“Слушателят каза: ‘Първо има грубо тяло. След това идват петте аспекта на вътрешния ум. Именно поради грубото тяло различаването е възможно.’” (Дасбодх – Глава 9, Подглава 7)
Слушателят попита: “Първоначално имаше грубо тяло. След това дойдоха петте аспекта на вътрешния ум, като например ум, интелект и т.н. Аз чувствам, че такова последователно проявление е правилото на процеса на сътворение. Но ти ни казваш, че първо е бил Брахман, Муламая (Първичната илюзия), след това е дошла Гуна Мая (илюзията с атрибути), след това са дошли петте аспекта на вътрешния ум и т.н.”
В началото собственикът трябва да присъства, след това той изгражда къща и живее в нея. Така, първо е създадено съществото и след това къщата, в която то живее. Първо има “Битие” или Осъзнатост, след това идва Вътрешното Себе, тялото и т.н. Първо се появява финото тяло, по-късно се появява грубото и накрая се появява светът. Това е начинът, по който един реализиран човек разбира процеса на сътворение. Един реализиран човек знае, че Себето е първо, докато един невеж човек вярва, че първо идва светът. По време на сън, човек оставя това тяло и взема друго тяло. По същия този начин, хиляди тела са взети от Себето. Ако кажеш, че първо идва светът, тогава няма край на разнообразието на процеса.
Грубото тяло е в този груб свят, но финото тяло присъства от незапомнени времена. Телата се променят, но “ние” не се променяме. Умът и интелектът винаги са съществували. Една илюстрация е предоставена в Йога Васиштха. Когато съпругът на една жена починал, тя викала и плакала и не позволявала на никого да махне трупа. Нейната прислужница след това я информирала, че Бог помага във времена на такова нещастие и затова човек трябва да се опита да Го постигне. Съответно, тя помолила жената да обожава една конкретна богиня. Нейното непрестанно обожание довело до сън за Себето, което се появило пред нея във формата на богинята. Каквото човек мисли, това и вижда (формата). В сърцата на всички е същият импулс на Осъзнатостта. Именно това убеждение човек трябва непрекъснато да държи в собственото сърце. Накрая, жената станала Брахман.
Тази джива (индивидът) е моя собствена концепция, е казал Господ Кришна. Няма прераждане за този, който разбира, че светът е създаден от неговото собствено Себе. В света на “Сохам” (Аз съм Това) живее Нараяна. Това означава, че питието “Сохам” е нектарът, чрез който раждането и смъртта са елиминирани. Това, че човек трябва да пие този нектар, означава, че той непрекъснато трябва да практикува истината на “Аз съм това, което никога не умира.”
“Пий, пий, докато не паднеш пиян. Когато се изправиш, отново пий още. Пий толкова много, че никога да не си роден отново.” (Вземи ученията на Учителя и изследвай непрестанно. Продължавай да изследваш, докато в крайна сметка самото мислене не престане и не отидеш отвъд всяка мисъл (Лишената от мисли Реалност)). Значението на горепосоченото изявление е, че ако човек умре, знаейки, че той не е това тяло и така се прероди като Знание, и все пак “пие отново,” той трансцендира дори Знанието (Аз съм Брахман) и няма прераждане.
Нарада е умът, който се скита в трите тела и накрая се разтваря в Парабрахман (Абсолютната Реалност). Ти си Абсолютната Реалност. Необходимо е да отпечаташ това знание в теб, с помощта на един милион средства (аргументи). АтмаРама загубил своята съпруга Сита (или покой) от десетоглавия Равана (десетте сетива). Тогава Рама убил Равана и си върнал Сита. Това Знание връща човек към собствената изначална обител (Айодхя). Айодхя е мястото, където няма война (“юдха” означава война). Човек е върнат към това изначално свято място. Така Рама се връща в собственото си царство, след като предава царството на Равана на неговия по-малък брат, Вибхишана.