“Джнани е освободен поради Знание, но как се преражда този, който е обвързан? По време на смъртта, какво е това, което принадлежи на обвързания, който се преражда?” (Дасбодх – Глава 9, Подглава 8)
Питащият попита: “Кой кого ражда (кой кого създава?) и какво е това, което безпокои Брахмадева (Създателят, Богът, който е създал света според хиндуистката митология)?” Никой не е виждал Брахмадева да създава света. И нито пък някой е виждал Господ Вишну да го пази или да се грижи за него, нито Господ Рудра (Шива) да го унищожава. Кой създава Брахма? Кой се грижи за Вишну и кой унищожава Рудра? Как е родено желанието? Желанието е спомняне или памет. Желанията са модификации на ума. Умът означава помнене. По време на смъртта, тази памет изчезва, но няма и забрава. Къде и как може да оцелее желанието? Няма раждане. Няма грях и няма добродетел. Човекът, който е мъртъв, не е прероден отново, каза слушателят.
Когато умът умре, дъхът напуска тялото, тогава спомнянето или желанието си отива заедно с дъха (прана) и по-късно е преродено. Стомната се чупи, но глината все още съществува. По същия начин, ако умът казва “Аз съм тялото,” той получава тяло, но ако казва “Аз съм Себето,” той става едно със Себето. Всички не могат да прекосят реката, само плувците могат да я прекосят. Подобно, само един реализиран човек може да прекоси реката на светското съществуване. Той знае “Аз не съм грубото, финото или причинното тяло и т.н.,” и чрез тази реализация, той знае собственото си Себе. Този, който разбира, че той е Себето, различно от четирите тела, е свободен. Причината, поради която си се родил, се дължи на невежество. Когато това невежество изчезне, раждането и смъртта също изчезват. Всички останали ще преживяват раждане и смърт. Поради това, Ведите, писанията (Шастрите), митологичните книги (Пураните), знанието и т.н., са оцелели като традиции. Те декларират, че причината за раждането е грях, а да бъдеш свободен от раждане е добродетел. Невежеството е грях, а Себе-познанието е добродетел.
Да живееш в утробата на майката е период в ада, в който няма място за бягство. В продължение на девет месеца, екскрементите и урината на ембриона са свързани с неговата уста и нос. Ето това се има предвид под термина “в ада.” Когато желанията и праната (дъхът) излязат от тялото, те трябва да се установят някъде. Те не могат да останат без тяло. Има интензивно желание да се придобие тяло и затова човек придобива тяло. Ако човек се откаже от любовта към тялото и възприеме любовта към Себето, той се отървава от тялото. Именно това е желанието, което кара човек да приема безкраен брой раждания. В човешкото раждане, човек е осъзнат за знанието “Аз съм,” затова човешкото раждане е смятано за най-висшето или най-еволюиралото. Няма по-голямо робство за което и да е създание, различно от човешкото същество. И няма по-лош вид от човека, където и да е. Освен това няма създание, което да се тревожи и да се измъчва като човешкото същество. Но въпреки всичко това, човешкото същество е връхната точка на сътворението. Това е така, защото само човешкото същество има себе-осъзнатост и следователно силата да различава между “реалното” и “нереалното.”
Ако това различаване не се практикува, за да се постигне Знание, то довежда до падение. Неуспехът да се придобие Себе-познание е това, което е смятано за най-големият грях. Реализираните са написали Ведите, писанията и т.н. Ако твърдиш, че грешат, как можеш да гарантираш, че само ти си прав? Реализираните са казали, че Себето не е обвързано. Този, който има Себе-познание, вижда цялото това светско проявление като фалшиво. Този, който няма Знание, е подлуден от света и тръгва да приема всичко за истинско. Невежият обвързва себе си със собствените си концепции. Веднага щом изоставиш гордостта от тялото, ти си свободен. Отиди и продължи своите светски задължения, но с твърдото убеждение, че ти си Себето. Вярно е, че Видняна (Абсолютната Реалност) е като невежество, но невежеството не е Видняна. Всъщност няма робство. Поради невежество се вярва, че има робство. Когато невежеството изчезне благодарение на Себе-познанието, робството също изчезва.
Вместо да намерят метод за постигане на истинско Знание, някои хора ненужно ходят на поклонения, други практикуват йога и т.н. Всъщност няма робство. Но все пак всички тези преследвания са подлудили хората. Един реализиран човек ще каже, че човек не трябва да отива подир всичко това. Този, който различава между “нитя” и “анитя,” между постоянно и непостоянно, ще каже, че тези, които са обвързани, ще бъдат преродени. Откажи се от всичко и кажи само веднъж, че всичко това (илюзията) е неистинско. Този свят е станал разделен поради заблудата на Мая, обаче, всичко е проникнато от Брахман. Когато човек започне да търси една игла, той забравя къщата. Когато човек търси чифт обувки в храма, той забравя Бог. По същия начин, този, който обръща внимание на този свят, забравя собственото си Себе. Ако човек стане осъзнат за Брахман (Себето), светът изчезва. Този свят е като малка песъчинка в Брахман. Каквото и безпокойство или конфликт да преживяваш, той ще те накара да забравиш Брахман. Откажи се от ненужните конфликти и обръщай пълно внимание на Брахман, тогава ти не си нищо друго освен Брахман.