“Как човек обожава този, който е лишен от атрибути? Ставайки самият той еднонасочен и без атрибути. Благословен е този, който постига това Единство.” (Дасбодх – Глава 9, Подглава 10)
Един брамин е наясно с кастата на един човек, но мухата не различава по този начин. Само защото една муха не различава между екскременти и сладкиши, това не означава, че тя е по-интелигентна от брамина. Ти трябва да знаеш какво всъщност си. Този, който не знае Вътрешното Себе, може да прави много, но всичко ще бъде напразно. Този, който не е познал Себето, унищожава себе си. Този, който се посвещава на Себето, в крайна сметка става Себето. Ако това тяло е осигурено до неговата смърт, тогава друго тяло е готово за следващото раждане. Всички четири тела са неистински. Бъди осъзнат за тях и съзерцавай върху Себето. Тогава ти ставаш Ниргуна Атман, Лишеното от Атрибути Себе.
Ти трябва да станеш едно със Себето. Това означава, че трябва да обожаваш Себето, ставайки Себето. Отречението не означава просто изоставяне на светския живот. Кой си ти? Узнай това. Този, който знае себе си, става Себето. Ако възникнат похот, гняв, изкушение и т.н., нека възникват. Те в крайна сметка ще утихнат. Как те засягат? Знай, че ти си съвсем различен от всички тях. Знаейки, че “Аз съм отвъд знание и невежество, различен от всичко,” остани стабилен, в покой като цар. Знай, че Бог, твоето Себе, е без форма, без атрибут. Тогава ставаш свободен. Никой не може да обожава Ниргуна (лишеното от атрибути), оставайки отделна същност. Ти трябва да станеш едно с Ниргуна. Да бъдеш “Това” е да Го обожаваш. Поклонникът има правото да обожава Бог. Това означава, че трябва да станеш Бог и след това да Го обожаваш. Бхакта (поклонник) означава Единство, да станеш едно с Него. Да станеш Господ Шива е неговото обожание. Да бъдеш естествен, такъв, какъвто си, е твоето истинско Себе. Такова състояние е наречено “лишеното от ум състояние” (унмани). Дори ако човек е свикнал да бяга на голямо разстояние, той трябва в крайна сметка да спре. Това състояние, което е без никаква дейност, е Бог. Да знаеш това е Знание. Така, не се иска да се прави нищо, за да Го постигнеш. Това състояние също така е наречено “Кевалам” (Абсолют) или “Джнанамурти” (въплъщението на Знанието). Ти си “Това” от началото, но не го осъзнаваш. Ако вземаш тялото за себе си, ако мислиш “Аз съм тялото,” ти ставаш джива. Да мислиш “Аз съм Себето,” е да бъдеш Шива.
Всъщност няма нито джива, нито Шива. Джива е невежество, а Шива е Знание. Ти си Парабрахман (Абсолютната Реалност), когато осъзнаеш, че и двете са фалшиви. Поклонникът е концепция и Шива също е концепция. Когато различието между дживата и Себето приключи, Абсолютната Реалност е там. Същото “ти,” узнавайки “Ти си Това,” е наистина благословено. Този, който казва “Аз съм,” е Себето. Досега ти наричаше това тяло от плът и кости като себе си. Това е било грешка.
“Този, който не осъзнава финия Брахман, не е брамин, дори ако е брамин по каста.”
Да смяташ грубото за “Аз” е заблуда. Самото тяло е заблуда, така че съответно, всички действия, извършени чрез него, са заблуда. Заблудата само ще се увеличава чрез привързаност към тялото. Знанието е необходимо, за да изчисти тази заблуда.
Това, което запалваме, е “дива” (лампа), а слънцето е “Дивакара” (този, който осветява целия свят). Този, който не е видим както чрез лампата, така и чрез слънцето, е Бог. Той знае всичко, ето защо Той е най-великият от всички. Може ли някой да каже на какво прилича Той? Този, който е вътре, е истинският Господ и не е възможна измама в Негово присъствие. За да постигнеш това, което не е, се изисква някакъв метод, но Бог е винаги присъстващ. Не е необходимо усилие, за да Го постигнеш. Да разпознаеш Бог е крайната цел в живота. Той няма очертание, цвят или форма. Въпреки че Той е различен от всички цветове, Той е този, който знае всички тях, ето защо Той е наречен “РангаНатх” (Господ на цвета; “Ранга” е цвят, а “Натх” е Господ). Най-дълбокото разбиране е, че Аз съм отвъд звук, пространство и време, Аз съм Себето. Защо човек трябва да се заема с някакъв метод или практика, когато той винаги е Сиддха (реализиран)? Ти вече си Това, което търсиш чрез различни методи. Този, който знае това, става безстрашен. Всички писания и Господ Кришна казват: “Ти си Това.” В хиндуисткото обожание ние поднасяме само малко парче конец на Бог в домашния храм, вместо плат, или поднасяме само една лъжица вода за Неговата баня. Този тип обожание няма да свърши работа за Себето. “Ти” трябва да имаш подходяща баня и подходяща дреха за носене. Разбери Себето като това, което е без качество и без форма. Себето е там като Себето, а тялото остава поради телесното съзнание. Това телесно съзнание е нашата илюзорна мисъл (това, че тялото, умът, интелектът и т.н. заедно, са мен самия). “Азът” не съществува. Ти си Брахман отвъд знание и невежество. Няма причина да се опитваш да правиш извод относно това с логика. Когато е потвърдено, че ние сме Брахман, тогава няма място за съмнение. (Този, който е “Шанка-Рахита,” е “Шанкар.” “Шанка” е съмнение, а “рахита” означава без.) Себето трябва да бъде толкова очевидно, колкото палеца на ръката ти. Има само една Истина. Тялото, умът и т.н., всички съществуват в “Това” (Брахман). Когато стомахът е пълен, има ли някакъв смисъл от готвене? Когато Истината е самопоказателна, няма нужда да се практикува нищо. Ако някой мисли за някакъв метод (за да Го разбере), това означава, че той все още има някакво място за съмнение. “Какво да правя, къде да отида?” Няма какво да бъде направено, няма къде да се ходи. Този, който е опитвал някакъв метод, за да постигне реализация, е взел за даденост “Аз съм тялото” и сега той е станал Бог. След като е станал цар, защо човек трябва да живее като просяк? Всички методи трябва да спрат, веднъж щом е разбрано, че “Аз съм Брахман.”
Това, което е трябвало да бъде постигнато чрез (различни) методи, е било постигнато. След като си станал “Това,” къде е необходимостта от правила, регламенти и рутина? Тялото е направено от пет елемента. Костите, плътта, кожата, нервите и косата са все създадени от земята. Дживата не е нищо друго освен Брахман. Тялото е като актьор на сцена, който сменя костюма си за всяка пиеса. Когато човек получи “истинско” Знание, той няма раждане и пребивава в собственото си Себе. Този, който съществува вечно, никога няма да изчезне, а това, което не съществува, никога няма да се появи. Тялото е направено от пет елемента, но Себето е Брахман. Дживата е единица от Брахман. Човек ненужно чувства, че Бог е отделен. Обаче, с различаване човек осъзнава, че няма “аз” или “ти.” Няма нищо.