“Слушателите трябва да знаят, че когато трите божества, Брахма, Вишну и Шива заспят, това е, което се нарича разтварянето на вселената чрез дълбок сън.” (Дасбодх – Глава 10, Подглава 5)
Не си мисли, че всъщност има някакво същество, което създава, закриля или унищожава. Брахма, Вишну и Шива изглежда, че съществуват само поради Себето. Докато Себето присъства, знанието и невежеството (отсъствието на знание) присъстват в тялото. Веднъж щом Себето напусне (тялото), както знанието, така и невежеството изчезват. Така Брахман е естественото състояние, където няма знание, няма спомняне, няма забрава. Помненето на Себето без каквото и да е съзнателно възприятие, е наречено импулсът на знанието или осъзнатостта. Пробуждането на “Аз съм” означава “Аз съм всичко.” Когато осъзнатостта стане осъзната за себе си, тя поражда импулса на “ахам” или “аз.” В източника на този импулс е Мая (илюзията). Това, което не е, никога не е било там. В началото има смущение в Себето. Ние наричаме една малка част в нашето Себе “аз”, а това, което остава, наричаме “сън.” Импулсът да знаеш е ваю или воля. Самото това е Първичната илюзия. Това е с природата на ваю или вятър. Коренът на всичко, обаче, е Есенцията (Брахман). По-късно идват Боговете, Нараяна и т.н. Това са само имена.
Ученикът след това попита: “Кажи ни отново как е бил създаден светът?” Способността за осъзнаване или знаене на “Аз съм” е Ишвара или Бог. Когато същата способност за осъзнаване се използва за виждане на външния свят, се появява дживата (индивидът). Първо идва невежеството на Себето. Това е Рудра. Вишну не е нищо друго освен Вътрешното Себе, Съзнанието. “Да знаеш” е Вишну. Когато Вишну гледа към външния свят, Той става джива, като по този начин попада в робство. Затова той бива завладян от светски неща. Той става Мая във формата на Лакшми.
Дживата приема тримата богове, Брахма, Вишну и Шива, чрез собственото си въображение. Преди тези богове е Бог, Ишвара, Брахман. И трите богове са без никакво физическо тяло, точно както съществата в един сън са концептуални. Хиранягарбха означава онзи без тяло. Това е творението, идващо от изначалната концепция (първият принцип, “Аз съм”). Когато една концепция стане груба, тя става това грубо творение. Творението, което виждаме, е обективно, грубо. Когато една концепция или чувство се вкорени, петте елемента също се затвърждават. Ако концепцията е взета за неистинска и е анализирана правилно, тогава всичко е като прах. Този прах е причинен от вятъра, а вятърът (ваю) е Съзнание или движение.
Когато спим, светът загива (разтваряне чрез дълбок сън) по същия начин, по който загива, когато умрем (разтваряне чрез смърт). Обаче, разтварянето на света чрез различаване е наречено петото разтваряне. Ако петте елемента са разтворени чрез различаване, разтварянето е мигновено. Този, който разтваря всичко с различаване, е реализиран човек. Когато всичко е разтворено чрез различаване, само Себето остава. Докато вземаме света за истински, петте елемента са като призраци в тъмнината. Когато съзерцаваме върху Знанието (“Аз съм”), само Себето остава. Това може да бъде преживяно. Четири от видовете разтваряне са според правилата на творението, но петото разтваряне е чрез различаване. Когато човек различава, всички богове, божества и призраци изчезват. Ти си Себето, което остава, а всичко останало е неистинско. Всички тези призраци побягват през дванадесетте изхода. Дванадесетте изхода означават десетте сетива, ума и интелекта. Всички сетива могат да преживеят това разтваряне. Този феноменален свят е възникнал поради невнимание и ти си повярвал, че е реален. Съответно, неговото унищожение ще дойде чрез правилно съзерцание или различаване.
Погрешна концепция е, че има наказание след смъртта. В хиндуистката митология, Вишну е в седемте морета, което означава, че това тяло е съставено от седем същности, наречени “Дхату” (покрития или слоеве) и в тези слоеве присъства Вишну във формата на Себето. Този, който не вярва, че всичко това е вярно, е “Агасти.” (Агасти; “гасти” означава вярно.) Докато не срещнеш реализиран човек и той не изкорени страха в теб, ти ще чувстваш, че всичко това е вярно. Няма грях или добродетел, които не са известни на ума. Грях е невежеството, а добродетел е Знанието, дошло чрез изследването на “Кой съм аз?” Да мислим за това, какво е този свят и да анализираме нашето съществуване, е Знание.