“Процесите на сътворение, поддържане и унищожение бяха обяснени. Върховното Себе, Параматман, е без атрибути и без форма. То е такова, каквото е.” (Дасбодх – Глава 10, Подглава 6)
Какво имаме предвид под сътворението, поддържането и унищожението на света? Какво имаме предвид под духовно разбиране? Четиринадесетте потока на изучаване и шестдесет и четирите вида изкуства са все заради печелене на собственото препитание, за светското съществуване. Когато не знаем лека за нашата болка, от страх, ние приемаме лекарство от лекаря. Лекарите са учили за медицина за тяхното препитание. Това е светско знание. Глупостта на глупаците облагодетелства мъдрите. Изучаването, предназначено за печелене на пари чрез зарибяване или по мошенически начин за препитание, е наречено авидя (неистинско знание). Мотивацията както за учителя, така и за ученика, докато предават такъв тип ученост, е да получат някаква облага.
Какво означава разбирането на Себето или истинското знание? То е относно това как е създаден този свят, как работи той и неговото бъдещо състояние. Кой е единственият Бог, който е преди всичко? (Един светски човек няма нищо общо с този тип изучаване.) Истинското знание се занимава със състоянието на всички същества и създателя на всички същества. Да прекараш живота си, грижейки се само за стомаха, е да се държиш като животно, и това е за малодушни хора. Вие, хора, не мислите. Да мислиш за велики неща, като например духовно знание, е за великодушни хора. В духовното изучаване се преподава знанието за Себето и космоса и е наречено “истинско знание” (Садвидя).
Тук стремящият се пита Учителя за собствената си идентичност и тази на Бог. Учителят започва да обяснява на стремящия се, както следва: “Ти не си извън тялото. Затова различи между това, което е Себето и това, което не е Себето, и отхвърли всички тези неща, които не си. Тогава ще разбереш кой съм аз и кой си ти.” В училище ние сме обучавани на събиране и изваждане. Тук също трябва да се научиш да изваждаш. Извади ума и интелекта и останалите компоненти на финото тяло, и тогава само невежеството (причинното тяло) остава. Ти това ли си? Ако оставиш настрана и това, какво остава? Ако оставиш настрана това “нищо” или невежество, Този, който оставя настрана всичко, остава, и това е истинското “ти.” Ти си Чистото Знание, което свидетелства всичко, и което казва “Аз.” “Ти си Това.” Природата на това “Ти” е Абсолютно Знание или “Кевала Джнана.” Този, който знае това, е Джнани, реализиран, а този, който се отъждествява с тялото, е невеж. Нашето Битие е въплъщението на Знанието. “Това си Ти.” Наречи го “Аз,” наречи го “Бог” или го наречи “Шива.” Този, който казва, че е Знание, е Шива, а този, който казва, че е тялото, е джива (невежо същество). Аз съм “Осъзнатостта” или Съзнанието, което прониква фона на собствената мисъл, а когато това изчезне за известно време, това състояние е наречено дълбок сън. Тази Осъзнатост е наречена Бог, тъй като в нея е цялото възможно величие. Понеже аз съществувам, другите обекти изглеждат реални, в противен случай всичко е без стойност.
Този, който дава божественост на светския “бог,” пребивава в сърцето. Именно този Бог е, който трябва да бъде обличан, обожаван и да му се дават дарове. “Аз съм Бог” и именно на мен светът дължи своето величие. Ако този, който казва “Аз,”напусне тялото, тогава животът губи своето значение. На санскритски език “Омкар” означава “Аз съм.” Целият свят е създаден от това “АУМ” или “Аз съм – ност.” Произходът на думите или звука, е наречен “АУМ.” Брахман е този, от когото е възникнала “Аз съм – ността.” “АУМ” е с природата на Знание, а “ахам” (егото) или “Аз съм индивид,” е невежество. Абсолютната Реалност е там, където както Знанието, така и неговото противоположно „невежество“ отсъстват. Там, където както Знанието, така и невежеството отсъстват, това е моето Себе.
Знанието или невежеството никога не могат да бъдат част от Абсолютната Реалност. Нуждаем ли се от лампа, за да видим себе си? Само когато трябва да говорим с другите, ние трябва да кажем “Аз съм.” Ние никога не казваме на себе си “Аз съм.” Когато човек се събуди от дълбок сън, “Аз съм - ността” бива напълно изложена. Когато дори това “Аз съм” е отдадено, резултатът е наречен Абсолютна Реалност. Четвъртото състояние, или Турия, е състоянието, в което човек казва “Аз съм Знание.” “Ту” означава “ти,” а “рахя” означава “да останеш.” По време на дълбок сън човек не е съзнателен за нищо, включително и момента, когато дълбокият сън те застигне. Абсолютната реалност е отвъд състоянието на дълбок сън. В нашето естествено съществуване няма нито “Осъзнатост,” нито “невежество.” Няма нито пространство, нито каквато и да е друга концепция в нашето естествено състояние. Чистата Осъзнатост, знанието “Аз съм,” се появява, и това е наречено Бог. Да знаеш означава да станеш Бог. Когато тази осъзнатост се концептуализира, цялото проявление става осезаемо, а когато всички концепции са изоставени, цялото проявление загива.
Докато се държиш за проявлението, то съществува. Веднъж щом го оставиш, то просто изчезва. По време на дълбок сън ти оставяш всички сетива, обекти, ума, интелекта и т.н., и след като се събудиш отново, ти ги сграбчваш. Тялото може да бъде определено като инкарнацията (Аватар; слизането) на Бог. По този начин сътворението, поддържането и унищожението идват върху теб. Нищо не се е случило на теб. Хранейки се с тамаринд, стана ли кисел, или хранейки се със захар, стана ли сладък? Захарта е имала сладък вкус и е изчезнала. Ти оставаш такъв, какъвто си бил.
Всички тела са дошли върху Чистото Знание на “Аз съм,” като сцени на екран и в крайна сметка са изчезнали. Какво могат да ти направят? Въпреки че разградената храна във формата на екскременти е вътре в тялото, някога безпокояла ли те е? Атрибутите (гуните) означават това, което не е. Ако екскрементите в твоето тяло не те засягат, какво могат да ти направят атрибутите на тялото? Тъй като умът, интелектът и т.н., които присъстват в тялото, не могат да те засегнат, не стои въпросът за качества, като например грях и заслуга, които да те засягат.
Умът е създал концепции като Брахма, Вишну и Шива, и им е отредил съответно задълженията на сътворение, поддържане и унищожение. Умът е дал на Господ Вишну четири ръце, а на Господ Шива гол външен вид с пепел на челото му. Накрая, когато умът се е опитал да съзерцава върху това кой е Себето, Господът на всичко, той се е провалил. Лишеното от атрибути Себе никога не може да натрупа някакъв грях или заслуга, които са само атрибути, окачествени от ума. Тъй като умът не може да схване Себето, Себето, което е “Аз,” е наречено “Кайлаша Лока,” мястото, където всички тела приключват. (“Кай” означава тяло, “ла” означава “лая” или разтваряне, а “асти” означава съществуване. Оттук “Кайлаша” означава това, което остава след разтварянето на всички тела.) Грубото тяло, което трябва да умре, е светът на тленността. Финото тяло, което се наслаждава на удоволствие, е “раят.” Причинното тяло, където има тъмнина (невежество), е долният свят. А великото причинно тяло е светът на “Знанието.” Отвъд тези четири тела си ти, Абсолютната Реалност.
Ти си винаги такъв, какъвто си, без никаква промяна. Независимо дали състоянията на будност, дълбок сън или някакви други неща идват върху теб, това няма значение за теб. Ти си винаги изначалното нещо, преди всичко. Сътворението и унищожението не те засягат. “Осъзнатостта” в теб изчезва, точно както вятърът изчезва в пространството. Ти (Абсолютната Реалност) си винаги без никакво изкривяване и нямаш разтваряне по което и да е време. Дори един невеж човек изследва относно предишното си раждане. Това доказва, че ти си съществувал и преди. Каквото и да се появява, накрая изчезва. Накрая всичко е разтворено, но ти съществуваш вечно. Този, който е разбрал това, е реализираният. Заблуденият не може да разбере това. Само ако човек търси знание от Учителя, той може да разбере. Човек трябва да разпознае Този, който няма такава заблуда. Аз ще ти кажа един “признак,” за да Го разпознаеш. Той е този, който не е претърпял промяна или изкривяване. Каквото и да се появява, е само заблуда. Там, където всички концепции са отхвърлени, това е краят на вселената.
Все е заблуда да казваш аз, ти, бог, демон и т.н. Дори молитвата е заблуда. Ако “способността за знаене” концептуализира, тогава всичко изглежда добре. Ако човек концептуализира чрез невежество, тогава са видени лоши неща (като например призраци). Виждащият принадлежи на страната на петте Пандави, а видяното принадлежи на страната на Кауравите (от Махабхарата). Каурава означава тези, които процъфтяват (“Раванна”) в тялото “Кая”. В това, което е видяно, се появяват човешки същества, животни, богове, демони, аз, ти, обожаващ, обожавано и т.н. Всичко това е заблуда. Когато тази заблуда изчезне, само Себето остава. Тъй като илюзията е израснала много гъсто върху Себето, човек не може да го реализира. Този, който разбира, че всичко това е заблуда, е реализираният. Заблуденият приема света за истински и затова тръгва да търси само храна и материално удовлетворение. Те не успяват да осъзнаят, че това е заблуда. Дори Бог и неговото обожание са заблуда.
Докато човек не получи знанието на Себето, той не може да предскаже по какъв начин ще бъде заблуден. Умът измисля много неща и са използвани различни трикове. Ако умът направи човек аскет, тогава на него му харесва да му растат нокти, да ходи гол, да се храни само с листа или да прибягва до гладуване, да потиска сетивата и т.н. Такива концепции възникват в ума. Този, от чийто ум всички концепции за добро и лошо са загубили значението си, е истинският аскет. Ако човек отдава значение на някакво конкретно нещо, тогава той е отблъснат от собствената истинска природа. За този, който знае истинската си природа, няма значение дали яде няколко пъти на ден или пости, дали спи на царско легло или в канавка. Той знае, че всичко това са само телесни неща.
Този, който знае Себето, е истински “реализираният.” Ти трябва да разпознаеш този, който няма заблуда. Един реализиран човек е този, който знае, че неговото Себе е единствената истина, и че всичко останало е просто игра на мисли. Заблуда е да търсиш нещо (навън), когато то е вътре в нас. Заблуда е да мислиш за добра или лоша поличба, или да се молиш за душата на мъртвец да почива в мир. Понякога този, който е въвлечен в различни ритуали, предписани от религията, заблуждава себе си, и вярвайки, че е реализиран човек, вместо да предава знание, прави точно обратното. Да предаваш знание без преживяване е също заблуда. Този, който извършва йога, без да знае Себето, страда ненужно за това, което е направил в предишен живот. Ако не е искал да извършва йога в предишния си живот, той няма да получи такива желания. Всичко това са заблуди. Какво трябва да избереш от илюзията? Всичко освен твоето истинско Себе, което е без атрибути, всичко останало е заблуда.
Хората чувстват, че ако човек обожава храма самадхи (мавзолея) на един реализиран човек, се случват чудеса и собствените желания са изпълнени. Само този, който е свободен от всички подобни мисли, реализира Себето. Този, който няма заблуда, е наистина рядкост. Този, който реализира, е мъдър, а всички останали са луди. Приемайки човешко раждане, този, който не е получил върховното преживяване, е пропилял живота си.
Преживяването на Истината е крайното доказателство. Ако се позоваваш само на логическо заключение, то само ще ти пречи. Невежеството обвързва всички човешки същества. Някои искат да реализират Абсолютната Реалност чрез ритуали и различни други техники за наказване на тялото. Те са в смут поради собствените си поводи за оплаквания и вехнат, никога удовлетворени. Всички в света страдат от нещастие, въпреки че не го показват външно. Светът страда от болест, която никой не може да идентифицира. Този, който се срамува да признае това, извършва самоубийство. Дори ако приемеш за даденост, че проявеният свят е истински, природата те учи, че грешиш. Правилният подход е искрено да търсиш и да получиш знание от Учителя. В противен случай, този, който е загубил заблудата да остане облечен, след това страда от заблудата да остане гол. Накратко, заблуди от всякакъв вид засягат един или друг. Само този, чийто ум е избавен от всички заблуди, е свободен от съмнение.
Абхиманю (синът на Арджуна, един от Пандавите) означава гордост (Абхимаан). Човек може да влезе в кръга на това светско съществуване чрез гордост (его), но той не може да излезе от него чрез его. (Във войната Махабхарата, Абхиманю навлиза в кръгообразната военна формация, създадена от армията Каурава, но не знае как да излезе от нея.) Само един истински ученик на Учителя може да излезе от цикъла на светските и също и духовните идеи. Този, който се придържа към Себето, постига реализация. Човек трябва искрено да прави това, което Учителят казва. След като се е установил в Чистата Осъзнатост, ако гордостта дойде, човек потъва в невежество. Добре е да знаеш Себето и създателят на това проявление. Ако човек само прави заключения относно Себето, без практика и преживяване, тогава цялото му духовно знание е загуба. При отсъствието на преживяване относно Себето и отрупан със всякакви съмнения относно Себето, човек се бори да спаси себе си от украшенията на това светско съществуване. Твърдото убеждение за собствената истинска природа е най-доброто. Този, който има съмнения, е паднал човек.
Аз предадох това знание, за да могат хората да бъдат просветлени. Открий кой е “вършителят.” Този, който не е разбрал откъде възниква илюзията, трябва да съзерцава върху това с бдителен ум.