване. Той винаги присъства, господствайки върховно в сърцето на всяко същество. Колко абсолютно погрешна е идеята, че ние обожаваме някой друг Бог, освен Този. Просто помисли кой Бог е обожаван, когато християните обожават Христос, индуистите обожават Вишну или Шива, парсите обожават техния Заратустра или будистите техния Буддха? Не обожават ли просто труповете на тези споменати Богове? Обаче, какво е чувството на поклонника, който обожава? Попитай някой от която и да е религия “опиши своя Бог,” и те ще отговорят “моят Бог е Съзнателен, Сияен, Солиден, Всезнаещ, Вездесъщ и Всемогъщ. Той оживява всичко и притежава всичко. Той е без раждане и без смърт.” Ще каже ли някой, че неговият Бог е камък или скала, или кал, или метал, или тежък, тъп и празен без Съзнание, или че е слаб, сляп или глух?

От това е ясно, че независимо дали е Христос, Вишну, Буддха, Заратустра или какъвто и Бог да е, Неговата природа ще бъде пълна със Съзнание и Той е пълен с “качествата на Бог.” Ако някой притежава всички тези качества, тогава индикацията е, че Той е Абсолютния Параматман. Той е Бог под формата на “Знание”, което присъства в сърцето на всички. Единствено този Бог е, който е пребивавал в Мохамед и сърцето на Христос е бил проникнат също от този Единствен Бог. Само чрез този Бог качеството на Вишну (Защитника) е било поддържано, а не чрез някой друг Бог. За всеки поклонник, който и да е той, който обожава някой Бог, това обожаване е обожаването на това “Единствено Вътрешно Себе.” Поклонението направено към каквито и да е други богове, отива само при този Единствен Бог, (нашата собствена Себе Природа). Това е “Абсолютната Истина.”

Формите на всички гореспоменати Богове, са единствено храмове на този “Единствен Бог.” Всички имена принадлежат на Неговите храмове (тела). Той присъства в най-вътрешната обител на всички тези форми. Той седи във всички форми на всички същества и приема всички техни обожавания. Каквито и действия да са извършени от грубото тяло и каквото и въображение или желания, или концепции, или съмнения, които са прекосили ума, се случват заради този Бог, за да го удовлетворят. Ако разпознаеш само това, твоята работа е свършена. Всички вие правите нещо чрез вашето тяло или ум. Ако кажете: “Ние не искаме да правим това,” не можете да спрете да го правите. Обаче, каквото и да правите, извършителят и наслаждаващият се на вашите дела е единствено Бог (Себето). Само този факт трябва да бъде разпознат във всяко движение. Всички благоприятни и неблагоприятни действия по този начин стават посветени на Брахман, а стремящият се остава абсолютно свободен. Това е, което е наречено “жертвата чрез Знанието” (Джнана Ядня).

Когато идваш и си отиваш, говориш или преглъщаш, когато даваш или вземаш, стоиш прав или седиш, извършваш някакво действие у дома или навън, или си в леглото, наслаждавайки се на секс, отхвърли всяко чувство на срам или вършителство, и мисли само за Бог. Именно “Единното Знание” играе във всяка точка. Да съзерцаваш това, означава да съзерцаваш Бог. Телесното съзнание трябва да се превърне в Себе-Съзнание. Решението, че единствено Себето извършва всичко, е само по себе си състоянието на Освобождение. Това е съветът, даден от Самартха Рамдас. Дори Светецът Тукарам е помолил за този дар от Бог. “Нека никога, никога да не те забравя.” Подобно, ние също никога не трябва да забравяме Себето. Тогава със сигурност спасението е в твоите нозе. Тъй като това въже, под формата на ума, е било завъртяно в посока на телесното съзнание, сега то трябва да бъде завъртяно в обратната посока на Себе-Съзнанието. Когато въжето бъде размотано, вървите ще бъдат издухани от вятъра и няма да остане нищо, което да бъде наречено “въже.”

Когато един винт е завинтен, той трябва да бъде завъртян в обратната посока, за да излезе. Подобно, що се отнася до телесното съзнание, ако умът, който е ръководен от интелекта, е насочен към Себето, той бива абсорбиран в Себето. Тъй като умът е насочен към Единствения Бог, Господ Рама, той бива абсорбиран в Рама. Самият ум става Рама и нищо не остава под формата на ума, вътре или вън или където и да е, и той става едно с формата на Рама. Вземи този съвет и ще видиш това сам за себе си. За да разбереш по-добре как “Единното Чисто Знание” си играе, трябва само да излезеш от къщата и да погледнеш луната. С каква скорост Чистото Съзнание се втурва към луната от прозореца на твоя ум? Виж как то прониква цялото небе за част от секундата. Опитай това.

Умът има ли толкова голяма скорост? Умът е получил скоростта на осъзнатостта на луната, само чрез помощта на това “Знание.” Където и да отива умът, Съзнанието е вече там. Какво чудо е тогава, че движението на ума изглежда заседнало в това Съзнание. Трябва само да отвориш клепачите си и “Знанието” (Съзнание) едновременно прониква цялото небе, широтата, която съдържа множеството звезди и луната. Вместо да казваме, че то прониква, по-добре е да се каже, че то вече е проникнало цялото, което се преживява сега.

Когато Съзнанието пътува от окото към луната и човек го разпознава като луната, това е обективното знание. В този пример, луната е обектът, а Съзнанието приема нейната форма веднага след като разбере, че то е луната. Ако има облак пред луната, Съзнанието приема формата на облака и е видяно като този обект. Така, Съзнанието прониква облака и знае облака като обект.