“Стремящият се попита: ‘Вътрешният ум на всички един ли е или е отделен?’ Всеки трябва да чуе отговора на това, това трябва да бъде изчерпателно обяснено.” (Дасбодх – Глава 10, Подглава 1)
Стремящият се попита: “Писанията казват, че вътрешният ум на всеки (антахкарана) е един. Това истина ли е или е лъжа?” “Вътрешен ум” означава знанието или осъзнатостта. Змията “знае” и се впуска да ухапе човек, и човекът също “знае,” така че той побягва. Ако някой дойде да я убие, змията побягва. Способността за знаене е сходна и в двете същества. Така че и за двете, вътрешният ум е един и същ. Ако водата е излята в дори сто съда, водата е една и съща. Това е известен факт. Знаещото Себе е едно и също във всички. Сетивата като слух, обоняние и т.н. са едни и същи във всички (способността за знаене чрез специфичните сетивни органи е обща за всички).
Харесванията и нехаресванията може и да зависят от индивида, но вътрешният ум е един и същ. Всички същества се хранят съзнателно, страхуват се съзнателно, крият се и преживяват това феноменално съществуване. Осъзнатостта е една и съща във всички създания, било то големи или малки. Няма нито едно същество, което съществува без осъзнатост (чувството да бъдеш съзнателен). Вътрешното Себе поддържа всичко. Така в хиндуистката митология, Господ Вишну (който символизира Вътрешното Себе) е закрилникът на всички създания.
Невежото същество или това без осъзнатост, загива. Рудра (разрушителният аспект на Шива в хиндуистката митология) е унищожителят. Тъй като правилният лек не е намерен, смъртта настъпва. Тези, които описват това като съдба, са абсолютни глупаци. Ако не се храниш, ще умреш. Това е очевиден факт. Ако се измориш да ядеш една и съща храна и ядеш само малко количество, растежът на тялото ще бъде забавен. Ако знаеш правилния лек, можеш да избегнеш стотици умирания. Да не мислиш за правилния лек е невежество. Ето защо е казано, че невежеството причинява смърт. Със знание, човек има ясна представа какво да прави и работата е добре изпълнена, докато невежеството причинява само разрушение. Ти не умираш от жажда, тъй като знаеш, че трябва да пиеш вода, когато си жаден. В противен случай щеше да си умрял. Веднага щом знанието приключи, смъртта трябва да дойде. Така в митологията има спор между Вишну и Рудра.
Сътворението е поради раджогуна (смес от знание и невежество). Човек става нещастен, ако той не знае Себето. Всички светски работи се управляват с интелекта. Ето какво се има предвид под изказването, че Господ Брахма е създателят. Ето как Брахма, Вишну и Шива пребивават в тялото. Всички те изглежда, че съществуват само поради Себето.